Защо е полезно и за тях да следят редовно медии?
Интересно събитие се състоя в един от най-престижните американски университети – Станфорд. Пред събралите се студенти и преподаватели разговаряха двама американски държавни секретари – сегашният Антъни Блинкен и бившият, 66-ти поред Кондолиза Райс. Те коментираха същността, развитието и ролята на технологиите, дипломацията, както и националната сигурност. Разговорът им се транслираше на сайта на Държавния департамент на САЩ.
По време на публичната беседа Антъни категорично заяви: на света не трябва да се позволи да остане без ръководството на САЩ! „Ние имаме прост избор, защото света сам няма да се организира – изтъкна той. – За САЩ избора е такъв: ако ние не участваме в неговата организация, ако ние не сме лидерът, това ще означава едно от двете неща: ще е някой друг, възможно Китай, но няма да е в посока на нашите интереси и ценности. Или никой няма да се занимава и тогава ще се появи вакум, който може да го запълнят лоши неща, преди да го запълнят добри.“
Антъни е образован човек. Учил е в Харвард в периода 1980-1984 г., когато той наистина бе престижен университет. За разлика от днес – резултатът от промяната го виждаме и в невежите нашенски „харвардски възпитаници“. Защитил е и докторска дисертация в Юридическия факултет на друг авторитетен университет – Колумбийския. А е и американски евреин, дядото на който – Меир Блинкен, е дошъл от Русия в Америка.
Постът, който заема в американското правителство го прави отлично информиран човек. Но той или твърде избирателно общува със сведенията, които му доставят различни служби, или заради неговата голяма ангажираност не му остава време да преглежда американски медии. Иначе щеше да е наясно, че положението, в което се намира днешна Америка, я прави категорично неспособна да управлява света. Защото точно в американски медии различни анализатори бият тревога, че Америка е в дълбока криза, която тя не е в състояние да овладее. А сред ключовите причини за хаоса, в който тя днес е потопена, е и политиката на сегашното правителство, влиятелен член на което е и Антъни.
В The Washington Times се появи публикация, в която се прави извода, че правителството на Джо Байдън е съумяло да счупи дори и „индекса на мизерията“. Става дума за икономически индикатор, който се използва от 1948 г. С него се измерва, колко нещастни са хората в една държава. Той се изчислява от комбиниране на данни за нивото на безработицата и инфлацията. Според The Washington Times, при управлението на Джо Байдън ситуацията в Америка се влошава толкова бързо, че не е в състояние да я проследи дори и „индекса на мизерията“. Официалните показатели за инфлацията не успяват да отразяват темпото в ръста на цените на бензина и невероятните бюджетни разходи. Гладните и отчаяни американци засега ги спасяват консервите SPAM, които са помагали на мизерстващи американци по време на Втората световна война. Те са евтини – една кутия от тях струва 3.99 долара. Но и те вече стават недостъпън разкош за все повече жители на богата Америка.
А престъпността и инфлацията в страната са достигнали толкова високо равнище, че в ню-йоркски магазин, разположен в автобусния терминал Port Authority, месните консерви SPAM ги държат заключени. Поставили са ги в големи пластмасови кутии, за да ги защитят от нарастващите кражби. В Ню Йорк – най-големият град на Америка, заключват вече и ножчета за бръснене, забна паста, прах за пране и много други стоки. Тях ги крадат, за да ги препродават по-евтино на улицата и с изкараните пари да се купуват най-вече наркотици. Оказалите се под ключ консерви SPAM, са най-новият американски индекс на нещастието, обобщава The Washington Times.
В друга американска медия – 19FortyFive, се появи статия с любопитното заглавие: „Най-големият враг на американската армия не е Русия или Китай!“ Неин автор е Макензи Иглен. Тя се занимава с неприсъщи за една очарователна дама сложни и сурови теми – Макензи е експерт по отбранителна стратегия, бюджети за отбрана и бойна готовност в Американският институт за предприемачество (American Enterprise Institute – AEI). Член е и на управителния комитет на Съвета за лидерство на жените в националната сигурност. Редовен гост-лектор е в много университети. Според нея най-големият проблем на американската армия днес е недостигът на хора за нея. Кризата с набирането на военни е устойчива и няма никакви признаци тя да бъде разрешена. На американската армия не и достига конкретно една четвърт от необходимите и нови войници. При това става все по-трудно не само намирането на нови военнослужещи, но и задържането на тези, които са подписали вече договор с армията. Това е така, защото сега служещите войници са свръх претоварени – те се натоварват с допълнителни задачи, заради липсата на достатъчно нови попълнения.
Много остър проблем е и дисквалифицирането на хиляди млади хора, защото са негодни да служат в армията. Сега 77 на сто от американците на възраст от 17 до 24 години не могат да издържат дори на елементарни тестове за прием в армията. Те биват отхвърляни в рамките на 48 часа, след като са установили контакт с военен вербовчик. „С все по-недостатъчен персонал и претоварена, нашата армия тръгва по рискован път в своята криза с набиране на персонал, която може бързо да се превърне в криза при задържане.“ А претоварените военнослужещи заради липсата на новобранци, се стремят да напуснат армията. И така нейната сила намалява още повече. От преодоляването на кризата, в която е изпаднала армията на САЩ, зависи дали тя ще е в състояние да се бие и да спечели войните на нацията, ако това се наложи. Определено сега тази нейна мисия е трудно изпълнима и заради растящият недостиг от военнослужещи, коментира Макензи.
Пол Крейг Робъртс е много интересен американски автор. Той е доктор на науките, преподавал е в американски университети, включително и в цитирания по-горе Станфорд. Работил е във федералното правителство на САЩ, бил е анализатор и съветник в Конгреса. Автор е на много книги. Своя публикация той озаглави така „От суперсила до некомпетентност“. В нея той пише, че е израснал през втората половина на 20-я век, но сега не може да познае родината си. „Изживявам живота си в некомпетентна страна. Всичко е некомпетентно“, пише Пол. За него външната политика на Вашингтон е дълбоко некомпетентна, защото отчуждава света с безумните си незаконни атаки срещу други страни. Некомпетентна е и цялата и система за сигурност. Военната промишленост например, е произвела за гигантски пари самолета F-35, който не може да се сравнява с руските изтребители. Некомпетентни са и университетите – вместо да наемат преподаватели, които да учат студентите, те назначават администратори, които да ги контролират. Вместо предмети има регулация на речта и обучение за чувствителност.
Америка днес е некомпетентна. А нейните некадърни управници искат война с Иран, Корея, Русия, Китай. Като се има предвид изключителното ниво на некомпетентност в Съединените щати ви гарантирам, че няма да спечелим тези войни, заключава Пол.
Ако внимателно следим медии ще знаем, че повечето от тях правят същото, което и рекламата – лъжат ни. Но докато последната го върши арогантно и непрестанно, то в медиите отвреме-навреме се появяват и истини. Това се случва заради страха им въобще да останат без зрители, слушатели и читатели. Освен откровени глупаци и фанатици, които следят само това, което искат да намерят в тях, с медии общуват и т.н. „лидери на мнения“. Това са сериозни и образовани хора, с отлично развито критично мислене. Заради добрата си осведоменост и способност да се ориентират в същността на събитията, те могат да влияят на първите две групи. Е, точно заради тях периодично в медиите се прокрадват и някои истини.
Затова е добре с тях редовно да си общуват и силните на деня. Така нараства вероятността те да получават истинска представа за света и това, което се случва в него. Тогава и политиката, която управниците по света и у нас създават и следват, ще е близка до реалността, а няма да е резултат на изкривени виждания за нея.