Ако от нещо не можем да се оплачем днес, то е от липсата на скука. Благодарение и на интернет непрекъснато откриваме странни за едни и неудобни за други събития. Те не само ни забавляват и ни разкриват до какви висоти са достигнали съвремените технологии, но ни  убеждават и в необходимостта да не вярваме сляпо на това, което виждаме, чуваме, прочитаме. При това, колкото по-красиви, трогателни, омайни са посланията, толкова по-вероятно е те да скриват горчиви истини.

Пример за това е съюза между „лидерът на демокрацията“ – Америка и също така „демократична“ Европа (за разлика от много други „авторитарни“ държави).  За това, че тях ги свързват  дълбоки, здрави и неразбиваеми от никого взаимоотношения, всеки ден ни приказват. Заради готовността си да се притекат на помощ един на друг, да си поднасят най-скъпи дарове, да съгласуват действията си навсякъде и във всичко, да си сътрудничат, за да да просперират, те са съюз, на който останалите – недопуснатите в него, могат само да завиждат.

Но действителността е доста по-различна от картината, рисувана ни от изпаднали в транс нейни апологети. Тях ги има безчет, а за да са все така ентусиазирани  отлично  им се плаща.  Само дето отвреме-навреме се случва нещо, което ги оставя с отворена уста. И те се чудят как да излязат от ситуацията и да ни накарат да продължаваме да им вярваме.

Точно това става сега: въпреки опитите да се прикрие от нас, простосмъртните, реално набира сила много сериозен конфликт между Америка и Европа. Става дума за това, че САЩ  активно шпионират най-близките си съюзници на нашия континент.

За това  пръв съобщи Едуард Сноудън. Припомням ви, че той е роден през 1983 г. в САЩ, изучавал е информатика и програмиране, учил е китайски и японски езици. Работил е на секретен обект на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ на територията на университета Мериленд, както и в отдела за информационна сигурност на Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Под дипломатическо прикритие се е трудил в постоянното представителство на САЩ към ООН в Женева, в компаниите Dell и Booz Allen Hamilton. За него света узна през 2013 г. Тогава той предаде на вестниците The Washington Post и The Guardian свръх секретни материали за невероятният по размерите  и наглостта си шпионаж, който САЩ осъществяват на чуждестранни политици и други влиятелни хора.  Американските спецслужби незабавно го обвиниха в кражба на около два милиона свръхсекретни  документа. И започнаха страховита операция за залавянето му, пред която случилото се с беларуския „журналист и активист“ Роман Протасевич изглежда невинно забавление. След като десетки държави му отказаха убежище, то Русия му помогна да се измъкне от капана на ЦРУ и АНС. И сега Едуард вече осма година живее със съпругата си в Москва.

Та именно от този смел мъж, който обясня постъпката си със своето отвращение от наглостта и непочтеността на лидерите на Америка, света узна една истина: АНС заедно с  колегите си от датското военно контраразузнаване (Forsvarets Efterretningstjeneste – ЕЕ), шпионират лидери на европейски държави! За тази цел АНС използва датски системи за подслушване, монтирани на подводни телекомуникационни кабели.  В околностите на Копенхаген, на територията на датски секретен център, е била създадена база за събиране на информацията, получавана от от подводните кабели (по тях се осъществява  голяма част от световните комуникации). В нея информацията се филтрирала и натрупвала. АНС е използвала свои технологии за търсене на интересуващи я ключови думи в потока от прехванатите съобщения. Крадяло се информация напълно в духа на „западните демократични ценности“. Обработван е бил огромен обем от съобщения, събирани за  ключови фигури от Европа.

През 2014 г. ЕЕ на Дания започва тайно вътрешно разследване за използването от АНС на секретния датски обект на остров Амагер. Той следи цели в съседни на Дания държави. Разследването, под името  Dunhammer, приключва година по-късно.

Когато се появиха разобличенията на Сноудън, на Запад веднага започна кампания за неговото дискредитиране. Той бе обвинен, че клевети и си измисля. Но операцията Dunhammer потвърждава, че той е прав: подслушване на европейски лидери от АНС наистина има! В резултат от разследването  са сменени всички ръководители на ЕЕ.  А докладът Dunhammer, в обем от 15 страници, е скрит дълбоко в сейф на датското военно разузнаване.

В интерес на истината, стореното от американците и датските им колеги  е  свидетелство за висок професионализъм – та под пълен контрол са били поставени хиляди най-влиятелни хора в цяла Европа. Особено внимание е било отделено на тоталното подслушване ва лидери от „братски“ на Америка държави, като Германия, Франция, Норвегия, Швеция, Дания…

А на 30 май т.г. датската обществена телевизия (DR) съобщи: Америка се е възползвала от датските системи за електронно наблюдение! Резултатите от своето разследване DR  предостави на влиятелни европейски медии – френския Le Monde, немските Süddeutsche Zeitung, NDR и WDR, шведската SVT, норвежката NRK.   Така, благодарение на журналистите позабравената история за шпионирането на евролидери от АНС, отново се появи на бял свят.

Нещо повече – тя става твърде актуална и поради предстоящата среща на 15 юни на Джо Байдън с лидери на европейски държави. А през 2013 г. той е вицепрезидент в екипа на Барак Обама и според анализатори лично е отговарял за операцията с подслушването. Откъдето и да го гледаме това си е крайно неприятен контекст, в който срещата ще протече –  неудобно е все пак да гледаш в очите на колеги, на които си нарушавал личната  свобода и неприкосновеност…

Можем да си представим, каква истерия би се развихрила на Запад, а  и у нас, ако на мястото на САЩ в този скандал бе Русия. Сега, обаче, забелязваме опити в публичното пространство той да се прикрие. Поредно доказателство, че Запада се ръководи не от принципи, морал и право, а от двойни стандарти и чисто лицемерие.

Човек трябва да е голям наивник, ако допусне, че АНС и ЦРУ са се отказали от дейността си, след разкритията. Както и това, че на нашия континент (а вероятно и в прекрасната ни Татковина) няма други американски центрове за подслушване, подобни на този в Дания. Впрочем и европейските секретни служби се шпионират не само една-друга, но с удоволствие задигат  тайни и от американците.

„Няма вечни приятели, има вечни интереси!“ е фраза, която приписват на Уинстън Чърчил (1874-1965) – виден английски политик.  Тя точно характеризира истинските взаимоотношения между Европа и Америка: недоверие, подозрение, заплахи. Факт е, че САЩ не се доверяват на никого и винаги, и навсякъде преследват единствено собствените си интереси. Затова и подслушват влиятелни хора – за да откриват своевременно сред тях онези, които биха ги застрашили. Те събират компромати за тях, за да  ги шантажират винаги, щом възникне необходимост от това.

Излиза, че цялата тази пропагандна истерия за „руските шпиони“, с която денонощно ни облъчват, въобще не може да се сравнява с подвизите на момчетата и момичетата от АНС и ЦРУ.  А ЕС и НАТО не трябва толкова много да се плашат от Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Службата за външно разузнаване на Русия,  независимо, че те  са най-добрите  в света.

От други трябва да им се изправят косите – от собствените им „съюзници“. Но най-вече особено бдителни трябва да са към  АНС и ЦРУ – тайните служби на техният „надежден закрилник“:  Америка.