Заплашва ли ни изкуствения интелект с безработица?

Заплашва ли ни изкуствения интелект с безработица?

Понятието “изкуствен интелект” или често използваната като негов заместител дума “алгоритъм” (а това пък са правила, с които се определят поредица от операции), все по-често е в речника на различни учени, политици, журналисти… Чертаят се различни сценарии на неговото развитие и приложение в нашия, човешки свят – от свръх оптимистични до също така крайно негативни. Но за повечето от нас, които не сме специалисти в тази – определено сложна материя, всичко това ни изглежда, като приказки за далечно бъдеще. Които въобще не ни засягат.
Само дето сега узнаваме, че това бъдеще е много по-близко, отколкото си го представяме. И по всяка вероятност то непосредствено ще ни докосне, като реалността може да се окаже по-сурова, отколкото ни я разказват. Защото истината е, че милиони хора у нас и по света ще се окажат скоро на улицата. А проблемът, как те ще се препитават, ако съдим по пасивността на всевъзможни властимащи, си остава единствено техен проблем.
Наскоро на тази тема отдели внимание и влиятелния Wall Street Journal. В негова публикация се потвърждават прогнозите на различни експерти, че процесът на автоматизация – на замяна на хората от алгоритми и роботи с изкуствен интелект, ще засегне не само сферата на производството, но и всички други професии – като всевъзможни мениджъри, консултанти, маркетолози, журналисти, преподаватели, финансови служители и пр. Вярно, от една страна техният труд е по-сложно да се автоматизира. Но от друга заплатите им са високи. А това означава, че за собствениците на компании е далеч по-изгодно точно тях да заменят с алгоритми.

И затова днес в Bank of America вече работи консултант, наречен Erica. JPMorgan използва системата Contract Intelligence (COIN). Capital One – платформата Eno. SAP – HANA. Salesforce – Einstein. Infosys – Nia и т.н. Общото между всички тези имена е това, че те са алгоритми. И още, че точно те са изгонили живи хора на улицата, защото са се настанили на техните работни места.
Особено интересен е проекта Амелия на компанията IPsoft – виртуален образ, който консултира клиентите в уеб чат, по телефона, а също и чрез видеопозвъняване. Неговите услуги се ползват вече от над 20 компании – банки, застрахователни фирми, телеком провайдъри, болници и др.
Стилът на работа на Амелия ни разкрива, защо алгоритмите неизбежно ще отнемат работните ни места. “Тя” предварително и много обстойно се подготвя за всяка консултация, която и предстои да даде – запознава се с проблема, изучава и всички предварителни питания на клиента, неговото отношение – позитивно или негативно към компанията и т.н. В разговора Амелия наблюдава емоциите на своя събеседник и умело се настройва към тях. Няма човек, който за 30 секунди да е в състояние да усвои информация от 300 страници, но за Амелия това си е направо детска игра. Освен всичко друго тя владее 20 езика и едновременно може да обработва десетки хиляди позвънявания – ще се съгласите, че това едва ли е по силите на жив човек. Но, ако се окаже, че Амелия не е в състояние да помогне на конкретен клиент, то тя незабавно извиква жив експерт. Ще сгрешите, обаче, ако решите, че тя се е предала: нищо подобно – Амелия много внимателно подслушва разговора на хората, като се самообучава в този процес. И занапред, ако възникне подобен проблем, тя ще има решение за него.

От цифровите консултанти от типа на Амелия, все още има какво да се желае, но тяхното усъвършенстване продължава непрекъснато и с невероятно темпо. Освен способността си да обработват колосално количество информация, недостижимо за нас, хората, те имат и още едно много голямо преимущество пред нас: невероятно евтини са! Досещате се, че много скоро алгоритми от типа на Амелия ще оставят без работа милиони служители по света и у нас, които сега са заети в различни центрове за обаждания (call center), офиси на държавни и частни организации и пр.
Задаващите се масови съкращения по всяка вероятност ще създадат много работа на професионалните манипулатори – пиарите. Компаниите си дават сметка, че заменянето на хора с роботи и алгоритми, ще се отрази на репутацията им. И затова сега има растящо търсене на специалисти по публична комуникация. От тях се очаква елегантно да спестяват информация за това, което предстои да се случи, да се стараят да съобщават лошите новини оптимистично, да използват агресивно думи-прикрития (евфемизми) – да говорят не за уволнения, а за “освобождаване от рутинни дейности”, за “преход към етап на цифрова трансформация” и пр.
Но дори да са истински вълшебници в своето манипулативно изкуство, на пиарите ще им бъде все по-трудно да скриват горчивата истина: милиони хора на планетата и у нас им предстои да останат без работа. Както отбелязва New York Times, работодателите въобще нямат за цел да автоматизират шаблонни дейности и да разкриват възможности за творчество пред своите служители. Те нито са луди, нито пък умират да се занимават с благотворителност. Тяхната цел е тотално да съкращават щата, а заедно с него и разходите си за работни заплати и данъци. Голата истина е, че за собствениците на компании, внедряването на изкуствен интелект и роботизацията, е нужно единствено за увеличаване на конкурентоспособността им. За да си осигуряват баснословни печалби в бъдеще.

Доказателство за това са приходите на компании, които вече внедряват изкуствен интелект в дейността си. Така в последното тримесечие на миналата година само IBM е спечелил над 5,5 милиарда долара от “когнитивни решения за бизнеса”. Печалбите на индийската компания Infosys са се увеличили за година с над 33 на сто и т.н.
На Световният икономически форум, провел се през януари тази година, една от най-влиятелните жени в света – Джини Ромети, главен изпълнителен директор на могъщата корпорация IBM, заяви: “Малцина разбират, че в бъдеще не ни очаква нищо добро!” Тя е категорична: изкуствения интелект ще промени сто на сто от работните места, индустрията и професиите.
За съжаление, по всичко личи, че г-жа Ромети ще се окаже права. А делото за помощ на давещите се, както е написано в една безсмъртна книга – “Златният телец” на Иля Илф и Евгений Петров, си остава дело на давещите се…