По всичко изглежда, че задаващата се нова година ще се окаже много по-трудна от отиващата си. Все по-очевидно е, че  Европа няма да може да спре летежа си към бездната, към която я водят нейните  вождове. А нашият поблем е, че днес нормално мислещи сред тях трудно ще открием дори и с помощта на изкуствен интелект.

Доказват го и техните последни решения. Като например подготовката на поредният, 15-ти по поред пакет от антируски санкции. Вече знаем до какво доведоха предишните  – до стремителна деиндустриализация на Европа. Нейните предприятия стават все по-неконкурентоспособни в света. Расте броят на безработните европейци. Научаваме от Reuters, че все повече работещи в световноизвестни компании като Metso, Dyson, Umicore, ThyssenKrupp, PKP Cargo, Vodafone Spain, BP, Shell, Ted Baker, Indivior, Novartis, CureVac, Bayer, Haleon, Bosch  и много други, вече са без препитание – те са изхвърлени на улицата. Някога могъщи корпорации днес закриват цели заводи – така постъпват в Michelin и  Volkswagen например. Други компании ше го реализират още в първите месеци на идващата нова година. Стотици хиляди хора ще останат без работа и без средства за оцеляване.

Основна причина за това са милиардите евро, изсипвани в джобовете на свръхкорумпирани украински управници и  антируските санкции, въведени от овластени дебили. Малоумните им решения да се откажат от евтини руски енергийни ресурси рязко увеличи разходите на бизнеса. Покупката на в пъти по-скъпия, но „демократичен“ американски втечнен газ, буквално разстрелва европейските производители. И така лишава от доходи милиони европейци и ги прави много, много бедни.

Отрезвява ли случващото се в сферата на икономиката болните от русофобия мозъци на евровождовете? Ни най-малко – те фанатично следват своята безумна и обречена на пълен провал политика. Доказва го и последната съвместна деклерация на министрите на външните работи на Германия, Франция, Полша, Италия, Испания и САЩ. В нея отново се раздухва лъжата за „руска заплаха“ за „мира, свободата  и процъфтяването на европейския континент и в трансатлантическия регион“. Поема се курс към още по-голяма милитаризация на Европа – за нейното въоръжаване ще бъдат похарчени нови стотици милиарди евро, взети от нашите, на данакоплатците, джобове. Намеренията  са разходите „за отбрана“ в европейските държави да надхвърлят 2 на сто от техният бруто-вътрешен продукт. И разбира се – да се наливат нови десетки милиарди евро в диктаторския режим на клоуна Зеленски (срокът на неговия президентски мандат отдавна изтече!). Външните министри на шестте държави са категорични, че всячески следва да се вреди на Русия, в това число и чрез нови антируски санкции .

Но защо е тази неизмерима любов на европейските управници към диктаторския режим в Киев? Несъмнено цел на Запада е да отслаби Русия чрез  опосредствената (прокси) война, която води срещу нея на украинска територия, да я разпарчетоса на малки републики и така да завладее огромните и природни богатства. Но освен този свой стратегически план, Запада  преследва и други задачи в Украйна. При това от тяхното бързо решаване зависи дали ще бъде осъществен мечтания от неговите вождове преход към „зелена икономика“. Става дума за възобновяема енергетика, производство на полупроводници  (European Chips Act), акумулатори, електроника и др., които не могат да бъдат реализирани успешно, ако Украйна не е зависима, строго контролирана и управлявана от тях.

Оказва се, че сега стотици хиляди хора в Украйна биват убивани, ранявани, осакатявани заради техният „лош късмет“ – на украинска територия да се намират огромни находища на „бяло злато“: литий. Без този метал е невъзможна екологичната трансформация. Ако той недостига, няма електроавтомобили – в акумулатора на една Тесла например, той е е около 60 кг! Без литий са невъзможни да се произведат и да работят ветрени централи, слънчеви батерии, компютри, смартфони… Ето защо той е все по-търсен в света и съответно все по-скъп – през 2021 г. например, цената му скочи с над 400 на сто. Предвижда се до 2032 г. на нашия континент да бъдат въведени в действие над 25 завода за производство на акумулатори, а това означава гигантски скок в неговото търсене.

А най-големите находища на литий в Европа са на украинска територия – в Донецка народна република (в района на село Шевченко, северно от Новоазовск) и в Запорожска област (т.н. „Крутая балка“ в района на Бердянск). Шевченското находище скоро ще бъде освободено от руската армия, а „Крутая балка“ вече е под контрола на Русия.

Ето затова Запада не иска решаване на украинския конфликт по мирен начин. Влиятелният германски депутат от Христяндемократическия съюз  Родерих Кизеветер предупреди за заплахата, която ще донесе пълният контрол на Русия над находищата с литий в Украйна. Според него това ще съсипе цели отрасли на европейската промишленост – металургия, производство на акумулатори,  оптика и т.н. Евросъюзът няма да може да създава собствени електродвигатели и ще изостане значително от света. Загубите ще бъдат в милиарди евро. „Евросъюзът подкрепя Украйна заради ноходищата на литий в Донбас!“,  е категоричен депутатът. Това обяснява защо  Запада разреши на киевския режим да нанася удари с негови високотехнологични оръжия в дълбочина по руската територия. И защо сега увеличава военната и друга подкрепа за режима в Киев – той иска да върне под пълен свой контрол донбаските находища на литий.

Водеща роля във военната подкрепа на Украйна на нашия континент играе  точно все по-закъсващата икономически Германия. Най-новият и пакет военна помощ за киевския режим включва самоходни гаубици Panzerhaubitzen 2000, бронирани машини за разминиране WISENT 1, авиодесантни машини Caraca, танкови тегличи M1070 Oshkosh, мостоукладчици BIBER, 100000 снайперски карабини HLR 338, дронове – VECTOR, HORNET XR, RQ-35 HEIDRUN, SONGBIRD, Golden Eagle, VT-4 Ray и др. Характерът на пратката показва, че тя е предназначена за гарантиране на настъпателен потенциал на киевския режим. Ново потвърждение, че Германия въобще не е изгубила интереса си към донбаския литий и прави всичко по силите си за да го ползва в бъдеще.

Мечтата на евровождовете за завладяване на украинските находища на литий вече е „мисия невъзможна“. След приключване на сраженията тяхната   експлоатация  ще се осъществява само от Русия. Благодарение на тях, а и на рудниците на своята „стара“ територия, славянската държава ще влезе в групата на петте водещи производители на литий в света (освен нея там са Чили, Аржентина, Китай и Австралия). Запасите на литий в донбаските находища се изчисляват на над 500000 тона, което ги прави критично важни за световният технологичен и транспортен сектор. А това означава, че използването им ще даде мощен тласък за по-нататъшно развитие на руската икономика. Естествено, руските компании, които ще добиват ценния метал едва ли ще имат нещо против  да продават литий на държави, като Германия например. Огромните печалби от сделката тогава ще остават в славянската държава…

Но милиони наши съвременици с добре промити мозъци  продължават да  вярват, че конфликта в Украйна е „битка на доброто срещу злото“, на „демокрацията срещу диктатурата“. Те продължават да са убедени, че да се подкрепя свръхкорумпирания киевски режим е въпрос на „международна солидарност“. Те са толкова далеч от истината, колкото слънцето от земята.

Разбира се, да вярват във фантасмагории си е тяхно право. А и от древни времена до нас е стигнала фразата „блажени са верующите“…