Те могат да не се страхуват за бъдещето си: част 1
В метрото съм и както обикновено стоя прав. Качва се възрастен човек с бастун. На близките до входа седалки са се разположили тинейджъри – много шумни и всичките със смартфони в ръце. Раниците на коленете или на земята им говорят, че те се връщат от училище. С безразличен поглед изглеждат възрастния човек и продължават да се вторачват в любимата си играчка, разменяйки си глуповати реплики.
В супермаркета съм. Пред мен е майка с много мила дъщеричка – вероятно първокласничка. Тя държи в ръката си някаква кутия и настойчиво командва на твърде висок глас:
– Купи ми я! Искам да ми я купиш! Купи ми я!
Майката – явно притеснена от ситуацията, се предава:
– Добре, ще я купим. Постави я в кошницата!
Родни реалности. Това, че срещаме и деца, които са добри, мили, внимателни, любезни, отзивчиви, деликатни, приветливи, услужливи, коректни не отменя другата истина. А тя е, че има и то съвсем немалко разглезени, невъзпитани, безразлични към проблемите на другите деца. Хлапета груби, агресивни, дори жестоки. Малолетни, на които никой не им е казвал, че трябва да се отнасят с уважение към хората. И че в обществения транспорт те са ДЛЪЖНИ да остъпват място на бременни, хора с ограничени възможности, на възрастни например.
Тези наши деца утре ще пораснат. Но неумението им да строят нормални взаимоотношения с други хора ще се превърне в най-голямата бариера пред тяхната собствена реализация. Липсата на съпричастност у тях към човешките емоции ще ги прави ненужни в един свят, където емпатията, усета към това, което изпитват другите, се превръща в едно от най-важните качества. Те просто няма да са конкурентоспособни, а без това ще бъдат обречени в задаващия се свят на глобална свръхконкуренция.
Ще бъдат отнесени от японци например. Защото в тяхната държава не може да срещнете дете, което стига до истерия само и само да получи това, което иска.
Връстниците на децата ни от Страната на изгряващото слънце са възпитани, показват добри маниери и се отнасят с искрено уважение към другите хора. Уверени в себе си те не губят самообладание в трудна ситуация. Изправени пред беда те не бягат, не се спасяват по единично, а се сплотяват. Те са трудолюбиви и отговорни.
Кое ги прави такива? И дали можем да се поучим от някои тамошни практики за възпитание на деца, които утре да са успешни възрастни?
Всичко започва от семейството
Климатът в семейството е един от факторите, който в най-голяма степен определя как ще се държи детето извън дома. Ако в него цари уважение, топлота и взаиморазбиране, то вероятността от агресивно поведение към другите е далеч по-малка, отколкото, ако е обратното. Родителите, които установяват искрени връзки с децата си им помагат да израстват като добри и отговорни хора.
Това, което днес авторитетни социолози, психолози, педагози установяват – че в семейството трябва да се залагат и развиват у детето качества, които ще му гарантират успех в непредсказуемото бъдеще, в Япония е традиционна реалност. В тази страна детето е пълноценен човек, с което трябва да се общува с любов и търпение. Връзките между родители, баба и дядо са много близки и уважителни. Детето отрано узнава и расте с мисълта, че към възрастните хора трябва да се отнася с почит.
Но баба и дядо не могат да заместят мама и татко. Това, което у нас е нещо съвсем естествено – да се оставя детето на баба, защото родителите нямат време да се занимават с него, е недопустимо за японците. Ролята на мама и татко е да бъдат родители и те трябва да я изпълняват съвестно и непрекъснато.
И това те го правят – с голяма и искрена любов към рожбата си. Самите родители знаят, че така най-добре ще научат детето си да се отнася с уважение към света.
За “лошите” постъпки
Факт е, че немалко наши сънародници не знаят как да се отнесат към пакости или лоши оценки на своето дете. Те буквално се нахвърлят върху него, припомнят му минали (реални или мними) грешки, атакуват го властно и безцеремонно. Недостигът на искрено общуване с детето те заменят със суров контрол, с крайно негативни коментари, без да си дават сметка, че така предизвикват у детето болка подобна на физическо страдание.
Показваме ли на детето си, че не му се доверяваме и не го уважаваме, то може да сме сигурни, че това ще и неговия бъдещ модел на поведение към другите хора. Добре е да помним, че децата имат изострено чувство за справедливост. И затова, ако се отнасяме към тях непочтено, оскърбително, те ще възприемат света с негативизъм. И затова няма адекватно да се държат в различни жизнени ситуации.
Японските родители не прилагат насилие към детето си – недоволството си от негова постъпка те ще изразят с поглед, с жест. И така ще му подскажат, че това, което прави е неприемливо. Типична фраза в подобна ситуация е: “ти ме обиди”. Така поведението на детето се порицава не само по себе си, а заради последиците от него. Ако детето счупи играчка няма да му кажат “ти я счупи”, а “ти я обиди”. Децата от малки се учат, че всичко има своята ценност, възпитават се да бъдат учтиви.
Свързани:
У нас много родители – ако вярваме на различни проучвания, реално и пълноценно общуват с детето си около 15 минути...
16.02.2018 - в "Реалността"
