Като философия и практика нинджа се ражда първо в Китай, а по-късно – преди 13 века, е пренесено и в Япония. Тук то получава развитие в различни затворени за външни хора кланове.
Наемниците, наричани нинджа, са били специално обучавани в изкуството нинджуцу. Благодарение на него, те са придобивали навици и умения в области, като шпионаж, саботаж, убийство, партизанска война…
Нинджа са ставали жени и мъже. Дамите, които били посвещавани в това смъртоносно изкуство, наричали куноичи. Те умеели да боравят с оръжие, владеели техники на ръкопашен бой, средства и прийоми за инфилтрация в сгради, плуване, импровизации, бягства, маскировка…

Благодарение на изтощителни тренировки, те се превръщали в страховити акробати, майстори по фехтовка, борба, катерене. Дълго можели да издържат под вода, на студ и горещина. Научавали се да бъдат неподвижни с дни, да контролират чувството си за глад… Разполагали с богат арсенал от оръжия – мечове, копия, тояги, неща за хвърляне (шурикен, макибиши, фукия, нагаяри, кагинава и пр.), верижни оръжия (нунчаку, чигирики, шиноби-зуе и др.), оръжия-нокти, ками…
Времето лети… Днес за нинджа знаем най-вече от десетките филми, с участието на известни кинозвезди, като Чък Норис, Огами Итто, Ясуаки Курата, Шо Косуги, Майкъл Дудикоф, Том Круз, Тони Джа, Кеничи Мацуяма и др. Нинджа са смели и решителни герои в мултипликационни сериали, те са в компютърни игри, комикси, бият се срещу лошите – наши и извънземни.

А в Иран се появиха истински куноичи – жени, които са се превърнали в майстори на това бойно изкуство. Те съвършенно владеят смъртоносни оръжия, а задното салто и спиращи дъха на зрителя движения във въздуха, са нещо съвсем обикновено за тях.
В замъка Джагин, разположен в пустинята на около 40 километра от столицата Техеран, през 1989 година се открива първия специализиран клуб за подготовка на куноичи. За обучаваните тук момичета не е никакъв проблем да се катерят и скачат от стени, да стават невидими и да изчезват незабелязано във всеки момент. И безшумно да прережат гърлото на всеки враг.

-Нинджуцу може да бъде характеризирано като лекарство – казва техния треньор сенсей Акбар Фараджи. – Подобно на змийската отрова, която може да бъде много опасна, но и много полезна.

Клубът, основан от него, днес обединява над 24000 души от цялата страна, от които над 4000 са куноичи. Тренировките на момичетата никак не са леки, а сложни и интензивни. Често те се провеждат на открито – в жарката иранска пустиня, където нерядко температурата скача до 70 градуса по Целзий. Благодарение на разнообразните упражнения момичетата възприемат устойчиво основните принципи на нинджуцу: концентрация, сила, равновесие.
Момичетата са осъзнали, че заниманията им дават не само отлична физическа форма, но укрепват и духа им. Те са в състояние да контролират поведението си спрямо всекидневните несгоди, промените в живота. Да бъдат отговорни и дисциплинирани. Научават се да уважават себе си, своето съществуване, като предпоставка да зачитат и другите. Те овладяват спокойствието – нещо, което така липсва на милиони хора на планетата. Научават се да бъдат търпеливи, търпими и силни, уверени в своите възможности.
И разбира се, куноичи помнят и за възможностите на своето женско обаяние. Нерядко то е и най-силното им оръжие, с което могат да сразят всеки, който поискат.
Ще се съгласите, че подобни умения са безценни и в нашия глобализиран и дигитализиран свят…