Недалеч от блока, в който живея в непрестижен столичен квартал, бе изградена голяма и красива четириетажна къща. Както си се полага в трите и гаража са паркирани чисто новички суперлуксозни коли. В просторният двор с градина има привличащ погледа басейн, беседка и алеи с  цветя. А на първият етаж на „къщичката“  вече заработиха луксозен бар, пицария и магазин за хранителни стоки.

 Съседка, която знае всичко за всички в квартала ме информира, че собственик на тази истинска резиденция е бивш митничар.  Като мъдър човек той е помислил навреме и за старините си, продължи да разказва моята комшийка. И макар вече да е пенсионер, той получавал по няколко хиляди лева на месец само от идеята си, да превърне първия етаж на къщата си в бизнес-пространство.

– Не завиждай! – засмя се съседката, като проследи погледа ми към тази красота. – Ако бе станал митничар, а не даскал и ти можеше така да живееш!

Собственикът на прекрасната жилищна площ не е единственият в нашата Татковина, който не си знае парите. Човекът вероятно си е затварял очите, когато и където е трябвало – като митничар му е дремело за служебни, социални и правни норми на поведение. Но и много са депутатите, политиците, висшите бюрократи, бизнесмените, собствениците на медии и неправителствени организации и пр., които също като него си осигуряват впечатляващи  доходи, само защото си затварят очите. Те просто вършат само това, което тези с огромните пари очакват от тях.

Да натрупаме пачки от долари или евро и у нас и така да  си осигурим невероятно висок жизнен стандарт, не е чак толкова трудно, колкото може да изглежда на някого. Необходима е, обаче,  една  съществена предпоставка: да не ни пука за понятия като морал, почтеност, отговорност, справедливост, благоразумие, умереност и още много други добродетели.

Но най-вече да сме готови да продаваме ценностите си. Може и да помните, но е възможно и да са убягнали от вниманието ви следните две информации. През лятото на миналата година стана известно, че за борба само с руската „дезинформация“ Евросъюза предоставя четири милиона евро (общо за противодействие на това явление са отделени 6 милиона евро). В структурата на съюза вече е създаден и т.н. Втори отдел за стратегически комуникации, който включва различни работни групи и информационно-аналитичен блок. А сред приоритетните региони, където ще се харчат тези милиони за борба с „прокремълската дезинформация“, е и нашият – този на Балканите.

По същото време и държавният департамент на САЩ планира два пъти повече средства в бюджета за 2021 г. за борба с „дезинформацията и пропагандата“ от страна на Русия. Той поиска да  бъдат предоставени близо 140 милиона долара на Центъра за глобална ангажираност (Global Engagement Center). Става дума за организация в структурата на американското външно министерство, която се стреми да противодейства на информационното влияние най-вече на Русия. Значителна част от тези пари ще  отидат и при наши сънародници, които получават и сега всяка година по няколко стотин хиляди долара. Едва ли е нужно да ви казвам, че тези парички не им се дават току-така – те трябва да си ги заслужат пред американските си „мениджъри“, като сътворяват непрекъснато и тиражират в нашето публично пространство купища лъжи за Русия.

Е, допускам, че и аз бих могъл да получа част от тези долари или евро. И да се преместя също като съседа ми в скромна малка четириетажна къщичка с три гаража, басейн и бизнес-пространство на най-долния етаж. Естествено,  да сменя и двайсегодишната си таратайка с някое лъскаво  марково автомобилче. Не си фантазирам – това е напълно възможно, стига и аз да си затворя очите като митничаря. Но вместо да пропускам камиони с контрабандни стоки или наркотици, да започна да пълня този сайт с  всевъзможни лъжи и митове за „руска заплаха“. Или другояче казано да игнорирам правдата и да продам ценностите си.

Но това няма как да стане – просто истината ми е по-скъпа от къщичката. Ето защо сега ще ви предложа не моето мнение, а на виден американски публицист  за това, кой всъщност дезинформира човечеството.

Глен Гринуолд е известен журналист, конституционен адвокат, автор на поредица от бестселъри (според класацията на New York Times за политика и право). Носител е на много отличия за публицистика – той е и първият небразилски журналист, който получи престижната награда Esso Premio за разследваща журналистика. Списание Foreign Policy го определи за един от 100-те глобални мислители за 2013 г. Негова работа е отличена и с една от най-авторитетните награди –  Пулицър.

В американската медия The Intercept той публикува обстойна статия, посветена точно на демонизирането на Русия. Малко чуждестранни злодеи са представяни като всемогъщи и повсеместни, както Владимир Путин. И това е започнало тогава, когато демократите в САЩ са открили политическата полза от него, пише Глен. Според него в света има много малко негативни събития, които в крайна сметка да не се прикачват към руския лидер. И много малко са онези критици на Демократическата партия, които в даден момент не са били представяни като шпиони на Кремъл. Путин – подобно на терористите от Ал Кайда и съветските комунисти преди него, е навсякъде. Русия дебне зад всички злини и всеки, който постави под съмнение това, се разкрива като предател, платен от Путин.

Глен се позовава и на публикация в британския The Guardian, в която американския му колега Кийт Гесен разследва истерията, невежеството и манипулативните твърдения, които преобладават в американските медии относно Русия. За него коментарите и анализите за Путин и Русия, трябва да са  задължително непълни и неверни. За Кийт в нито един друг момент от историята толкова много хора с толкова малко знания, но с огромна ненавист не са разсъждавали по темата за руския президент.

Ролята, която Путин изпълнява за американската пропаганда, е да поставя проблемите на Америка като предизвикани от Русия. И така да освободи Демократическата партия от необходимостта да проучи своите собствени основни недостатъци и грешки. Мисленето за Путин помага да не се размишлява за всичко останало, което се е объркало и за това, какво трябва да се направи, за да се поправи то. И най-важното: тази антируска истерия „отвлича вниманието и изкривява всеобхватната корупция на управляващата класа в Америка“, отбелязва Кийт. За него обвиненията в „руска дезинформация“ са  не  просто лоша политика, това е „интелектуален и морален фалит, опит да се прехвърлят дълбоките и трайни проблеми на страната ни върху чужда сила.“

За Глен демонизирането на Русия от демократите и техните съюзници е не просто отвратителна, но и много опасна дейност. Американските политически, медийни, военни и разузнавателни организации са пълни с хора, търсещи конфронтация с Русия. Но демонизирането на чужда държава, в случая Русия, може да доведе до крайно опасна конфронтация с нея, обобщава Глен в статията си.

Френският писател Алфонс Кар (1808-1890), основател на сатиричното списание  „Les Guepes“ и на вестника  „Le Journal“, много точно го е казал: за да печелиш, за да живееш, трябва да работиш. А за да забогатееш, трябва да измислиш нещо друго! Собственикът на красивата къща е измислил, как да си осигури желаните пари – като спре да предотвратява престъпления на границата. Подобно на него хиляди  родни политици, журналисти, „интелектуалци“ си затварят очите пред истината и не престават да сътворяват дезинформация за великата славянска страна – Русия.

Просто това е техният начин да си осигуряват несекващ поток от жълтици. А моралните добродетели за тях са най-малкият проблем, който би ги развълнувал.

Добре е да си спомним това, когато включим и тази вечер телевизора.