Трудно ще се намери работодател на планетата, който да не мечтае за свръхпослушни, лоялни и най-вече продуктивни служители и работници. Та нали точно от тях зависи и размера на неговите печалби! Затова в намирането и мотивирането им на работното място, са заети хиляди хора, създадени са учебни програми в университети и бизнес-школи, непрекъснато се правят всевъзможни проучвания.
Но въпреки това имитирането на дейност, неефективността, ниската производителност на работното място продължават да съществуват, включително и във фирми от най-развитите страни в света. Работници и служители са склонни да обясняват това най-вече с ниско възнаграждение или влошен трудов климат. А работодатели – с все по-трудното намиране на ерудирани и съвестни хора, и с тяхното управление.
Но и в тази ситуация се очертават кардинални промени, благодарение на най-новите технологии. Влиятелният и престижен британски всекидневник The Guardian разказа, как тамошни фирми прилагат изкуствен интелект, за да шпионират и управляват поведението на своите служители и работници.
Системата Isaak, която е разработила лондонската компания Status Today, показва на шефовете как се трудят техните служители. Тя дава детайлна характеристика на поведението им, определя как то влияе върху производителността на труда и печалбите на фирмата. Isaak им позволява да следят изключително точно, с какво се занимават техните служители буквално през всяка минута от работния им ден. Тя непрекъснато събира данни за това, кой и кога изпраща имейли, влиза в социалните мрежи, с кого и кога се среща и т.н. Isaak докладва на началството, как точно работи неговия служител – сам и в екип. И какъв е той – лидер или източник на конфликти. Алгоритъмът сравнява неговите данни за активност с тези на колегите му, измерва свършеното от него в рамките на работен час, ден, седмица, месец и пр. Съответно прави изводи как той допринася за растежа на печалбите на фирмата. Самите служители и работници нямат достъп до събираните данни за тях от алгоритъма – те са на разположение и изцяло се контролират единствено от работодателя.

Isaak разполага с данни за над един милиард действия. Посредством тях определя характерът на натоварването и отговорността на всеки конкретен служител или работник през деня. Алгоритъмът е част от един нов модел на работа, който скоро ще стане всекидневие за човечеството – т.н. “прецизна икономика”. В нея ще се следи абсолютно всичко. Алгоритмите ще регистрират всяка минута, прахосана през работния ден и ще играят ключова роля при определяне на работните заплати във всички отрасли на индустрията. Професионалната кариера и размера на възнагражденията, които ще получават хората, ще зависят най-вече от техните преценки. Колкото по-нисък е рейтинга на конкретен служител или работник, толкова по-малко ще са неговите шансове да се радва на добри перспективи.
Isaak съвсем не е единствената система, създадена за да улесни работодателите да шпионират, манипулират и още по-ефективно да експлоатират своя персонал. Популярност доби и алгоритъма Nudge Engine на фирмата Humu, създадена от бившия вицепрезидент по човешките операции в Google Ласло Бок. Той събира и обработва информация за всеки сътрудник във фирмата, като определя неговия индивидуален профил. На тази основа алгоритъмът решава, какви конкретни поведенчески изменения ще му помогнат да бъде най-продуктивен на работното си място. Интересът към Nudge Engine сред работодатели е неимоверно висок – Ласло Бок има сключени договори с десетки клиенти: от сравнително неголеми компании с щат от около 150 души до истински гиганти с персонал от над 65000 души.
Друг алгоритъм – Veriato, също регистрира всичко, което прави сътрудника на служебния си компютър в работния ден. И той събира и обработва т.н. мета-данни – време и дата на изпращани съобщения и други действия и определя ефективността на всеки конкретен служител. Veriato посочва и причините за намаление на производителността на труда, предупреждава, ако служител копира служебна база с клиенти – това може да означава, че той се готви да избяга от компанията. Забелязва, кой си губи времето със странични сайтове и пр. Той знае във всеки момент, къде се намира служителя – колко време работи, колко минути е отделил, за да се нахрани, колко е прекарал в тоалетна и пр. Наблюдава и анализира безпроблемно и пощата на служителя: чете думи и фрази, които той употребява, определя лоялността му към боса и незабавно го информира. Резултатите от неговите наблюдения влияят на кариерата и размера на заплатата на персонала. Veriato определя най-ценните сътрудници и установява ненужните според него, които следва да бъдат незабавно уволнени.
А IBM патентова “програма за интелектуално изтощение”. С впечатляваща точност от 95 на сто, постигната благодарение на анализ на огромна база от данни, тя определя готовността на служителя да прекъсне договорните си отношения с фирмата. Внедрена е в IBM и е спестила на компанията над 300 милиона долара – разходи, които би трябвало да бъдат направени за обучението на нови служители, наемани вместо напусналите например. Джини Ромети – изпълнителен директор на IBM е на мнение, че в следващите от 5 до 10 години алгоритмите ще променят всички работни места най-напред в развитите страни, а след това и в света като цяло.

Подобни системи за тотален контрол, които все повече навлизат, не могат да не радват работодателите – та те откриват пред тях непознати хоризонти, за да увеличават печалбите си! Но има и експерти, за които подобно високотехнологично наблюдение може да доведе и до обратни на желаните резултати. Според тях, то създава страх и недоверие сред работници и служители, увеличава депресиите и тревожността им. Като подкопава морала – хората чувстват, че на тях не им вярват, то е възможно да донесе на бизнеса и немалко загуби.
Независимо от изразяваните гледни точки, тенденцията да навлиза изкуствен интелект, предназначен за контрол над трудовия колектив, е необратима. И това е обяснимо – мерака за повече и още повече пари няма граници и насищане.
Излиза, че зад денонощно леещите се от хитро контролираните и цензурирани съвременни медии напудрени приказки за нашия свят, се крие една съвсем друга, сурова реалност. А тя е, че социалната система, в която преминава живота ни, не се нуждае от демокрация, свобода и личен избор, както тръбят интелектуалци, всячески обгрижвани от властимащите. Тя има потребност от нас самите.
Но единствено като послушни източници за максимализиране на печалбите на истинските собственици на същата тази социална система.