Темата за електроенергията е свръхактуална сега, в навечерието на зимата и на поредните парламентарни избори у нас. Ако безкритично се доверяваме на омайващи  думички и образи, с които денонощно ни заливат, то като нищо на власт и у нас ще се окажат „зелени талибани“, които сляпо следват неадекватни решения на Брюксел. И най-вече тези за незабавен и тотален преход към „зелена икономика“, в която енергията няма да се добива от изкопаеми източници, а само от слънце и вятър. В интерес на истината и сега у нас политически слуги на Запада правят всичко по силите си за да съсипят окончателно АЕЦ „Козлодуй“, да ограничават достъпа ни до евтиния и сигурен природен газ на „Газпром“, да блокират използването на въглища за производство на електроенергия. Последиците от действията им много скоро ще усетим по летящите до небесата цени на абсолютно всичко – от тока до  олиото, от детските играчки до парното.

Пародоксът е в това, че така възхваляваните възобновяеми източници на енергия нито са безопасни за природата, нито пък са евтини. Много сериозен проблем при добива на електроенергия от слънцето са отпадъците от употребата на слънчевите панели. Официални прогнози на Международната агенция за възобновяеми енергийни източници (IRENA) сочат, че много големи количества годишни отпадъци се очакват в следващите няколко години. И  те могат да достигнат общо 78 милиона тона до 2050 година.

Това е неимоверно голямо количество и то без да отчитат боклуците от смяната на търговски и индустриални панели. Но трябва да се има предвид, че оценката на  IRENA се основава на клиенти, които използват вече поставени панели без да ги сменят за целия им жизнен цикъл, който е 30 години. А това просто не е вярно – в живота е съвсем различно. Авторитетната медия  Harvard Business Review  (HBR) публикува статия, в която се изтъква,  че слънчевите панели започват да губят ефективност  (не преобразуват светлината в електричество) от мига, в който биват монтирани. Авторите на публикацията, наречена „Тъмната страна на слънчевата енергия“ – Аталай Атасу, Серасу Дюран и Лук Н. Ван Васенхове, стигат до извода, че колкото повече панелите се подобряват, толкова по-кратък е действителния им живот. С усъвършенстването им тяхната цена намалява, ефективността им расте и това кара потребителите да ги сменят все по-често. В резултат само за четири години количеството на отпадъците от слънчеви панели се увеличава повече от 50 пъти спрямо прогнозата на IRENA, която е направена през 2016 г.  

Оттогава много неща в света са се променили, но не е решен един от най-големите проблеми: рециклирането на слънчевите панели. При сегашния капацитет, пише HBR, преработването на един слънчев панел струва около 30 долара, но ако бъде оставен в склад се плащат само 2 долара. След броени години хвърлените на боклука панели в количествено отношение ще надхвърлят над 2.5 пъти новите продавани единици. Панелите са деликатни, обемисти съоръжения, обикновено инсталирани на покривите в жилищни комплекси. За отделянето и отстраняването им е необходим специализиран труд, за да не се разбият на парчета, преди да се качат на камиона.  Те съдържат и опасни за здравето на човека отпадъци – кадмий, олово и др. Ето защо  могат да се транспортират само в определено време и по избрани маршрути, а това са допълнителни, непредвидени разходи.

Като се добави стойността  за рециклиране на панели към общите разходи за слънчева енергия, то нейната цена скача четири пъти, изтъква  HBR. Затова онези държави, които имат най-висок слънчев капацитет, плащат най-скъпо за електроенергията си.

Пълна лъжа са твърденията за евтината слънчева енергия. Скриваната от нас истина е, че икономиката основана на нея, ще потъмнява много бързо – тя ще бъде зарита от собствения си боклук.

Същият проблем се задава и за други технологии за възобновяема енергия, изтъква HBR. Така над 720000 тона гигантски лопатки на вятърни турбини се очаква да попаднат на депата в САЩ през следващите 20 години. Само пет процента от батериите за електрически превозни средства в момента се рециклират, независимо, че продажбите на електрически автомобили продължават да нарастват с 40 на сто на годишна база.

Откъдето и да я гледаме ситуацията с възобновяемите източници на слънчева и вятърна енергия, която се готвят да ни натрапят подмазващи се на Брюксел родни политици и „зелени експерти“, изглежда кошмарно. Ако греенето на слънцето и духането на вятъра  са безплатни, то това не важи за добиваното от тях  електричество – то е изключително скъпо и ще става още по-скъпо. Затова авторите на публикацията в HBR много точно  характеризират бъдещето, което ни очаква, ако  „зелените талибани“ бъдат оставени да се вихрят, като  твърде мрачно.

Ако има нещо хубаво в цялата тази „зелена“ истерия около възобновяемите източници то е, че отрезвяването от нея, по-рано или по-късно,  идва. Така необмисленото намаляване на консумацията на въглища (Евросъюза от 1990 г. е снижил потреблението само на каменни въглища от 400 милиона тона до 150 милиона тона) доведе до енергийна криза и  рекордни цени на електрическия ток. И, съвсем естествено, се появи обратна тенденция: все по-силен интерес точно към така мразените от „зелените“ въглища. В края на септември на борсите на Ротердам, Амстердам и Антверпен за тон вече се плащаше по около 140 долара.

 „Зелените“ се оказаха не само фанатици и интелектуални дебили, които не са в състояние да сметнат, колко е две по две. Устремени към прибиране на многото пари, с които щедро ги даряват производители на инсталации за въобновяеми източници на енергия, те не си дават сметка за нещо много просто: слънчевите панели и вятърните електроцентрали работят само, ако има слънце и вятър. Докато въглищата могат по всяко време да бъдат хвърлени в пещите и да дават енергия и топлина.

Затова стремително развиващия се Китай строи три нови мощни топлоелектрически централи (ТЕЦ), работещи на въглища, както и 18 доменни пещи.  Полша категорично отказва да изпълни решението на Върховния съд на Евросъюза и да закрие шахтата за въглища „Туров“, която се намира на границата и с Германия и Чехия. Поляците заявиха, че националните интереси на страната им имат приоритет над общоевропейските. В Полша делът на въглищата в топливния и баланс е над 56 на сто. И тази държава няма никакво намерение да се отказва от въглищната си промишленост, независимо от яростния натиск на „зелените“ фанатици в Брюксел. Те и гарантират така важната за страната енергийна независимост.

И Великобритания  удължи срока на действие на свои ТЕЦ-ове, които ползват въглища. На острова цените на електричеството също  стремително растат, а с него и недоволството на населението. Една от основните причини за това е  установилото се за дълъг период безветрие, което спря работата на вятърните електростанции. И така още веднъж доказа, колко погрешно е да се разчита единствено на възобновяеми източници на електроенергия.

Германия въпреки настъплението на  тамошните „зелени талибани“ също не бърза да изключи въглищата от производството на електричество. Днес те, заедно с природния газ и атома и осигуряват над 56 на сто от топливно-енергийния и баланс. Но лидерът с 27 процента в производството на електроенергия в тази страна си остават въглищата. А делът на вятърната енергетика спадна от 29 на 22 на сто. И по-всичко личи, че „зелените“, който най-вероятно ще са във властта след приключилите в страната избори, едва ли ще  успеят да закрият електростанциите, работещи на въглища до 2038 г., както планират. Доказателство за това е факта, че сега в Германия се строят над 10 гигавата нови  ТЕЦ, работещи на въглища.

Талибани в политиката има предостатъчно и у нас. В навечерието на изборите те ни се показват като невероятно добрички и усмихнати, загрижени за нашия жизнен стандарт. Ситуация, която много напомня поговорката вълкът козината си мени, но нрава – не. Имат ли късмета да попаднат в коридорите на властта те ще направят всичко възможно за да угодят на господарите си в Брюксел. Включително и по въпроса за „зелената икономика“. Още повече, че за действията си за унищожаване на атомната ни енергетика, за блокиране на руския природен газ, за прекратяване използването на въглища, ги очакват огромни парични награди от производители на съоръжения за „зелена икономика“.

Несъмнено, възобновяемите източници на електроенергия ще навлизат в живота ни – не можем да разчитаме вечно да добиваме електричество от изкопаеми горива. Но прехода към „зелена икономика“ трябва да става умно, като се инвестира в развитието на нови, икономични и ефективни технологии. При това се отчитат  реалните възможности на държавата, а цената за прехода  е поносима за  нас, обикновените потребители на енергия.

Защото в противен случай климата може да бъде спасен, но нас няма да ни има.