Информационната агенция „Синхуа“ съобщи за най-ново постижение на китайски конструктори и инженери: в действие вече е товарен влак, който е способен да развива скорост до 350 км/час.  Но независимо, че той е уникален – няма равен по своите възможности на планетата, влакът далеч не е върха на съвремените китайски научни и технологични постижения. В момента  в страната се работи по 16 мегапроекта в областта на приложните и фундаменталните изследвания. Сред тях са създаване на центрове за развитие на нанотехнологиите, изследване на протеини, изграждане на колайдери, квантови комуникационни линии, инфраструктура за космически полети и астрономически обсерватории и др.

Китай например, започва строителство на интелектуална изследователска плаваща база за морски изследвания в напълно автономен режим. Тя ще бъде управлявана от дронове и други безпилотни кораби и подводници. Базата трябва да влезе в експлоатация през 2022 г. Тя ще е способна без участие на хора да координира различни безпилотни системи във въздуха, на повърхността на земята и в дълбините на океана.

Сред 16-те крупни национални технологични проекта е и лунната програма „Чанъе“. От нейното стартиране през 2004 г. досега са създадени над 2000 подразделения, които включват стотици хиляди учени и научно-технически специалисти в цялата страна. За нея бе построен и най-съвременният космодрум Венчан, който е един от общо четирите китайски космодрума.

Ръководството на Китай подчертава необходимостта от още по-ускорено развитие на образованието, науката и изследванията. При това не само го заявява, но насочва и огромни финансови ресурси към тази сфера, която е от решаващо значение за просперитета на всяка страна. Общите инвестиции на Китай за развитие на науката и иновациите още през 2019 г. надхвърлиха фантастичната сума от 321.3 милиарда долара – с над 12.5 на сто повече в сравнение с предшестващата 2018 г.

Китай си възвръща мястото, което е заемал на планетата ни още преди хилядолетия. Истината е, че над 60 на сто от всички знания, съществуващи в света, са дело точно на тази страна, отбелязва Лари Романов в медията Global Research. А не на Запада. И хиляди изобретения, които Запада твърди, че са били негови, са всъщност копирани от вече създадени от китайски учени и конструктори. И днешните инженерни мегапроекти на китайците, като най-големите морски мостове, тунели, дълбоководни пристанища и пр., са недостижими за Запада. В националният парк Чжанцзяцзе в провинция Хунан например, работи най-дългият стъклен мост в света, разположен на 300 метра над земята. Ако на Лондон бяха необходими 147 години за да построи своето метро с дължина от 408 км, то на Шанхай бяха нужни по-малко от две десетилетия за да изгради метрото си от 500 км тунели.

И ръста на промишленото производство в Китай за последните четири десетилетия е фантастичен, отбелязва  медията World Affairs.  През 1980 г. неговият обем в САЩ  го е надвишавал почти пет пъти. Но още през 2010 г.  Китай изпреварва Америка и става производител №1 в света. Постижение, което може да бъде оценено най-добре като си спомним, че САЩ са били лидер в промишленото производство цели 110 години. И още един факт, свидетелстващ за китайските възможности: само за 2019 г. положителното салдо на тази страна в търговията с промишлени стоки състави колосалната сума от 1 трилион долара!

От 2016 г. Китай е страната с най-голям брой въведени в действие промишлени роботи. През 2019 г. тя е включила в производството си повече роботи, отколкото САЩ, Япония, Южна Корея и Германия взети заедно. Автоматизация, „умни фабрики“, роботи и 5G – това вече са реалности във все повече китайски заводи.

Китай разполага с една от най-ефективните образователни системи в света, която развива у децата и студентите безценни навици, знания и умения. Тамошните учени, конструктори, инженери са невероятно креативни и в мълниеносното създаване на алтернативни конструкции. Това обяснява защо единствено Китай съумя за две седмици да построи огромни фабрики за създаване на маски и лаборатории по производство на тестове за Ковид-19.

Китай е все по-привлекателна страна не само за чужди специалисти, но и за нейните млади хора. За периода от 1978 до 2018 г. в чужбина са се учили 4.3 милиона китайци. А в страната са се прибрали след  дипломирането си 3.6 милиона, т.е. 84 на сто от заминалите. Една от причините за завръщането на заминалите да учат на Запад китайци,  са несравнимо по-големите възможности за тяхната професионална реализация в родината им, отколкото в чужбина. И заплащането, естествено – завърналите се млади хора получават в Китай средно по около 1568 долара работна заплата. Сума, която е напълно прилична не само според китайските, но и за западните стандарти.

Die Zeit е един от най-авторитетните немски всекидневници, издаван в Хамбург в тираж от над 504000 броя и аудитория приближаваща 2,5 милиона души. Там се появи публикация на Хайке Бюхтер – негов кореспондент в Ню Йорк. Той цитира проучване на компанията  Remitly,  която е специализирана в трансгранични трансфери. От младите китайци в САЩ 87 на сто са убедени: шансовете им за успех в страната им са несравнимо по-добри, отколкото в днешна Америка. По-доброто качество на живот, по-големите професионални възможности и близостта до семейството и приятелите ги мотивират да се върнат в Китай, след като завършат образованието си в САЩ. А това е все по-сериозен проблем за самата Америка: имигрантите в нея са около 12 на сто от американците, но все повече точно от тях се определя нейното бъдеще. Причините за това са задълбочаващата се криза в американската образователна система, идеологизирането на университетите, ръста на наркоманията и алкохолизма сред младите хора и др. Затова от имигранти, а не от американски граждани се създават вече над 52 на сто от всички стартиращи компании в Силициевата долина. Техни са и една четвърт от патентите в тази страна.

Лидерството на Китай в областта на образованието, науката и технологиите е ключова предпоставка  за неговият възход и през новата  2021 година. А това не просто го прави все по-недостижим за Америка: то е сигурно доказателство, че бъдещето на света вече ще се определя не от Запада, а от Изтока.

Оттам, откъдето изгрява и Слънцето.