Попаднах на информация, в която се привеждаха резултати от  социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“. То е посветено на темата, която занимава немалко наши сънародници сега – предстоящите парламентарни избори. Не се изненадах, когато прочетох: на трето място (ако изборите бяха сега) е новопоявилото се образование, наречено „Продължаваме промяната“. Ако прибавим към относителният дял на хората, гласували за тях и тези на формацията на Слави Трифонов се оказва, че близо една четвърт от избирателите у нас с лекота дават подкрепата си на случайни образи. Един пример: водач на листата в 25 МИР-София на „Продължаваме промяната“  е Христо Петров (Ицо Хазарта). От „Уикипедия“ научих, че той е популярен рап-певец и участник в различни телевизионни риалити-шоута. Признавам, че този човек е напълно неизвестен за мен – вероятно заради възрастта ми, а и защото нямам никакво време за губене, за да гледам телевизионни риалити-шоута. И наистина не ги гледам. Пълненето на листите с популярни за различни социални групи образи, е стара манипулативна техника, която напомня на локомотив, който тегли вагони: очакването е феновете им да гласуват за тях, а това увеличава шансовете на излъчилата ги формация да дойде на власт.

От няколко десетилетия се занимавам с изкуството на пропагандата, политическата реклама, манипулацията, формирането на общественото мнение… Но всичко това, което съм понаучил за успехите на тези технологии в миналото, бледнее пред днешните им резултати. Поне за мен, сред основните  причини за това е и продължаващото оглупяване на огромни социални групи, особено сред младите хора у нас. Те са лишени от всякакво критично мислене и приемат това, което гледат, прочитат и чуват за абсолютна истина.  Ето защо представата за успешно реализиращи се, ерудирани и способни възпитаници на Харвард например, бе невероятно бързо монтирана в главите на стотици хиляди наши съвременници. И те безропотно приеха посланието, което пропагандата иска да им внуши: с тях начело  най-после България има своя шанс да се измъкне от блатото, в което потъва вече 30 години.

Естествено, разликата между  сапунените балони, които надува политическата реклама (а на нея това и е работата – да ни лъже!) и реалността има космическа разлика. Всички тези образи, дето с пяна на устата денонощно ни убеждават в необходимостта да възприемем опита и мъдростта на Запада, за да имаме и ние тамошния стандарт, не ни водят към нищо добро.  Защото точно сегашните политически елити на Запада полагат основата на истинска  катастрофа.

Едва ли има по-добро доказателство за това от случващото се сега във Великобритания – една страна, която заедно със САЩ е лидер на Запада. Хората, които образуват нейния политически елит са продукт на най-добрите западни университети. Но те или не са били прилежни студенти, или са предразположени към невежество, или университетите им вече не са тези, които бяха преди десетилетия.

Великобритания е изправена пред истинска икономическа катастрофа. Габи Хинслив пише в британския всекидневник The Guardian, че  страната рискува да попадне „в спирала от непредвидени последици, където една криза води плашещо бързо към друга.“ Заводи се затварят заради невепроятното поскъпване на енергията. Застрашени са стотици хиляди работни места. Все повече британци са гладни – заплахата от липса на препитание никога не е била така ясно изразена, както сега,  твърди  The Guardian.

Британският политически и интелектуален елит е в плен на напълно нереалистичната представа, че един бърз преход към нисковъглеродна икономика (ревностни защитници на която са и всички наши демократо-либерални образи!)  ще променят британската икономика драстично – тя ще стане по-пестелива и ефективна.

The Guardian отбелязва, че когато британците са гласували за политиците, които сега са на власт в тази страна, те са се надявали на сигурност и  промяна. „Но вместо това получават дива несигурност: недостиг на бензин, празни рафтове на супермаркетите, универсални съкращения на кредити, увеличаване на сметките за отопление, а за много и вероятност да останат без работа“, изтъква The Guardian.

А единственото, което правят хората на власт в тази страна сега е да се обвиняват едни-други. Доминантата на плана за непредвидени ситуации, който готви британското правителство, е да призове населението да намали отоплението в домовете си. В същото време министър-председателят си почива в слънчевата Марбея в Испания, твърди The Guardian.

За неадекватността на западните политически лидери пише и Едуард Лукас в друга британска медия – The Daily Mail.  Според него Европа сама си е виновна заради своята необмислена стратегия на „зелена икономика“. Ще припомня отново, защото това ни гарантира ситуация подобна на тази във Великобритания: всички „демократично ориоентирани“ наши политици са категорични, че ще започнат да  реализират  „зелената икономика“ незабавно, ако бъдат избрани.

За съжаление, възобновяемите източници на енергия  просто не работят, когато няма вятър или не грее слънцето, припомня The Daily Mail. Следвайки курса към „зелена икономика“ Великобритания, която е един от най-големите потребители на природен газ в Европа, рязко е намалила неговото производство от своите богати находища в Северно и Ирландско море. Отказала се е да използва и огромните запаси от шистов газ, с които разполага тази страна. Освен това през 2017 г.  правителството затвори огромното хранилище на брега на Йоркшир, свързано с  газово находище. Властите на  страната са били достатъчно неразумни, за да предположат,  че доставките на втечнен природен газ винаги ще бъдат в изобилие. „Всъщност цялата ни енергийна стратегия е белязана със скъперничество, пожелание и самодоволство“,  подчертава  The Daily Mail. Резултатът от всичко това е, че четири години по-късно дойде катастрофата във Великобритания.

Това, което сега се случва в тази държава, вече се забелязва и в други западноевропейски страни. Кризата връхлита и могъща Америка. За да потвърди това, което независимо мислещи и честни западни изследователи неведнъж предупреждават: на власт идват високомерни и самовлюбени, но напълно некомпетентни, невежи хора. Стивън Уолт – професор в Харвардският университет  нарече своя интересна публикация във влиятелното списание Foreign Policy „Смъртта на американската компетентност“. В нея той пише за високомерието и самодоволството, обхванали Америка, за  отказа на хора на власт да бъдат отговорни, за фирми, които си осигуряват огромни печалби чрез комбинация от алчност, безразличие и измами, но никой не ги наказва за всичко това. Спокойно може да отнесем неговият извод и към днешия политически елит на Европа, да не говорим пък за този в нашата страна.

Благодарение на огромни финансови потоци вече няколко седмици – далеч преди да е започнала официалната политическа пропаганда за изборите, ни промиват мозъците в полза на проекта „Продължаваме промяната“. А и на други, по нищо не отличаващи се от него формации, които ще се явят също на изборите. Проучването, което цитирах в началото на тази публикация, потвърждава: ефект от лъжите  има – вече са  осигурени гласовете на стотици хиляди наивници.

А всъщност, коя е истинската причина да се стремят разни хора към властта, ни я е обяснил още Алеко Константинов: келепира! Дреме им на леещите омайващи слова кандидати да станат депутати, а после министри, шефове на разни агенции и т.н., за това, което ще се случи в страната ни. У нас, но същото е и в любимия Запад, да си на власт означава да си гарантираш огромни приходи. И само наивници могат да допуснат, че те ще идват от официалните им възнаграждения – та в наше време 15-20000 лева месечна заплата си е просто смешна сума. Милионите се докарват от „услуги“, които си в състояние да оказваш на всевъзможни родни и чужди компании, благодарение на позицията, която получаваш, ако бъдеш избран. И заради тези скрити, но огромни по размер „странични приходи“, си струва да  тичаш по разни срещи с хора, които не понасяш, да мамиш от телевизионни екрани, да омайваш хора по събрания и митинги…

Що се отнася до огромната част от избирателите на тях скоро и заплата от 2500 лева на месец няма да им стига да връзват двата края, ако живеят в голям град. Да не говорим пък за пенсионерите с доходи от около 500-600 лева на месец.

Траги-комичното е в това, че на целият този фон има сънародници, които наистина вярват: най-после на родния политически пазар са се появили хора, които ще ни поведат към светлите бъднини!

Е, верующите поне са блажени…