Вероятно не само аз си мисля, че живеем в определено объркано време. Да се сетим само какви жеги имаше преди през юни и какви са температурите днес навън. Да не говорим пък за изневиделица стоварилата ни се пандемия от коронавирус, която буквално промени начина ни на живот. А с какви други проблеми ни предстои да се срещнем в близкото бъдеще дори и Настрадамус, ако беше жив едва ли би могъл да ги предскаже.

Но сред тях има един, за изострянето на който и ние самите сме съпричастни. При това той далеч не е така маловажен и безобиден, както би ни се сторило на пръв поглед. Напротив – има пряко отношение към продължителността на живота ни на тази планета.

Става дума за това, че все повече работим и все по-малко ни остава време да помързелуваме. До този извод стигат и експерти на Световната здравна организация (СОЗ) и Международната организация на труда (МОТ). За първи път в света те са провели глобално комплексно проучване за влиянието на многото работа върху здравето на хората. В него са анализирани  37 други изследвания за исхемична болест на сърцето и 22  за инсулт. А така също и данни от повече от 2300 проучвания, събрани в 154 страни за периода от 1970-2018 г. Резултатите от тях  са публикувани в списание Environment International.

Двете авторитетни световни организации установяват, че само през 2016 г. в света има 745000 смъртни случаи от сърдечни заболявания. Това е увеличение с близо една трета  спрямо 2000 г. От тях близо 400000 души са починали от инсулт, а останалите от сърдечни заболявания (исхемична болест). Спрямо 2000 г. увеличението на жертвите от сърдечни заболявания е с 42 на сто, а от инсулт – с една пета. Особено застрашени са мъжете на средна възраст и по-възрастни – 72 на сто от смъртните случаи са настъпили точно при тях.

А причината за случилото им се е, че те са се преуморявали на работното си място и са работили твърде дълго. CNBC цитира представители на СЗО, според които преумората, многото работни часове са рисков фактор с най-голяма роля за увеличаване на професионалните заболвявания.

За експертите на СЗО и МОТ работата в продължениеа на 55 и повече часове седмично,  увеличава риска от инсулт с 35 на сто. А от исхемична болест на сърцето с една пета в сравнение с труда с продължителност от около 35-40 часа седмично. За съжаление, трудохолиците никак не са малко по света (а и у нас): през 2016 г. близо половин милиард души са били изложени на продължително работно време от над 55 часа седмично. Ако всички тези хора си  почиваха повече, вместо да работят извънредно, то те щяха да са здрави и живи.

Резултатите от това интересно проучване са особено актуални сега, по време на пандемията. Факт е, че броят на хората, които работят дълги часове се е увеличил и сега вече обхваща около една десета от цялото население в света. Кризата, свързана с Ковид-19 подкрепя и засилва продължителността на работното време. Става дума за тенденция, която според СЗО излага все повече хора на риск от инвалидност и ранна смърт. За Генералният директо на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус дистанционната работа вече е норма в много индустрии и все по-често размива границите между дома и труда. Освен това много предприятия са принудени да свият дейността си, за да спестят пари. Но на хората, които все още са на заплата в тях, в крайна сметка им се налага работят по-дълго. Тедрос Гебрейесус е убеден: никоя работа не си струва риска от инсулт или сърдечни заболявания!

 „Възхвала на нищонеправенето“ е една от популярните работи на Бъртранд Ръсел (1872-1970) – знаменит учен, нобелов лауерат. В нея той стига до извода, че повечето злини в съвремения свят идват от убеждението, че работата е добродетел! Докато истината е, че тя не е – морала на работата е морала на роба.

Впрочем много преди него друг интелектуалец – Пол Лафарг (1842-1911) в знаменитата си книга „Правото на леност“, ще определи труда като виновник за деградацията на човека. Причина за това според него е, че той ограничава истинската му свобода.

Италианците са си направо мързели, ако ги сравняваме с други нации. Не случайно те са измислили и международният ден на ленността, който се чества на 26 февруари. А са намерили и най-точното определение за така необходимото ни мързелуване – „сладостта на безделието“  (dolce far niente).

Но парадоксът е в това, че „мързеливите“ италианци съумяват да произвеждат при работна седмица от 35.5 часа с около 40 на сто повече в час, отколкото в Турция, където хората се трудят средно 48 часа в седмицата. По производителност на труда Италия е и пред Великобритания независимо, че и британците работят по-дълго от италианците.

Трудно е да си представим, че преди около век хората са се трудели и по 16 часа на ден. Докато един знаменит предприемач – Хенри Форд, се решава на необичаен за 1926 г. експеримент: в своята Ford Motor Company той намалява работното време от 10 на 8 часа и от 6 на 5 работни дни в седмицата. Искал да разбере, с колко ще се намали производителността на труда на работниците му. Но за негова изненада се случило точно обратното – тя рязко се увеличила! В следващите две години печалбите на Ford Motor Company се удвоили, а главната причина за това се оказало намаляването на работното време.

Разумното мързелуване не само, че не вреди, но е изключително полезно за дейността ни. Благодарение на него заработва нашата креативност – способността ни да намираме необичайни решения. Не случайно според Световният икономически форум точно тя днес е един от най-важните фактори, които са необходими за пълноценната професионална и социална реализация на човека.

Психологът Хърбърт Фройденбергер (1926-1999) въвежда през 1974 г. понятието „изгаряне“. С него характеризира пълното физическо и емоционално изтощение, получено по време на работа. Уникалното проучване на СЗО и МОТ слидетелства, че сега от това заболяване страдат милиони хора на планетата. Непрекъснатото напрежение в професионален план, нарастващото темпо и липсата на време за справяне с растящите като лавина задачи, съпроводено с неумението да почиваш, реално убиват човека.

Оказва се, че Бъртранд Ръсел има основания да възхвалява нищонеправенето – то ни дарява изобретателност и продуктивност. Благодарение на него ние сме далеч по-ефективни – постигаме повече за по-малко време.

А най-важното – здрави сме и живи.