Отново се задават избори, а това означава, че ще ни бъде хубаво. Защото от телевизионни екрани и от никога не спящи социални мрежи  към нас  неспирно летят едни невероятно красиви и топли думи. Те са ни особено необходими сега заради обкръжаващата ни все по-сурова реалност,  допълвана и от тъгата на есента. Правят ни оптимисти благодарение на обещанията за вълшебни месеци, в които ще се окажем  веднага, след като свършат изборите. Естествено, ако вземем правилното решение и подкрепим точно ТЯХ.

Изкуството на боравенето с  прелестни думички не са го открили днешните кандидати за депутати, министри или за президентското кресло. Още Густав Льобон  (1841- 1931) – знаменит френски учен, баща на социалната психология, много точно ги определя като магическа сила. За него думите могат да раждат образи, а покрай тях мощни потоци от емоции. Те могат не само да ни натъжават, но и да ни възвишават, да ни правят уверени в утрешния  ден.

Ето защо трябва да сме благодарни на всевъзможните кандидати за властови позиции за техните думи. В това доста объркано време, изпълнено с всевъзможни рискове за здравето и джоба ни, те ни показват  онова, което не съумяваме да оценим правилно. От техните публични изяви узнаваме, колко невероятно способни и талантливи хора има около нас, които досега не сме забелязвали. Те са в състояние да ни оправят не за 800 дни, както ни обещаваше един дошъл от далечни земи велможа. Не, те могат да го направят веднага и още утре ние да бъдем щастливи. А затова е нужно единствено да подкрепим ТЯХ на изборите.

Трябва да ни се доверите казват те, излъчвайки увереност, доброта и почтеност. И много от нас искрено започват да вярват в техните думи. При това повечето от кандидатите за власт – усмихнати, добре облечени, образовани, поназнайващи и чужди езици, възпитани хора  не могат да ни лъжат, защото разполагат с изключително верен ориентир: най-светлите и демократични европейски ценности! Ние започваме да разбираме, че ако им помогнем да се настанят в коридорите на властта, те незабавно ще започнат да вършат всичко възможно и невъзможно за да задоволяват нашите потребности. Няма защо повече да се страхуваме от поскъпване на тока, бензина, парното, храната, обувките на децата и др., с които разни недоразумения така ни плашат. Ако направим правилния избор, ни казват те, то от тяхна страна ще последват решителни действия за да блокират  кризата, която се очертава. И за пандемията от коронавируса няма повече да се вълнуваме – те си имат експерти, които вече са готови да я ликвидират бързо и безвъзвратно. Въобще не трябва да се притесняваме за работните си места. Нито пък дали ще ни стигат заплатите за да оцеляваме – те ни обещават скоро за размера им искрено да ни завиждат и в далечен Люксембург.

Кандидатите за депутати, а и за президент знаят, колко важно е семейството и затова то е в центъра на вниманието им. Родителите може да не се безпокоят повече за издръжката на децата си – тя напълно ще се поеме от държавата. Детски градини ще се появат на всяка улица, както и супермодерни площадки за игра на хлапетата. Учениците и студентите ще се образоват по изискванията не на Четвъртата, а на Петата, дори и на Шестата индустриална революция. Що се отнася до пенсионерите те ще имат наистина проблем – ще се чудят как да харчат новите си огромни доходи.

И всичко това нашите избранници ще вършат напълно безкористно, срещу символични възнаграждения. За тях единствената причина, заради която ще се захванат с  неблагодарната работа, която ги чака по върховете на властта е ние, техните избиратели, да бъдем наистина щастливи. Не само днес, но и в далечното бъдеще – напук на враговете на демокрацията и прогреса, каквито за съжаление все още се срещат и у нас.

Думите на кандидатите за парламент, министерства, президентство са къде по-приятни за слушане от едни други приказки, с които отвреме-навреме разни образи се опитват да помрачат настроението ни. Като едни изследователи от Евростат например, които имат наглостта да ни казват, че продължаваме да сме на дъното на европейската класация за качество на живот, да боледуваме най-много и да живеем най-малко в сравнение с всички останали жители на Европейския съюз. А това е така, твърдят образите от Евростат, защото имаме проблеми с финансите, с качеството на храната, а здравеопазването ни е направо ужасно.

Кандидатите за родните коридори на властта са наясно с всичко това. Те разбират, че света става все по-непредсказуем и неустойчив. Затова ни обещават да въведат бързо ред в икономиката, да създадат  непознати пазарни ниши, да накарат олигарсите да плащат високи данъци, а тези за малкия и среден бизнес  да станат символични, да уволняват бюрократите и да изключат корупцията от живота ни. Благодарение на всичко това те ще подобряват благосъстоянието на всички нас, техните избиратели.

О.Хенри, чието истинско име е Уилям Сидни Портър, е написал стотици чудесни разкази. В един от тях приятели, които редовно играели карти, изведнъж започнали в края на седмицата да губят един от партньорите си. Той периодично започнал да липсва. А когато го запитали, къде изчезва, той отговорил: ходя на събрание. Правел го не защото му било по-интересно отколкото с приятелите, а защото само там оратора се обръщал къв всички в залата, включително и към него, с красиво звучащата дума „джентълмени“. Никой никъде другаде не го наричал така – него просто не го забелязвали в обикновения живот. А човекът си мечтаел да започнат най-накрая да го уважават.

Затова са полезни дните, предшестващи изборите – само тогава нас, простосмъртните, дето се возим на метро, трамвай или просто си ходим пеша със старите маратонки, ни забелязват  известните, авторитетните, влиятелните ни съграждани. Само тогава те ни показват, колко важни сме за тях. И ни обгрижват отвсякъде. Казват ни, че не трябва да сме мрачни и да се страхуваме за бъдещето, защото имаме ТЯХ. И защото света, който те ще подредят специално за нас, ако бъдат избрани, наистина ще е свят  на  неограничените възможности.

Дните, преди да дойдат изборите са най-прекрасните, защото благодарение на думите на кандидатите ние успяваме да зърнем не само  невидимите хубости на настоящето, но и приказното бъдеще, което се задава. Естествено, ако изберем  ТЯХ.

После изборите ще отминат заедно с дрогата от предшестващите ги дни. Ние ще се върнем в реалността, която ще се окаже още по-сурова, по-трудна от тази, която е била преди  тях. А тези, които са ни омагьосвали, ще забравят много бързо думите си, защото няма да имат време за тях – те  ще се занимават с офшорките си.

Но пък надеждата за още много вълшебни дни, в които ще ни обгрижват и ще ни обещават неописуеми светли бъднини, си остава  с нас.

Защото се задават нови избори…