И да поискаш няма да можеш да се скриеш
Да следим това, което се ражда в лабораториите на различни организации на планетата става все по-трудно. Ситуацията в областта на технологиите можем спокойно да оприличим на лавина: още не сме осмислили информацията за поредно откритие и то вече или е безвъзвратно остаряло, или е приложено в неочаквани територии. Скоростта, с която това се случва, си е направо шеметна – допускам дори, че самите изобретатели не винаги си дават сметка за реалните възможности на това, което създават.
Населението на Китай сега е около 1,4 милиарда души. От това огромно количество хора близо половината живеят в градски зони и прилежащи към тях сателитни градове, предградия и други територии. От около 230-те града в страната 29 града са с население между 1 и 2 милиона, 9 града — между 2 и 3 милиона, 6 града — между 3 и 4 милиона, 5 града — между 4 и 10 милиона и един град е с население над 10 милиона.
И съвсем естествено, при подобно струпване на огромни човешки групи всичко се случва. В това число има и престъпност – кражби, търговия с наркотици, оръжия, корупция, проституция и пр.
За да контролират тази ситуация китайските власти все по-активно привличат най-нови технологии.
А в това, че те работят лично се убеди и Джон Суджуърт – кореспондент на британския медиен комплекс Би Би Си в Пекин. В края на миналата година той реши да разбере доколко е ефективна китайската система за градско видеонаблюдение (CCTV), която е най-голямата в света. Разполага с над 170 милиона камери, като част от тях имат и функцията да разпознават лица, техния пол, възраст и ръст (очаква се до две години броя на камерите да надхвърли 450 милиона).
Джон се свърза с полицията в град Гуейян – административен център на южната провинция Гуейджоу, с население от над 3450000 жители. Журналистът бе допуснат в залата за управление, където всички данни за жителите излизат на огромен екран. Там той бе фотографиран, за да може системата да го “запомни”. След това Джон се потопи в морето от хора в града, като се опита да се скрие.
Но не успя: една от камерите на гарата незабавно предупреди полицаите там за подозрителния му образ. На системата и бяха нужни точно 7 минути, за да го открие в тълпата от хора.
А от началото на тази година китайската полиция тестира вече и умни очила за откриване на престъпници – модела GLXSS, който първоначално е създаден за нуждите на лекари и куриери.
Те са произведени от местната компания LLVision Technology и са снабдени с програма за разпознаване на хора.
Умните очила сканират лицата на хора или автомобили, правят снимки, видео в HD-качество и активират програмата за търсене в централната база данни. Там мигновено се сравняват снимките с тези на подозирани лица и информацията се появява на устройството на полицая, работещо на Android.
Преди за тази цел са били нужни снимки на подозираните от различни ракурси и затова е отивало много повече време. Сега е достатъчен само един поглед на полицая, снабден с умни очила – устройството разпознава лица в база данни от 10000 заподозрени за по-малко от 100 милисекунди. Очилата са снабдени и с технологията допълнена реалност – на тях могат да се съхраняват и показват елементи от видяното.
Още в началото на експеримента са заловени хора, които се подозират в кражби, бягство от причинени по тяхна вина транспортни произшествия, както и случаи на използване на фалшиви документи.Несъмненно подобни технологии работят далеч по-добре от нас, хората. Но кой знае защо си мисля, че това освен да ни занимава или радва, би трябвало и да ни тревожи. Най-малкото защото не е далеч деня, когато ще се появат поколения, на които понятието “лично пространство” нищо няма да им говори.
Просто защото те няма да го познават.
