Защото сляпо ги копират  деградира образованието ни!

Защото сляпо ги копират  деградира образованието ни!

Повече от три десетилетия имах удоволствието да работя в най-големият и престижен наш университет – Софийския. Гостувах с лекции и в други родни  висши учебни заведения. Срещнах много талантливи, ерудирани, влюбени в работата си и обичани от младите хора  колеги. Естествено, не липсваха и умни, любознателни студенти. За немалко от тях знам, че по-късно успешно са се реализирали в професията, която бяха избрали.

Но във времето установих за себе си, че негативни тенденции започват да завладяват родното образование. От училищата в университета пристигаха все по-малко знаещи момичета и момчета. И, ако в първите месеци  учебните зали  бяха препълнени с тях, то в следващите години на образованието им те ставаха все по-празни. Все повече ставаха студентите, които влизаха в университета  не за да се образоват, а за да вземат диплома. Те се появяваха най-вече по време на изпити, а подготовката им ставаше все-слаба. Затова се променяха и критериите за оценяването им – за „знания“, на които преди се пишеха слаби оценки, сега се даваха високи.

В началото на тази година в наш  университет например, бе осъществена проверка на образователното министерство. За нея  съобщиха много медии. Сред откритите нередности бе установено и ианасяне на оценки на студенти, без  те да са се явявали на изпити. Практика, която по мои наблюдения се среща в немалко от родните университети.

Един велик мъдрец, основателно наричан „баща на науката“  – Аристотел (384 пр.Хр. – 322 пр.Хр.), ни е оставил и сентенцията “Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа”. Колкото и да ценя труда на колегите-преподаватели не мога да не призная, че сред тях също се забелязаха негативни тенденции. Мотивацията на немалко млади колеги е доста по-различна от тази на преподаватели с богат опит. В университетите ни започнаха да идват хора, в които стремежът към професионално развитие се свеждаше до бързо получаване на научни степени и звания. Независимо дали за това те притежават необходимите предпоставки.

Ето защо родното образование вече почти няма нищо общо с това отпреди десетилетия. Вярно, светът днес е различен от миналото. Но проблемът е, че тази разлика в образованието ни отпреди три десетилетия и днес, не е към по-добро, а към по-лошо. Родното образование определено върви към упадък. Особено  забележимо е това в хуманитарните специалности, които се изучават в университетите ни.

Причините за тази деградация са комплексни. Образованието далеч не е приоритет на управниците, защото от него не може да се краде  толкова много, колкото от „инфраструктурни проекти“ или от покупка на американски оръжия например.  Но лично за мен основна причина е сляпото  копиране на западният образователен модел и най-вече този на англосаксите – САЩ и Великобритания.

А там днешното образование  няма нищо общо с добрите традиции в миналото. Дейвид Бътърфийлд повече от две десетилетия е преподавател по класическа литература в университета в Кеймбридж. Сега той напусна любимата си работа. В The Spectator Дейвид разказа защо го прави  – защото днешният университет няма нищо общо с този, в който той преди години е постъпил. По думите му вторият най-стар университет във Великобритания и един от най-старите в англоговорещата част на света, днес е в дълбока криза. Преди десетилетия към студентите са били предявявани строги изисквания, от тях се е искало да четат в библиотеки, да формулират собствена позиция, да подбират аргументи и да бъдат готови да ги отстояват в дискусии с експерти от съответната област. Така те са узнавали, кои са слабите места на техните позиции, развивали са интелектуална скромност и адаптивност, които са в основата на академичните изследвания. Те са били оценявани чрез изпити, резултатите от които са ставали достояние на обществеността. Сега това липсва, а стремежа да се избавят студентите от чувство на неловкост и срам е унищожило в университета духа на съперничество. Изпитите се съкращават, а тези, които ги има стават все по-лесни за студентите. Те се оценяват по курсови работи, огромната част от които те преписват от интернет. Не само в Кеймбридж – във всички британски университети стремително се увеличават незаслужено високите оценки. Когато пристигнах в Кеймбридж, студентите ги отчисляваха от университетите във Великобритания за нисък успех, сега това е немислимо, пише Дейвид. Днес все повече студенти се освобождават от писане на есе, срокът за предаване на  писмена работа е по техна преценка, те не се явяват на изпити и за това не получават наказания, за всички изпити се дава допълнително време и т.н. Резултатът е инфантилизация на образованието – намалява се натоварването на учащите се, те не се критикуват за лошо излагане на мисли и неразвито мислене. Все по-малко студенти посещават лекциите. За тези, които изучават хуманитарни и социални науки непрекъснато се ограничава кръга от знания и се снижават изискванията към тях.

Учебният процес е заменен от „политкоректност“ и „инклузивност“. В курсовете задължителни са т.н. „предупреждения за съдържанието“ – всичко, което може да предизвика разногласия (като жертвоприношения на животни в поемата „Илиада“ на Омир например) трябва да бъде обозначено предварително. И, ако някой откаже да обсъжда тази тема, той веднага се освобождава от ангажимент.

Увеличават се съмненията в самия принцип за поставяне на оценки, колеги спорят дали е етично и уместно едни студенти да получават по-високи оценки на изпити от други, пише Дейвид. Според него малцината умни студенти разбират, че те са участници в спектакъл, а не в сериозен учебен процес.

Дейвид е убеден: деградацията засяга не само Кеймбридж, но целият университетски сектор във Великобритания. Според него от 74 висши учебни заведения в страната в по-малко от 10 може да се осъществява нормален учебен процес. Той не очаква нещо да се промени  – политизацията на преподаването продължава, оценки изкуствено се завишават, дават се смехотворни грантове за изследвания. След като Кеймбридж не е в състояние да се противопостави на упадъка, то кой тогава, пита той. И отговаря: никой! Университетът, който сега напускам с тъга определено съвършенно се отличава от този, в който някога постъпих, заключава Дейвид.

Деградацията на англосаксонското образование най-добре се забелязва в „продукта“, който излиза от тамошните училища и университети. Масовата неграмотност днес е  един от най-големите проблеми на „лидера на свободния свят“ – САЩ. Над 130 милиона американци не могат да прочетат дори приказка на децата си. Над  45 милиона американци са функционално неграмотни – могат да прочетат текст, но не разбират прочетеното. Половината от  населението на САЩ чете толкова зле, че не е в състояние да разбере написана рецепта за лекарства.

Business Insider съобщава, че по време на президентските избори в САЩ т.г. милиони американци не са могли да се подпишат. Причината за това е, че в училищата на тази богата държава след 2010 г. вече не се изучава писане.

Днес на ключови постове в образователната ни система са евроатлантици, либерали, „демократи“, глобалисти, соросоисти… Те определят политиката в тази област и затова летежа на образованието ни към пропастта, е стремителен. От средното училище излизат все по-малко образовани, лишени от елементарни наченки на критично мислене млади хора. Университетите ни продължават да бълват хиляди маркетолози, икономисти, юристи, журналисти, политолози, психолози и подобни на тях „специалисти“, от които почти никой не се нуждае. Невежеството и затъпяването на големи групи от сънародниците ни е факт, който едва ли може да бъде оспорван със сериозни аргументи.

Това е резултатът от сляпото копиране на англосаксонският модел на образование. Единственият ефект от него е, че той осигурява евтина работна ръка за Запада и лесни за манипулиране тълпи, от които се нуждаят неистово политиците у нас. А това, че последиците от деградацията на родното образование вече се отразяват катастрофално на обществото ни, не представлява никакъв интерес за тях.

Единственото, което ги вълнува е те да са в коридорите на властта, за да могат да задоволяват ненаситния си мерак за плячкосване…

П.П.

И тази ми публикация е ядосала здравата образите, които имат възможността да манипулират социалната мрежа – те блокират появата и в страницата на сайта във Фейсбук. Вероятно са вбесени от възможността хората да научат истината за реалната катастрофа, в която днес се намира образованието на Запад. А тъй като родното средно и висше образование сляпо копира техните политики и практики, то и неговият упадък вече трудно може да бъде скриван.

За „свобода на словото“ става дума…