Ще спрат ли протестите тенденцията към обедняване?
В цяла България продължават гражданските протести. Много хора изразяват негодуванието си от все по-влошаващия се жизнен стандарт. И за себе си те са прави – неимоверно се увеличават цените на храната, горивата, на всичко. А заплатите и пенсиите остават символични – на фона на неудържимо растящата скъпотия.
Нереално е, обаче, да се мисли, че тези протести ще доведат до желаната от хората промяна. И джобовете им ще се напълнят с така желаните пачки с банкноти. Това просто няма как да се случи. През последните три десетилетия улиците често се пълнеха с разгневени хора, които настояваха за промени. Те искаха да се спре тенденцията за задълбочаване на социалното неравенство, на това малцина да богатеят с невероятни томпове, докато милиони със същата скорост да обедняват. Хитри и алчни политици незабавно яхваха вълната на протестите и така си осигуряваха влизане в коридорите на властта. А после безцеремонно я използваха, за да си напълнят джобовете. Без да се бавят, защото знаеха, че скоро улиците отново ще се изпълнят от разгневени хора – този път срещу тях. И нерядко новите протести връщаха на власт същите онези хора, срещу които бяха предишните.
Протестите, обаче, се оказват прахосване на жизнена енергия, защото неравенството е същността на тази социална система, в която милиони хора и у нас пожелаха да се окажат. Преди пет години Бранко Миланович – изследовател в Световната банка, публикува твърде любопитни данни за глобалните доходи и неравенството. Той откри, че 8 на сто от всички получаващи доходи имат над 50 на сто от доходите на нашата планета. Оказва се, че едно на сто от най-богатите хора притежават половината от цялото лично имущество в света. Тяхното икономическо влияние е равно на това, коeто имат всички останали 99 процента от населението.
Томa Пикети (роден е през 1971 година в предградие на Париж), е френски икономист. Стана световноизвестен с книгата си “Капиталът в XXI век”. Проблемът, който занимава Тома, е неравенството на доходите в Европа и САЩ. Заедно с екип от 30 сътрудника, той в продължение на 15 години анализира истинско море от данни, започвайки от XVIII век до наши дни. И така стигна до извода, че социалното неравенство е естествен и неизбежен резултат от капитализма в действие. Впрочем Тома щеше да си спести много време и труд, ако просто се беше зачел внимателно в написаното от Карл Маркс (1818-1883). Но той поне честно си признава, че се опитвал да го направи, но не е успял – твърде сложен за него е този гений…
Най-новите технологични иновации ще носят огромни печалби, но и те няма да бъдат разпределяни поравно между жителите на планетата. Независимо дали ни харесва или не това. Тома Пикети е убеден: просто така си работи тази социална система – ражда малцина богати и огромна маса мизерстващи. За него ясно изразена тенденция е, че социалното неравенство ще продължава да расте и да се задълбочава.
Днес на планетата има 4 пъти повече жители, отколкото в началото на ХХ век, но една трета от населението на света има доход по-малко от 1 долар дневно. И у нас неоспорим факт е, че бедността неотклонно продължава да расте, а не да намалява.
Тази тенденция никакви протести не са в състояние да изменят – тя е същностна съставка на социалната система, наречена капитализъм. Но тъй като тя се самоопределя като демократична, то най-великодушно позволява на хората да пълнят площадите и да протестират. Без това да промени нещо в съдбата им.
Ако се абстрахираме от лъжите на политиците и обслужващите ги интелектуалци, то истината е, че никой не се интересува от нашата лична съдба. Дали ще свързваме двата края или не, си е единствено наш проблем.
Но това немалко хора у нас забравят. Те очакват някой друг да се погрижи за съдбата им.
Реално активни по отношение на своя живот, са около една десета от населението на страната ни. Това са хора, които инвестират в собственото си развитие, овладяват знания, навици и умения, раждат идеи, които ги правят конкурентоспособни не само у нас, но и извън страната. Неслучайно точно те съумяват да постигнат и така желаната лична финансова независимост.
И успешно да се реализират на сцената на собствения си живот.