Всеки би искал да надникне в утрешния ден – по-близък или по-далечен. Да разбере, какво го очаква там – безгрижно всекидневие или нови изпитания. А може би нещо съвсем друго, за което дори не можем и да се сетим днес.
Има хора, професията на които е такава – да се опитват да разгадават бъдещето. Въз основа на разнообразна и богата информация, привличайки за нейната обработка и мощта на съвремените технологии, те се опитват да уловят най-вече тенденциите. Онова, което ще определя хода и посоката в развитието на света. В подобна лаконична публикация, е немислимо да се разгледат множеството сценарии, които се градят за бъдещето. Не те могат да се сведат до две основни групи: оптимистични и песимистични. И тъй като за хубавото ние винаги сме готови, тук ще отделя внимание на някои рискови тенденции. По простата причина, че ако знаем, пред какво можем да се окажем, бихме могли своевременно да се подготвим и да не бъдем неприятно изненадани.

В основата на всичко, което предстои да се случи – добро или лошо, стоят технологиите и начините на тяхното използване. А за епохата на Четвъртата технологична революция това са най-вече изкуствен интелект, роботизация, генно модифициране и др. Те ще увеличат нашите възможности във всяка област, но ще породят – пряко или косвено и различни рискове.Новите технологии ще предоставят невероятни възможности на държави и корпорации да натрупват богатство и да упражняват влияние. Ще се появят нови глобални и регионални лидери – като Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Иран, Мексико, Русия, Турция… Ожесточената конкуренция ще води неизбежно до различни форми на противодействие в света и ще променя границата между война и мир. Новото е в това, че е по-малко вероятно да се достига до директен сблъсък на бойно поле. За сразяване на врага ще се използват най-вече т.н. “нежни революции”, при които се противопоставят едни на други социални групи, обединени на политически, религиозни, етнически и други интереси. Целта е да се нарушава съвместното им съществуване, а оттам и устойчивостта и конкурентоспособността на държави.
Промени в климата и свързани с него екосистеми, могат да имат драматични икономически и екологични последствия. Те ще водят до пожари, загуба на енергия, срив в инфраструктурата, аварии в снабдяването. Финансовите разходи от тях ще се увеличават стремително и с още по-тежки последици през следващите десетилетия.
Увеличаването на глобалната обвързаност, урбанизацията, задълбочаването на социалното неравенство, променящите се условия на околната среда, ще водят до разпространение на много инфекциозни болести. Но още по-опасен ще е ръста на неинфекциозните болести – сърдечни заболявания, инсулт, диабет, рак, психични заболявания. Те ще надминат инфекциозните болести най-вече заради растящото здравно невежество сред новите поколения. Вярно, генетичното манипулиране ще променя медицината, ще носи здраве и дълголетие. Но само за малък дял от човечеството – онези, които ще могат да си позволят невероятно високите цени за това.

Все повече проблеми ще възникват заради демографски тенденции. В развитите страни най-бързо се увеличават хората над 60 г. В Япония те са 52.4 на сто, в Южна Корея и Германия – близо 50 на сто и т.н. Младите популации – под 25 г. и по-малко, са най-вече в Сомалия, Афганистан, Пакистан, Ирак, Йемен… А това са държави, които ще продължават да остават нестабилни, с много насилие на едни групи над други.
Миграционните потоци ще са още по-високи през следващите десетилетия. Милиони хора ще търсят препитание на други континенти, ще бягат от конфликти, от лоша екология. В света през 2015 г. е имало 244 милиона мигранти. Един на всеки 112 души по света е бежанец или лице, търсещо убежище. Проблем е и това, че мигрират най-вече мъже, което ще внася престъпност и насилие в приемащите ги страни.
Във всяка държава управлението ще е все по-трудно, включително и заради намаляващи приходи, поляризация сред населението, ескалация на радикално настроени групи за натиск. Автоматизацията, изкуствения интелект и други технологични иновации, ще оставят без работа милиони хора. А задълбочаването на неравенството ще ражда социално напрежение и остра криза на доверие към властови институции и бизнеса.
Социалните мрежи ще продължават да фрагментират обществеността. Това на свой ред ще води до безброй различно възприемани реалности – основа за подкопаване на така необходимото за устойчивото развитие, споделено разбиране. В отговор на това властващи корпоративни и държавни елити ще инвестират още повече ресурси за манипулиране на големи социални групи и за развитие на технологии за тотален социален контрол. Желаният ефект от подобни решения, обаче, ще е трудно достижим: новите възможности за комуникция, ще улесняват и мобилизацията на противостоящи им социални групи, обособени въз основа на различни интереси.

Това са някои от тенденциите на утрешния ден. Те може да ни харесват или не. Може да се сбъднат или да не се реализират. Но едно е сигурно: бъдещето ще е много по-различно от настоящето.
И ако искаме да оцелеем в него, то най-малко ще трябва да проявяваме любопитство към възможните сценарии за утрешния ден. Тогава е по-голяма и вероятността своевременно да уловим и да се възползваме от очертаващи се възможности.
Защото тях винаги ще ги има.