Броени седмици ни делят от едно знаменателно събитие – абитуриентските балове. Умовете на хиляди български родители и техните чеда, сега са фокусирани върху рокли и костюми, обувки и прически, марки автомобили… Целта е нашето дете да е неотразимо, а снимките му, мигновено качвани в мрежата, да се коментират дълго.
Балът ще дойде и ще отмине. А след него фокусът на вниманието ще се премести върху друга значима тема: какво да учи детето? Честно казано, не е лесно да се ориентираш в истинското цунами от предложения, които сега летят към абитуриентите от 54-те висши учебни заведения (ВУЗ) у нас. Още повече, че не само кандидат-студенти, но и много от техните родители, са лишени от критично мислене. За да се случи това през последните три десетилетия върху мозъците им се е работило целенасочено и яко от всевъзможни печени манипулатори.
Но въпросът, който вълнува много хора у нас – какво да следва детето, за да е успешно утре и да има голяма заплата, е неправилно формулиран. Порасналото дете и родителите му би следвало да се запитат, какво да учи то, за да е безработно утре. Ако знаят неговия отговор, те ще спестят пари, време, нерви. Кандидат-студентът ще избегне разочарованието и неизбежно съпровождащата го впоследствие несигурност и мизерия. Ще запише дисциплина с бъдеще, която ще го храни и топли утре.

Горчивата истина е, че много от специалностите, с които омайват главите на кандидат-студентите сега родните 54 ВУЗ-а, на практика им гарантират безработица. Те са на светлинни години отдалечени от знанията, уменията и навиците, които са необходими на света в дигиталната ни епоха. Да се прахосат четири години само заради една никому ненужна университетска диплома, направо си е личностна трагедия.
Пример за това е една специалност, която привлича немалко млади хора – журналистика, която се предлага от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет. Ще обясня защо мисля така.
Преди повече от десетилетие (през октомври 2007 г.) авторитетното издание Forbes, като се позовава на прогноза на американското министерство на труда, разказа за професиите, които нямат бъдеще. Е, точно журналистите изданието определи като “отмиращ вид”, а журналистиката – определено неперспективна професия. Американски експерти тогава предвидиха, че заради стремителното развитие на интернет, традиционните медии ще съкращават разходите си и броя на наеманите сътрудници.
Това, което се случва днес в света на журналистиката, потвърждава верността на тази прогноза. В медиите в цял свят, включително и у нас, драстично падат заплатите, непрекъснато се уволняват журналисти и не се откриват нови работни места. Естествено, на организираните от ФЖМК кандидат-студентски курсове за това изобщо не се говори. Не се казва на младите хора, че единици от ежегодно дипломиращиге се около 70 бакалаври по журналистика, си намират работа в медии. Преобладаващата част от тях си изкарват прехраната, с каквото намерят – от търговията до кол-центрове.

Основните причини за това са развитието на интернет и най-вече на изкуствения интелект. Един от най-големите експерти в тази област – Кай-Фу Лий, е убеден, че журналистите най-бързо ще бъдат изместени от алгоритми. Те по-ефективно от човека намират нужната информация, анализират я, откриват неочевидни връзки между събитията и произвеждат качествен продукт. Те недопускат шаблони, което правят много често хората в този занаят. Изследвания, проведени в университета Карлстад (Швеция) сочат, че написаните от робот материали превъзхождат тези на човека по критерии, като “обективност”, “точност”, “акуратност” и пр. А различията в текстовете на човека и робота стават все по-незначителни. Според експерти само след пет-седем години над 90 на сто от всички текстове в медийното пространство, ще са създадени от роботи. Собствениците на медии ще ги предпочитат пред живите хора, защото роботите-журналисти не искат заплати, работят усърдно и денонощно, безконфликтни са…
И това не е фантазия, то вече е реалност. Китайската информационна агенция Xinhua съвместно с корпорацията Alibaba разработи алгоритъм, който е в състояние да създаде качествено медийно съдържание само за 6 секунди. New York Times наскоро разказа за това, как масовите уволнения на живи журналисти е съпроводено с ускорено навлизане на алгоритми в американските медии. Британският Guаrdian публикува първата статия, написана от алгоритъм. Над една трета от новините на крупната агенция Bloomberg вече се правят от роботи. В най-голямата в света информационна агенция АП (Associated Press) алгоритми генерират милиарди съобщения и т.н.
Впрочем има още една причина, която прави журналистиката, изучавана във факултети като ФЖМК в СУ, абсолютно безперспективна: развитието на връзките с обществеността (пиар – от англ. Public Relations, съкр. PR).

Днес над 90 на сто от съдържанието, което намираме в публичното пространство, е създадено от пиари, а не от журналисти. Впрочем и това обяснява, защо възнаграждението на пиарите е в пъти по-високо от това на журналистите. Последните просто “качват” в медиите, за които работят, готови текстове и визуални материали, които получават в завършен вид от пиари. И затова журналистиката се нуждае от все по-малко хора. Или другояче казано – образованието по журналистика става безсмислено прахосване на ресурси.
Джини Ромети е главен изпълнителен директор на могъщата корпорация IBM и една от най-влиятелните дами на планетата. На Световният икономически форум, провел се през януари тази година, тя заяви: висшето образование губи своята ценност. Вместо него все по-голямо значение получават кратки, ефективни обучаващи програми за бързо усвояване на нови навици и умения.
Джини има предвид сътрудници с развити технически навици, които представляват особена ценност за цифровата икономика. Но, ако бъдем честни, това се отнася и за повечето дисциплини, по които сега се произвеждат бакалаври и магистри в 54-те родни ВУЗ-а. Включително и за СУ: в много специалности действително полезното, което е нужно на човек, за да получи знания, умения и навици, търсени утре на трудовия пазар, може да се усвои за не повече от 6-12 месеца. При това динамиката е толкова висока, че то също много бързо ще остарее. Сегашните 4 години, срещу които ФЖМК издава бакалавърска диплома за висше образование по журналистика, са изкуствено “напомпани”, за да могат едни хора да прибират едни пари. Просто не си струва да прахосаш четири години от живота си за нещо, което може да научиш и за 6 месеца.

В интерес на истината това много бързо разбират и немалко студенти във ФЖМК. Там да се види пълна зала с третокурсници, а особено пък с четвъртокурсници е събитие, достойно да бъде вписано в книгата на Гинес. Студентите са установили, че не са им нужни овехтели знания и умения, валидни за време и технологии, които отдавна ги няма. Ето защо на учебни занятия присъстват по неколцина души, които се чудят как да си убият времето. Но това не пречи на преподаватели да отчитат високо активна дейност.
Зад гърба си имам няколко десетилетия работа, като журналист и преподавател по публична комуникация. Но не съм следвал журналистика във ФЖМК – завършил съм социология. В живота си съм срещал всякакви журналисти, но сред най-добрите от тях, които помня, нямаше човек, завършил ФЖМК. Те бяха учили филология, психология, право, история, икономика, медицина, физика… И това беше тяхното голямо предимство – казано с езика на 2019 г., те бяха носители на така ценните хибридни знания. Затова създаваните от тях материали радваха хората и им осигуряваха десетки хиляди почитатели.
Друг е въпроса, че не съществува факултет на планетата, който да те направи журналист! Защо мисля така, ще обясня с един от любимите ми анекдоти. Поклонник срещнал великия австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт, спрял го и го попитал:

-Господин Моцарт, аз мисля да напиша симфония. Не бихте ли ми дали съвет, с какво да започна?

-Симфонията е много сложна музикална форма – отговорил учтиво Моцарт. – Може би е по-добре да започнете с някаква простичка пиеса, а после постепенно да стигнете и до симфония.

-Но господин Моцарт – ядосано го прекъснал поклонника, – та вие сте написал точно симфония на осемгодишна възраст!

-Да – усмихнал се Моцарт, – но аз никого не съм питал, как се прави това!
Точно така е и с този най-обикновен занаят, наречен журналистика: или природата ви е създала за него, или не е. В първият случай въобще не ви е нужен ФЖМК. Нещо повече, далеч по-добре ще е за кариерата ви да се дипломирате в област, към която имате интерес – от философия до програмиране.

Във вторият случай ще спечелите, ако въобще забравите за журналистиката – от всяко дърво свирка не става. Насочете се натам, накъдето ви влече сърцето. И ако сте много любопитни, нестандартно мислещи, различавате се от тълпата, не се предавате и имате мъничко късмет, ще успеете в живота.
Изводът от тези разсъждения е, че колкото по-лъскава и агресивна е рекламата на един университет, толкова по-вероятно е това, което тя ви обещава, да не е вярно. В този случай вероятността да си пропилеете 4-5 години на вятъра, расте със скоростта на светлината.
Само не се сърдете на рекламистите. Нищо лично, просто такава им е работата – да ни лъжат.