Сред многото характеристики, с които специалисти описват съвремените млади хора, израснали със смартфона, е и тяхната безпомощност. Повечето от тях не са в състояние сами да вземат решения. Неуверени в себе си, те се нуждаят от точни указания, от насоки, за да направят избор. На тях са им внушавали, колко е важно да бъдат разумни, да не правят грешки и затова те се стремят изборът им винаги да е правилен. Ако от нещо се страхуват, то това е провала – избягват да рискуват, защото това би означавало да поемат отговорност, на която не са научени. Затова те усвояват и модели на мислене и поведение от социалните мрежи, в които се потапят във всяка свободна минута.
И грешат – в този свят успяват не разумните, а неразумните. Тези, които не следват тълпата, не робуват на авторитети, не се страхуват да пробват и да неуспеят в опита си. Които са уверени, че точно идеите, отхвърляни с пренебрежение от разумните, като глупави и безсмислени, осигуряват търсените резултати.
Сара Роб О‘Хейгън е на 45 г. Майка е на три деца и е запален бегач. Определяна е за една от най-креативните личности в бизнеса (рейтинга на Fast Company). Forbes я поставя в челото на „Най-мощните жени в спорта на Форбс“. Била е генерален мениджър на Nike, изпълнителен директор на Virgin Atlantic, президент на Gatorade и Equinox, главен изпълнителен директор на Flywheel Sports. Сега нейната платформа ExtremeYOU предлага образователни услуги, които вдъхновяват хората да откриват и развиват собствения си потенциал.

Но животът и съвсем не е вървял гладко и безпроблемно. Имала е провали, два пъти са я уволнявали. Сара признава, че те лошо са се отразили на кариерата и. Но въпреки това тя е продължавала да поема рискове и да не се страхува да допуска грешки. Сара не се е вълнувала особено от това, какво ще кажат за нея другите. Когато е работила в Gatorade тя често е давала идеи, които никой не ги е харесвал. Така тя предложила да се промени мисията на компанията: не да произвежда спортни напитки, а да повишава ефективността на спортистите. Всички били против подобна промяна в маркетинговия план – определяли я като пълна глупост. Но точно тази нейна идея спасява марката и компанията.
Трудностите, с които се е сблъсквала, само са мобилизирали Сара да върви напред. Тази – определено неразумна дама по критериите на разумните хора, вярва: провалът е един от най-големите учители, които човек може да има в живота си. Според нея нямаше да има прогрес, ако хората на всяка цена се пазеха да не допускат грешки.
Сара е убедена, че човек не трябва да се доверява сляпо на предлагани от други аргументи, на масово следвани правила и подходи – нещо, което правят повечето хора. Според нея така те пропускат да се възползват от интуицията си. А като не се научават да я следват и развиват, те не могат да задействат нейния огромен потенциал. Те не забелязват възможности, от които могат да се възползват и пропускат шансове. За Сара успеха го осигуряват именно неразумните, защото имат щури идеи, не се предават, а се борят за реализацията им.

В свое интервю за Business Insider тя споделя, че когато наема хора за работа, пред кандидата с перфектно резюме ще предпочете човека, който се е провалял. Така, както и на нея самата неведнъж и се е случвало. За нея способността човек да се справя с прехода през трудни кариерни преживявания, е изключително ценно качество. Това са великолепни възможности за учене и развитие, които предлага живота. И които се превръщат в полезен мотиватор за бъдещи успехи. Точно провала развива устойчивостта, без която в нашата стресова и динамична епоха, е невъзможно постигането на каквато и да е цел.
И още нещо, което ни съветва тази неразумна дама: да сме открити към идеите и перспективите на другите. Тя е убедена, че в разговори с хора от съвсем други области проблем, който ни вълнува, може да бъде необичайно разрешен. И така да се стигне до “пробив в тунела”, до който иначе сами трудно бихме се добрали. Самата тя много често намира нужното и вдъхновение в общуването си с хора от най-различни професии.
Бърнард Шоу (1856 – 1950) е знаменит британски драматург, есеист, театрален критик, общественик, носител на Нобелова награда за литература (1925). На него принадлежи и следната сентенция: „Разумният човек се приспособява към условията, които го заобикалят. Неразумният адаптира условията на заобикалящата го среда към себе си. Точно затова целия прогрес зависи от неразумните хора!”
Учени от Парижкият университет и Ексетърският университет установиха, че нежеланието на човека да се разграничи от тълпата, го заставя да взема неправилни решения. Хората разчитат на мнението на другите повече, отколкото на собствените си инстинкти – към това ни е довел еволюционния процес. Заради “стадния инстинкт” повечето хора следват това, което върши мнозинството, а не правят самостоятелен избор. Но подобна стратегия намалява чувствителността към различни промени и не води до креативни решения.

Неразумните хора оспорват очевидното. Предложенията им са непопулярни, но много често конструктивни. Те са динамични, енергични, ентусиазирани, неспокойни, различни. Те са вечно недоволни, защото не ги удовлетворява състоянието на нещата. Дреме им, какво ще мислят за тях другите хора – пердашат по своя си път, често нарушавайки общоприети правила.
И затова тях не ги обичат множеството от движещи се по сигурни, утъпкани пътеки, разумни хора. Но пък точно те не са в състояние да раждат необичайни идеи, които да променят реалността.
За разлика от неразумните.