В излизащият в Брюксел вестник EU Reporter  се появи  любопитна публикация. Още в заглавието на тази авторитетна медия се посочва, че става дума за „предполагаема корупционна схема на българската олигархия“. В основата на материала на EU Reporter    е разследване, осъществено от екип на организацията „Антикорупционен фронт“ (АКФ) на бившия евродепутат Николай Бареков. В резултат на него са събрани множество конкретни доказателства срещу по-малката дъщеря на бившия премиер Иван Костов – Мина. Припомня се факта, че по  време на неговото управление е приватизирано имущество на стойност от над 30 милиарда лева, благодарение на което са се появили и десетки български олигарси.

Екипът на АКФ твърди, че Мина Костова, наричана „принцесата“, е получавала подкрепа от политици и министри, свързани с баща и в продължение на 5 предишни български правителства (3 от които са на ГЕРБ). АКФ е установил факт на продажба на сграда, която струва на държавата над 5 милиона евро. Благодарение на тази далавера принцесата е прибрала суми, които, ако бяха разпределени като добавка към пенсии, биха зарадвали стотици хиляди възрастни хора у нас.

EU Reporter   цитира извода на Бареков, че управлението на последните 6 правителства на партии като СДС, НДСВ, БСП и ГЕРБ, всъщност са фасада на олигархията и техните злоупотреби в страната.

Какво общо имат далаверите на принцесата с днешните протести у нас? Ами това, че Костови едва ли биха забогатяли, ако таткото не бе дълги години във властта. А конкретно премиер той стана благодарение на отлично организирана и успешно реализирана манипулативна кампания, осъществена в края на 1996 и 1997 г. Тогава, както и днес хиляди хора бяха по улици и площади, искайки оставки. В челните редици на митингуващите неизменно бе Костов и неговото най-тясно обкръжение. Върхът на операцията, довела до свалянето на тогавашните управляващи и идването на власт на костовистите, стана един наистина кощунствен акт: погрома над българския парламент през януари 1997 г. За да се случи това тълпата трябваше да бъде доведена до истерия – процес, който без най-активното участие на журналисти е невъзможен. Ако днес страстите на протестиращите ги подхранва най-вече БиТиВи, то през 1997 г. най-активен  „медиен  партньор“ на костовистите бе Дарик радио. И съвсем случайно след преврата, осъществен от хората на Костов,  радиостанията се оказа собственик на чисто новичка и луксозна сграда в центъра на София. Неправилно мислещи хора като нищо биха предположили, че това е малък жест на благодарност от страна на костовистите към притежателите на радиото за добре свършената от тях работа. Но те затова са и неправилно мислещи.

Тълпите, които повече от две десетилетия седмици наред създаваха хаос в големите градове на страната ни, нито забогатяха, нито станаха по-щастливи. От преврата спечелиха Костови и хората, най-тясно свързани с тях. Създадена бе истинска мафиотска мрежа, която продължава да контролира и прибира огромни пари – от банки до хотели. Но го прави достатъчно хитро, за да бъде сигурна в своята ненаказуемост. Милиарди се превъртат по най-различни схеми, а когато са достатъчно изпрани, се връщат при олигарсите. Доказателство за това е и специалното разследване на Бареков, за което съобщава EU Reporter. При това то е само един мъничък детайл от гигантският и брутален грабеж, осъществяван от „демократи“, които улицата доведе на власт през 1997 г.

Една  от най-големите организации за социологически проучвания в света е американската Pew Research Center. В края на миналата година бяха публикувани резултати от нейно изследване, осъществено в 16 европейски страни, включително и в България. Според Pew Research Center болшинството българи са убедени, че днес те живеят много по-зле, отколкото при социализма. Доволни от настоящето са едва 27 на сто, докато недоволните са 71 на сто. Само една четвърт от населението на страната споделя разбирането, че икономическата интеграция с Европа е засилила икономиката на България. Широко  разпространено е и мнението, че елитите са спечелили повече от промените през последните 30 години, отколкото обикновените граждани.

Убедени в предимствата на победилата демокрация са най-вече две групи от нашето население. Едната е тази на богатите, които задигнаха стотици милиони от промените. Другата е тази на младите хора. Не е трудно да се досетим защо те негативно гледат назад и  позитивно се отнасят към капитализма. От една страна те нямат реални представи за това, което е било преди три десетилетия. От друга те са изцяло продукт на мощна пропагандна система, която ги подхваща от най-ранна възраст. А и рекламата знае как да монтира в главите им единствено достойния модел на поведение: този на потреблението. Те съществуват за да пазаруват.

Промени в една наистина демократична страна стават единствено чрез честни, прозрачни избори – парламентарни, президентски. Дивашкият уличен натиск никъде по света не е довеждал до нещо добро, а точно обратното – засилвал е мизерията, социалното неравенство, корупцията, престъпността…

А паметта на тълпата определено е твърде късичка. Защото най-големият парадокс е в това, че сред тези, които сега са я извели на улици и площади, доминират точно образи, непосредствено свързани с преврата през 1997 г. Ето защо никак не е трудно да се прогнозира и кои единствено ще спечелят от сегашните протести.
Но, ако се затруднявате с отговора на този въпрос, то върнете се към началото на публикацията ми…