Защо е добре децата ни да се цапат: част 2
Проф. Джак Гилбърт е човек, който изучава микробните екосистеми в Чикагския университет. Когато се ражда второто му дете, той си поставя за задача да изясни, действително ли е толкова опасен за децата контакта им с микроби и мръсотия. И така установява: всъщност общуването на детето с микроби е много полезно!
През 2017 година излезе и книгата на Джак (в съавторство с Роб Найт) с твърде красноречивото заглавие: “Мръсотията е добра: ползата от микробите за развиващата се имунна система на вашето дете”.
В нея те определят като неправилно поведението на родители, които едва ли не стерелизират околната среда, за да предотвратят замърсяване на детето. Като бършат ръцете им с антисептични салфетки или се стремят да ги държат далеч от животни например. Докато, ако кучето близне детето по лицето това не е опасно и вредно за него, а точно обратното – много е полезно за здравето му.
За експертите по микроби не бива в никакъв случай да използваме дезинфекциращи средства за ръце, защото това е лошо за здравето на детето. Обикновената вода и сапун са много по-добри отколкото, което е да и концентрирано дезинфекционно средство.
Много родители следват правилото, че ако храна падне на земята и те я вдигнат по-късно от пет секунди, то тя не става за ядене. Но Джак е категоричен: това е мит! На микробите им трябва милисекунда, за да се прикрепят към падналото парче от тортата.
Но това няма никакво значение, стига да не сте го изпуснали наистина на много мръсно място, където е голяма вероятността от струпване на патогенни микроорганизми. В съвремените домове практически е невъзможно да се намери толкова опасна микрофлора. Или другояче казано – нищо не застрашава хлапето ви, ако си изяде падналото късче от сладкиша.
Дали трябва задължително да се измие биберона, ако е изпуснат на земята? Проучване сред повече от 300000 деца е показало, че ако родителите просто са облизвали биберона и са го връщали обратно в устата на бебето, то у него много по-малко са се появявали различни алергии, астми и екземи. Така е била стимулирана неговата имунна система, заставяна е била да работи и да става по-силна. Затова като цяло тяхното здраве е било много по-добро.
Книгата на Джак Гилбърт и Роб Найт далеч не е единствената, която се занимава с прекаленото пазене на децата от мръсното. Така още през 2009 година се появи заглавието на микробиолога и имунолога Мери Рюбош – “Защо мръсотията е полезна”.
Децата поставят в устата си всичко, което им попадне в ръка инстинктивно – така, както са го правели техни предшественици хилядолетия преди това.
И вероятно това също им е помагало да се справят с всевъзможни опасности и предизвикателства от околния свят. Като пъха в устата си различни предмети, детето предоставя на имунната си система възможността да изучава околния свят. Тя е като компютър без програма – нуждае се да бъде “заредена” с инструкции, с информация. Затова е добре децата да играят навън на улицата, да ходят боси, да цапат из калта, да се занимават с котки и кучета.
Или изводът от написаното дотук е, че ако искаме децата ни да не знаят, какво е алергия, астма и екземи, то трябва да им позволяваме и да опознават сами света. Да бъдат истински нещотърсачи като Пипи Дългото чорапче – да откриват вкусове, цветове, миризми… Колкото по-рано организма им се “запознава” – с чувство за мярка и с неща, които “цапат”, толкова по-добре имунната им система ще активира механизми за борба с тях. Тя ще тренира постоянно и затова ще работи оптимално – ще пази децата от така опасните алергии.
И те ще растат здрави и щастливи.
Свързани:
Поне аз не познавам родители, които да не желаят децата им да са здрави.
22.02.2018 - в "Реалността"
