През февруари 1899 г. на бял свят се появява една твърде любопитна книга – „Теория на безделната класа“. Написва я социолога и икономист Торстайн Веблен (1857-1929) и тя му донася световна известност. В своята книга, върху която работи цели 4 години, той въвежда понятието “демонстративно потребление”. Днес то е известно още и като “ефекта (парадокса) на Веблен”. Става дума за покупки, които са недостъпни за обикновените хора поради високата им цена. Но богатите ги пазаруват, защото така подчертават своята социална значимост. И колкото по-скъп е предмета, толкова повече той се продава – разкоша става визитна картичка за твоето място под слънцето.
Но век по-късно демонстративната консумация престава да бъде символ на висок социален статус. Благодарение на масовото производство все повече хора могат да си позволят да пазаруват. И богатите се отказват от материалните символи на статуса, отбелязва Business Insider. Вместо показно, се появява наименованието “невидимо” потребление, което характеризира най-богатите слоеве на обществото.
Установено е, че след 2007 г. представители на американския елит например, харчат все по-малко пари за материално имущество. Вместо това те доказват своя статус чрез създаване на културен капитал: влагат все повече пари за образование, отдих и здраве. Така проучвания в САЩ сочат, че разходите на богатите американци за образование след 1966 г. са се увеличили над 3,5 пъти, докато същите тези разходи при представители на средната класа не са се променили въобще.

Настъпва и друга промяна: колкото повече време отделят бедните хора и представители на средната класа на смартфона, толкова повече започва да се цени общуването лице в лице от богатите. Преди четири десетилетия, когато започна бума на компютрите, притежаването на нови технологии бе признак на богатство и власт. Да имаш пейджър означаваше, че си човек, който знае как да прави пари. Собственици на първите мобилни телефони бяха много състоятелни хора и те гордо демонстрираха това на публични места. Първият Apple Mac, появил се през 1984 г., струва около 6000 долара (с отчитане на инфлацията). Днес един отличен ноутбук, като Chromebook, е на цена от 450 долара.
Богатите обичат уникалното, а не масовото. Facebook и Gmail са за всички. Те са безплатни, лесно достъпни и затова стават все по-непривлекателни за онези, които търсят и могат да си позволят неповторимото. Да си богат означава да не носиш телефон, да не си в социалните мрежи, да не отговаряш на електронната поща – на теб трябва да отговарят. Символ на висок социален статус вече е да демонстрираш живи човешки контакти.
Бедните хора, обаче, стават все по-зависими от тези електронни играчки, те са като зомбирани, дрогирани от всевъзможни екрани. Посредством тях те стават достъпни мишени на рекламата, която тотално ги манипулира – внушава им да купуват вредни храни и напитки, да съсипват здравето си, като пушат електронни цигари и пр. При богатите е точно обратното: разходите за впечатления – пътешествия, спорт и др., изпреварват тези за стоки.
Богатите знаят, колко вредни са смартфоните за децата им. Проучване сред 11000 деца, проведено от Националния институт за здраве (САЩ) сочи, че тези от тях, които прекарват повече от два часа със смартфон, получават много по-ниски резултати на различни тестове. Особено тревожен е извода, че мозъка на децата, които много време са пред екрани става различен. При тях се открива дори преждевременно изтъняване на кората на главния им мозък.

Затова децата на богатите нямат смартфони. В скъпите елитни училища на Великобритания сега се счита за признак на лош вкус и на нисък социален статус, ако се появиш в училище със смартфон. Но децата на бедните все повече са вторачени в неговия екран.
Технологичните компании правят всичко по силите им, за да наложат нови учебни програми, в които ноутбука заменя живия учител. За тях работят психолози и невробиолози, чиято задача е да задържат максимално дълго погледа и вниманието на учениците на екрана. На бедните и хората от средната класа те внушават, че новите технологични джаджи са модерни и полезни за децата им.
Но милионерите и милиардерите, собственици на тези компании, които получават баснословни печалби от продажби на екрани и програми за тях, възпитават децата си другояче. Те са убедени, че времето, прекарано пред екрана, е изключително вредно за тях. Затова децата на най-богатите учат в училища и университети, където властва естествено, безекранно образование.
Богатите родители водят децата си на познавателни екскурзии, осигуряват им образователно предимство – от елитни детски градини до обучение в най-добри университети. През 2014 г. най-богатия 1 процент от населението е похарчил за образование с 860 на сто повече от средната класа. Богаташи плащат по 60000 долара за полет с личен самолет, само за да се запознаят с условията, които предлага конкретен университет на децата им. Те правят огромни инвестиции за образование, защото така ще осигурят на децата си успешно бъдеще с отлични връзки.

Наскоро в Ню Йорк се откри нов център за забавления за деца, наречен “Чудото”. Годишният абонамент в него е 4800 долара, което означава, че то е ориентирано към състоятелни родители, които не се скъпят да харчат много пари за развитие на децата си. В него е забранено използването на смартфони – заниманията са фокусирани върху изкуство и култура. Децата имат занятия по теми, интересни за тях – динозаври, влакове, еднорози (митични създания, на които се приписват вълшебни качества) и др. За тези, които се увличат от насекоми има минизоопарк с бръмбари. Децата имат възможности и сами да провеждат семинари. Има пространства, където родители могат да играят с децата си на любимите си игри.
Истината е, че бедни хора не могат да си позволят децата им да посещават подобни висококачествени клубове, в които те да развиват своята креативност. Те са по възможностите на образовани и осигурени родители, които са готови да влагат много време и пари за развитие на децата си. Които искат да ги отдалечат от смартфона и така да им осигурят по-добри възможности за успех в живота.

Друг символ на високия социален статус, е здравето и красотата. Богатите изразходват много по-малко средства за козметика спрямо представители на средната класа, но не пестят пари за спорт и качествена храна. Тяхната философия е, че и почивката трябва да е продуктивна. Вместо разходки из молове те предпочитат тези в парка или планината. Сред богатите вече не е модерно да се хвалят с автомобилите и доходите си, а с успехите в залата за тренировки и придобитите знания.
Убеден съм, че запознаването ни с подобни тенденции в поведението на най-богатите хора на планетата, може да бъде полезно и за нас, простсмъртните, чиято главна задача е да оцеляваме. Особено, ако наистина ни интересува бъдещето на децата ни. Да им купуваме не смартфони, а книги, да възпитаваме в тях любов към спорта и здравословния начин на живот.
Тогава надеждите ни, че живота им утре ще е по-добър от нашия, е по-вероятно да се сбъдват.