На 2 юли CNN съобщи: всички американски сили са напуснали авиобазата Баграм! Така бе отбелязан края на американското присъствие в огромния комплекс, който се бе превърнал в център на военната мощ на САЩ в Афганистан. Тук кацаха и излитаха тежки транспортни самолети, бомбардировачи, изтребители, вертолети, за да атакуват талибаните в цялата страна. Баграм бе  вход за десетки хиляди американски войници, които идваха в Афганистан и изход за много от загиналите в тази война. Военният комплекс церемониално посрещна президентите Джордж Буш, Барак Обама и Доналд Тръмп – оттук  те въодушевено се заклеваха, че ще осигурят пълна и скорошна победа над враговете на Афганистан.

Само, че не те, а американските въоръжени сили бяха разгромени. „Оттеглянето от Баграм, лишено от всякаква помпозност и церемония, е символична победа за талибаните, които са водили безмилостна битка срещу афганистанската армия, отблъсквайки правителствените сили и превземайки все по-голям брой области“, отбелязва CNN.

Ще припомня на читателя, че американските войски нахлуха в Афганистан през 2001 г. за да реализират операцията „Несъкрушима свобода“. Това стана най-продължителната военна кампания в историята на Америка. В нея се включиха и сили на НАТО, в това число и от България. Резултатът от всичко това сега е ясен – техният пълен крах!

Наблюдатели отбелязват, че афганистанските власти са били напълно зашеметени, след като са научили как техният „защитник“ – американските войски, най-позорно са избягали посред нощ от авиобазата Баграм. За своето решение те  не са осведомили дори и най-верните си съюзници в тази страна. Имуществото на базата, което не са успели да натоварят на транспортните самолети, са унищожили.

Подобна практика американските войски следват и в останалите райони на Афганистан. Имущество, което не може да бъде изнесено се троши, в това число камиони, спортни автомобили, радиоборудване и т.н.  The Times разказва за афганистанци, които са се надявали да спечелят някои и друг   долар от бягството на американците. Те наблюдавали с ужас как те разбиват съвършено изправни автомобили, които можело да бъдат изгодно продадени. Нищо не е останало от кафенетата, ресторантите McDonald’s, Burger King и др., от площадката за игра на хокей и на летището в Кандахар  (град в Югоизточен Афганистан). Афганистанските власти намират навсякъде американските военни бази  съвършено опустошени, с купища строшено оборудване, валящо се навсякъде. „В памет на американския проект по създаване на нации“, отбелязва с ирония The Times.

В интервю за същия  британски вестник Хамид Карзай (президент на Афганистан от 2004 до 2014 г.) определя военната кампания на САЩ и контролирания от него алианс НАТО, като истински „провал“. Резултатът от тяхното нахлуване е  пълен разцвет на екстремизма и тероризма в страната, подчертава Карзай. Според него след две десетилетия присъствие на САЩ и НАТО, Афганистан се намира в плачевно състояние, в  пълен хаос, развиват се всевъзможни конфликти, а населението преживява колосални страдания. „САЩ и НАТО трябваше да се погрижат след изтеглянето им в Афганистан да настъпи мир. Но те не направиха това“, подчертава Карзай.

Интересно е да се сравни напускането на Афганистан от съветските войски през 1989 г. с това на американските военни. Ще припомня, че за разлика от САЩ, тогавашния СССР не „нахлу“ в Афганистан – той  бе официално поканен от нейното демократично избрано правителство (признато и от ООН), за да осигури мира в страната. САЩ решиха да се възползват от това и да  устроят на СССР  един кошмар, подобен на този, който те самите вече изживяха във Виетнам. Тях въобще не ги интересуваше бъдещето на Афганистан – и тогава, както и днес.

За кардиналните различия между излизането на „тоталирния“ Съветски съюз от Афганистан  и на „еталона за демокрация“ – САЩ десетилетия по късно от тази страна, пише Леонид Бершидски в американската агенция Bloomberg. „Докато  Съветският съюз се готвеше да напусне Афганистан през 1988 г., той засили икономическата и военна помощ за правителството на Мохамад Наджибула“ подчертава Бершидски. Съветският съюз предава на афганистанската държава своите напълно оборудвани  бази, включително и най-модерни за времето си оръжия и съоръжения. Бершидски цитира и  генерал Борис Громов, който ръководи изтеглянето на съветските войски от Афганистан. Генералът си спомня, как е изглеждала базата при напускане на съветския гарнизон в Джелалабад  (вторият по големина на населението град, разположен в Източен Афганистан): леглата бяха оправени, дори килимчетата на пода пред тях бяха на местата си, а под шкафчетата имаше чехли. В стаите бяха съхранени и предадени на афганистанците намиращите се там телевизори, аудио системи, климатици, мебели… Казармата разполагаше с цялото необходимо оборудване, а водоснабдяването работеше без проблеми. Подход, който няма нищо общо с този на „свръх-демократична“ Америка: в огромната база Баграм е изнесено или тотално  унищожено всякакво оборудване, няма електрически ток, разрушено е и водоснабдяването…

Лестър В. Грау е старши анализатор в Службата за чуждестранни военни изследвания (FMSO) във Форт Ливънуърт, Канзас. Получил е  военно образование в Колежа на командването и генералния щаб на САЩ, както и във Военния колеж на ВВС на САЩ.  Той е един от водещите американски  експерти  за Русия,  работил е и по различни проекти в Афганистан, Пакистан, в Европа. Автор е на 18 книги и над 250 статии и изследвания по тактически, оперативни и геополитически теми, преведени на няколко езика. Та този сериозен анализатор пише в специализираното списание The Journal of Slavic Military Studies следните редове:  

„Има литература и общоприето схващане, че Съветите са победени и изгонени от Афганистан. Това не е истина. Когато Съветите напуснаха Афганистан през 1989 г., те го направиха по координиран, съзнателен, професионално обмислен начин. Те оставиха след себе си функциониращо правителство и същевременно предприеха веобходимите военни, консултативни и икономически мерки, които да гарантират продължаване на жизнеспособността на правителството. Извеждането на войските се основаваше на координиран дипломатически, икономически и военен план, който позволи на съветските войски да се изтеглят в пълен ред, а афганистанското правителство да оцелее.

Демократична република Афганистан (ДРА) успя да се задържи независимо от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. И едва след това, когато бе загубена съветската подкрепа,  а и заради нарастване на агресията на муджахидините  (свещените воини) и на Пакистан, ДРА бе поразена през 1992 г. Съветските усилия за оттегляне бяха отлично изпълнени и могат да служат като модел за подобни операции за извеждане на войски от други държави“, обобщава Лестър В. Грау.

Над 2200 убити американски военнослужещи, над 20000 ранени, над два трилиона долара прахосани… Могъща Америка, военният бюджет на която е повече от 40 пъти  по-голям от целия бруто-вътрешен продукт на държавата Афганистан, капитулира пред едно  движение, наречено „ученици“ (талибан). Нейните военни супер-технологии не я спасиха от унизителното и поражение. А талибаните, за унищожаването на които тя нахлу в Афганистан, победоносно се връщат на власт.

Оказва се, че  „тоталитарния“, „комунистически“ Съветски съюз е недостижим от „демократична“ Америка и в това, че напускайки Афганистан гарантира мира и нормалния живот на страната. За разлика от  Америка, която сега позорно бяга, оставяйки след себе си стотици хиляди убити и осакатени афганистанци, пълен хаос и разруха, тотална нестабилност и нови конфликти.

Истината е, че Америка няма спечелена война. Поредно доказателство за това е и факта, че нейните супер-технологично снабдени въоръжени сили не можаха да се справят с талибаните с техните примитивни оръжия.  Може да си представим мащабите на поражението, които тя ще понесе, ако срещне утре наистина силен и отлично въоръжен противник. За нейн късмет, обаче, това най-вероятно няма да се случи – на нея  и предстои друга война, която тя е  обречена също така да загуби.

Войната на Америка с Америка.