За тази суперсекретна операция на американски военни първи съобщи британският вестник The Times. След това тя бе подета от много медии на Запад, като в повечето материали внушението бе за голям провал на руските въоръжени сили.

Става дума за кражбата от Либия на руска ракетна система за противовъздушна отбрана (ПВО) „Панцир С1Е“ (по кодификацията на НАТО SA-22 Greyhound). Тя е осъществена от американски агенти, действащи в тази страна, военни пилоти и специалисти по ПВО. Транспортен самолет на американските военно-въздушни сили (ВВС) C-17 Globemaster с група експерти  каца на летище Заура, западно от Триполи. Там комплексът е подготвен за транспортиране, натоварен е на самолета и е закаран във военната база на САЩ „Рамщайн“, разположена в югозападна Германия.

Възниква въпросът: защо им е на американците да крадат този руски комплекс? Официалната версия, която тиражират западните медии е, че „Панцир С-1“ е изнесен от Либия за да не попадне в ръцете на терористи и така да застраши граждански самолети. Но тя едва ли е вярна – та ако американците се опасяваха да не би руския „Панцир С1“ да попадне в ръцете на терористи, те можеха просто да го взривят в Либия. А не да организират изнасянето му в Германия, което е скъпа процедура, съпроводена при това и с рискове, пише американската медия The National Interest. Според автора на публикацията – Калеб Ларсън, да се получи цял и работоспособен „Панцир – С1“ несъмнено е голям успех за тези, които се занимават с бойна подготовка. Те ще разполагат не с имитационни модели, а с реална техника на вероятния противник. Освен това самият факт на измъкването на „Панцир-С1“ от американските военни сочи, че от него може да се извлече полезна информация.

Според The Times тази операция подсказва, че САЩ реално осъществяват тайни действия против руското присъствие в Либия – държава, която притежава едни от най-големите запаси от нефт в Африка. Според американски източници в страната има руски частни консултанти, които подкрепят силите на маршал Хафтар. А точно на тях американците определено са им ядосани – според тях с руска помощ в небето на Либия бе свален безпилотния им самолет Reaper, чиято цена е 23 милиона долара. Те незабавно са поискали от Хафтар да върне останките от него, но отговорът му бил, че не знае  къде те се намират.

Първото поколение „Панцир-С1“, от което е и откраднатия от американските военни комплекс,  носи 12 управлявани зенитни ракети и има сдвоен 30-мм зенитен автомат. Той се отличава с висока скорост на стрелба (5000 изстрела в минута, двата ствола заедно – 10000 изстрела), което му позволява да сваля и балистични ракети с малка далечина на действие. В състояние е да работи напълно автономно – има собствено радиолокационно оборудване и системи за управление на огъня, т.е. не се нуждае от получаване на данни от външни радиолокационни станции. Предназначен е за унищожение на крилати ракети, безпилотни летателни апарати, хеликоптери, бойни самолети, специални наземни атакуващи джетове и дори боеприпаси въздух-земя. В интерес на истината американците досега не са успели да създадат подобни установки въпреки, че се опитват да направят това още от средата на 80-те години на миналия век. Факт е, че тяхната система „Патриот“ не можа да отрази атаката на безпилотници и ракети по нефтените обекти на Саудитска Арабия. Но, ако на нейно място бе „Панцир-С1“, то те щяха да бъдат защитени.

Сега по повод на кражбата на „Панцир-С1“ в западните медии е започната кампания за дискредитиране на този продукт на руския военно-промишлен комплекс. Нищо лично – просто т.н. „черен пиар“ си е нещо съвсем естествено и в бизнеса с оръжия. Припомнят се случаи на унищожени руски комплекси точно от този тип, спекулира се, че те не са в състояние да обезвреждат турските дронове „Барайктар“ и пр.

В тези твърдения има и истини. В Сирия  „Панцир-С1“ бе погубен на 18 май 2018 г. от крилата ракета, изстреляна от израелски самолет F-16. В Либия са унищожени 8 комплекса от този тип. Но вината не е в „Панцир“-а, а в обслужващите го араби. Не може да изключиш радарите, за да си направиш молитвата например и после да се чудиш защо са те унищожили – подобен случай вече имаше в Либия. Ликвидираният в Сирия  „Панцир-С1“ е бил останал без боеприпаси, но вместо незабавно да смени позицията си, както изисква инструкцията, арабите са го оставили на мястото му. И ракетата го достигнала. Руските специалисти изрично препоръчват „Панцир“-и да работят по двойки, за да се застраховат един друг, ако единят свършва боеприпасите си. Но арабите ги използват поединично.

Руски журналисти припомнят един пример, който показва, че и най-доброто оръжие, ако попадне в ръцете на непрофесионалисти се проваля. По време на войната между Египет и Израел в края на 60-те години, Съветския съюз доставя на египтяните няколко зенитно-ракетни комплекса (ЗРК)  С-125 „Нева“. Но с тях те не знаели как да се оправят и израелската авиация не им обърнала внимание.

Ситуацията се променила, когато по молба на египетското ръководство в страната е изпратена 18-та дивизия за ПВО, която била въоръжена със същите ЗРК. На 3 август 1970 г. е срещата на съветските ракетчици с израелските пилоти. В резултат са свалени 5 самолета, съветските военни нямат загуби. Три дни по-късно Израел подписва договор за примирие с Египет и войната е прекратена.

В Сирия комплексите „Панцир-С1“ защитават двете руски военни бази – в Хмеймим и в Тартус, които многократно са подлагани на обстрели от реактивна артилерия и дронове. И те неизменно са се справяли с работата си. На 14 април 2018 г. САЩ и неговите съюзници изстрелват крилати ракети тип „Томахавка“ – от 25 ракети 23 са свалени. Десетки са турските дронове „Байрактар“ унищожени в Сирия точно от „Панцир-С1“. В Северна Африка с този комплекс са унищожени около 30 турски ударни безпилотника „Байрактар“. Причината за тази висока работоспособност е, че всички те са били обслужвани от руски военни.

В Русия, естествено, знаят за задигането на „Панцир С-1“ от американците.  Но дълбоко се съмняват в смисъла на тази операция. Та нали, ако са искали досега САЩ са можели да изучат системата от Обединените арабски емирства, които са техен близък съюзник. Точно тази страна първа получи експортния вариант на „Панцир-С1“, защото тя финансира и неговото създаване.

А руснаците продават оръжия в чужбина, като строго спазват изискването за опазване на технологичните тайни. За съхраняване на военните секрети на държавата се грижи специална организация – Федералната служба по техническо сътрудничество към министерството на отбраната. Във всеки експортен вариант на  оръжия руските конструктори въвеждат определени „хитрости“: да не могат да бъдат използвани срещу руски самолети; ако се наложи по подаден радиосигнал да изгори верига в управлението на системата и тя да стане безполезна; в случай на война спящ програмен код да блокира използването на оръжието и т.н. В оръжейните системи, които Русия продава не се поставя един от най-големите секрети – базата данни „свой-чужд“, която съдържа кодовете с транспондери за всички самолети на ВВС на Русия. Тактико-техническите характеристики на оръжията за износ винаги са занижени и различни от тези, които постъпват в руската армия. За да разберат програмното осигуряване на системите за ПВО на противника ще са му необходими десетилетия, дори и ако използва мощни компютри. През това време руските учени, конструктори, инженери ще са отишли вече  много напред.

А „Панцир-С1“ скоро ще е далечно минало за руската армия. В нея  ще започнат да постъпват най-новите и модификации – „Панцир-СМ“. В своят клас по ефективността си той няма да има равни в света и то за десетилетия напред. За първи път тази най-нова руска система за ПВО бе показана на 24 юни миналата година по време на Парада на победата в Москва.  „Панцир-СМ“ е монтиран на брониран автомобил „Торнадо“, двигателя на който е с мощност от 450 к.с. Снабден е с нова радиолокационна станция и усъвършенствана инфрачервена система за съпровождане на цели. Въоръжен е с нови ракети с радиус на действие до 40 км и др.

А всичко това означава, че Русия си остава недостижимият лидер и в областта на противовъздушната отбрана.