Един от основните митове, който родната пропаганда, осъществявана неспирно от медии, собственици на финансирани от Джордж Сорос неправителствени организации, политици, държавни бюрократи и други образи непрекъснато ни внушават е, че Русия е „изостанала авторитарна държава“. И в нея е невъзможно да се живее, защото това означава да се лишиш от всякаква свобода. Друго си е на Запад, който е олицетворяван  най-вече от държави като САЩ, Великобритания, Канада и др.

И трябва да се признае, че на манипулаторите не напразно щедро се плаща:  много са хората не само у нас, но и по света, които сляпо вярват на подобни легенди. И дават мило и драго, само и само да заживеят в тези обетовани земи. Има ги и в самата Русия. Най-новите данни сочат, че в САЩ живеят 2652214 руснаци. Дори и без да се имат предвид нелегалните имигранти, то руснаците в Америка, заедно с гражданите на други страни от бившия Съветски съюз, са около едно на сто от нейното население.

Но всичко се променя – и Запада, а още повече пък Америка, вече не са същите. Ореолът, изграждан от представи за демокрация, свобода, висок жизнен стандарт, сигурност, модерно здравеопазване, добри перспективи за кариера, за образование на децата и пр., вече го няма – реалността е друга. А миналото величие, доколкото го е имало, никога вече няма да се завърне.

Свидетелство за това е и историята на българката Ивелина и руснака Станислав. За нея научих от публикацията на  Олга Чайлдс на  сайта Russia Beyond. Времето, когато руснаците масово се изнасяха към САЩ завърши, пише авторката. В последните няколко години се забелязва нова устойчива тенденция – все повече хора избират Русия като държава, в която спокойно да възпитават децата си. Олга се запитала, защо руснаци, сред които и определящи се като „глобални жители на планетата“ – готови да живеят навсякъде, сега избират точно Русия за свой дом. Какво ги носи обратно в Родината?

Станислав Филин е роден в Москва, но прекарва по-голямата част от живота си в чужбина. С майка си е живял в Малта – в периода между 1994 и 1999 г. там е посещавал училище. А през 1999 г., когато Станислав е на 12 г., цялото семейство се премества да живее в Канада. За да установи, колко голяма е разликата между представите им за Монреал и това, което той е в действителност. Станислав си спомня, как  родителите му изпаднали в истински шок и постоянно се питали: „Защо сме тук?“ При това те напуснали Русия в много трудно за нея време, когато там бушувала банкова криза и все още не била стартирала вълната на обновление и иновации, която последвала с избирането на новия президент Владимир Путин.

„Родителите ми въобще не бяха впечатлени от Канада. Те я напуснаха възможно най-бързо, когато бях достатъчно голям, за да ме изпратят в интернат към гимназия и колеж в САЩ“, разказва пред журналистката Станислав. Той прекарва седем години от живота си в САЩ, завършва гимназия и започва да учи бизнес в университета „Свети Йосиф“ във Филаделфия. За да установи непосредствено, че САЩ са още по-зле и от Канада. „Спомням си, че в Северна и Западна Филаделфия беше толкова лошо, че по улиците имаше много  подпалени коли, наркомани и проститутки. Повечето руснаци не предполагат, че във всеки американски град има огромни райони, където дори полицията отказва да отиде, защото е  много опасно. А в Русия просто нямаме такива места!“ твърди Станислав.

През 2009 г. той отново отива в Канада. За да се ужаси от некомпетенността на тамошната здравна система – хора, които чакат с дни да бъдат приети в болница, лекари, които не умеят да поставят диагноза и да лекуват общи, добре познати състояния. Той е принуден да пътува до Русия, за да потърси там основно медицинско лечение. „В Москва се наложи да извикаме бърза помощ за дъщеря ми и тя беше вече в болнично легло 30 минути след пристигането ни. Но за закъснението бях виновен аз, защото не съумявах да попълня бланки, които служителите от болницата чакаха.“ Според него подобно качествено медицинско обслужване е немислимо да се получи в Канада и никой в тази страна не би повярвал, че него го има точно в  „изостаналата“  Русия.

През 2016 г. Станислав среща в Канада българката Ивелина, с която заживяват заедно. Двамата заминават в Малта, където се ражда дъщеря им. „Малта е по-безопасна от САЩ и има по-добра храна и по-добри хора – разказва Станислав. – За съжаление, тя също се промени през последните години, особено след мигрантската криза. Малта стана все по-мръсна страна, с много социални проблеми“.

През 2019 г.  те  решават да се завърнат в Москва. Сега двамата са единодушни –  никъде другаде те не биха могли да бъдат по-щастливи! Станислав работи като директор за развитие на международна телекомуникационна компания. И е убеден, че   доходите, които получават тук им осигуряват много по-добър начин на живот и имат много повече свобода. „Целият доход на всички, които познавам на Запад – обяснява Станислав, – отива за покриване на сметки. Те правят кариера, забогатяват, но и сметките им се покачват – те се местят в по-добра жилищна зона, купуват по-голяма къща и т.н.“ В Русия, според него, е далеч по-лесно да имаш повече пари, поради по-ниските разходи за живот, безплатното здравеопазване и силно субсидираното предучилищно образование.

Ивелина също е много доволна от това, че те са се преместили в Москва – тук тя се чувства, като у дома си.  „Хората, околната среда и културата ми напомнят за България – разказва тя. – Има много неща за вършене. Харесва ми, че навсякъде е невероятно чисто. Градът е построен за живеене на семейства –има много детски площадки, игрища, паркове… Предучилищното образование изобщо не може да бъде сравнявано  с това в Канада. Тук децата спят в легла, а не на пода, както там. Малко ми липсва Малта – там започнахме да изграждаме семейството си и имам много мили спомени. Но Москва е  моят дом!“, обобщава тя.

Някой може да възрази, че изборът на Ивелина и Станислав – да живеят точно в Русия, е едно изключение. И то съвсем не е достатъчно за да се говори за намаляваща привлекателност на  САЩ и Запада. Но ще сгрешат:  неоспорим факт е, че все по-голяма част от населението на света е разочаровано от демокрацията. От тази, за която пропагандата денонощно ни внушава, че е възможна единствено на Запад. Доказва го и проучването на един от най-добрите университети на планетата – Кеймбриджкият университет, наречено „Глобално удовлетворение от демокрацията 2020“. Учените, които са го осъществили сочат: ако през 2005 г. са били неудовлетворени 38,7 на сто от гражданите в света, днес те са вече  57,5 на сто. И скокът на недоволството се води не от някои забравени от Бога държави, а от самите САЩ и Великобритания! Точно в Америка например, недоволните от демокрацията са 55 на сто. Това е разбираемо: на американски изследователи принадлежат оценките, че в САЩ се повишава политическата поляризация, все по-широко се използват публични длъжности за частни облаги, увеличава се социалното неравенство във всичките му измерения, растат самоубийствата, скача престъпността, броя на наркоманите сред деца и млади хора и т.н. Нещо, което е почти непознато за Русия например. 

Atlantico е много популярен френски информационен сайт, който започна да излиза през 2011 г. Коментарът в него за новото проучване на Кеймбриджкият университет, е озаглавен така: „Западът губи вкусът към демокрация!“. В него се обръща внимание на факта, че все по-голям е относителният дял на гражданите на Запада, които не вярват на неговите демократични институти, на водената политика в тези държави, на лишената от човешки фактор икономика. Все повече са отчаяните от духовната деградация, обезсърчените от липсата на перспективи и увереност в утрешният ден. Изводът е, че кризата на доверие между народа и елитите на Запад, става все по-дълбока и непреодолима.

И колкото и да не се харесва на русофобите, фактите говорят: не Запада, а точно определяната от неговите апологети като „авторитарна“ и „изостанала“ Русия, става все по-привлекателна за все повече хора по света!

А, когато фактите говорят, то и боговете предпочитат да замълчат…