Как живеем ние, обикновените българи, си го знаем. Но определено е интересно да научим, как изглеждаме видяни отдалеч и отстрани. Чрез проучванията на различни европейски организации например.

А за тях не е тайна, че ние работим  най-много, но сме с най-ниските доходи в Европа.  Българите се трудят по 1993 часа в година, докато гражданите на Нидерландия, Дания, Финландия, Швеция, Австрия, Германия работят по-малко от 1600 часа в годината. Но въпреки тази несправедливост, точно у нас труда се заплаща най-ниско. Средностатистическият работещ българин получава около 7 евро за един час труд, докато в Дания той е възнаграждаван с 50 евро например. Ето защо брутният годишен доход на работещ у нас без деца е около 9400 евро, а в същата тази Дания – над 60000 евро.

Парите, които получаваме за труда си са  малко, но пък  храните ни са много по-скъпи от държавите, в които заплатите и пенсиите са в пъти по-големи от нашите. Европейската статистическа служба (Евростат) ни информира, че по основни хранителни продукти (мляко, сирене, яйца)  България може да се похвали с най-високите им цени. В края на миналата година те бяха с над 20 на сто по-скъпи отколкото в Германия, с 26 на сто от Австрия и Нидерландия, с 36 на сто  от Франция и т.н. Това впрочем се отнася  за почти всички останали хранителни продукти. Така цените на маслото и олиото у нас са с 34 на сто по-високи от средното ниво за страните в Евросъюза. И отново ще ви припомня за заплатите – средната нетна заплата в България по същото време е 701 евро, но в Германия тя е 2870 евро,  във Франция – 2504 евро и т.н. В интерес на истината има, с какво и  ние да се изперчим – цигарите у нас например, са най-евтините в Евросъюза.

Това обяснява защо всеки трети нашенец е изложен на риск да е беден или социално изключен. Той живее в домакинства, които изпитват сериозни материални затруднения. Става дума за около два милиона души, като  бедно е всяко трето дете в България. Същевременно социалното неравенство у нас е колосално! Разликата между най-богатите и най-бедните българи  (определена по т.н. коефициент на Джини) е около 40 на сто, докато средно за Европа тя е 10 на сто.

Точно ние, обикновените българи, сме сред жителите на Евросъюза с най-малки спестявания. Делът на шведите, които всеки месец спокойно отделят от заплатата си за да пестят е над 80.2 на сто, но у нас те са едва 13.3 на сто. В Холандия 29.3 на сто от хората с оставените настрани пари спокойно може да изкарат и повече от една година. У нас това го могат едва 1.5 на сто от българите. За над 80 на сто от сънародниците ни парите, които държат настрана няма да им стигнат да преживеят дори и три месеца.

Заплатите и пенсиите ни са смешни и заради корумпирани овластени тарикати, пръснати по всички коридори на властта. Всяка година заради тяхната невероятна алчност страната ни губи над 11 милиарда евро – около 14 на сто от брутния ни вътрешен продукт. Размерът на парите, които изчезват в джобовете на корумпирани депутати, министри, политици, чиновници, „бизнесмени“, „интелектуалци“ и пр., е  360 пъти по-голям от бюджета за безработни, 460 пъти повече от бюджета за строителство на жилища, 110 пъти повече от парите за подпомагане на хора болни и с увреждания и т.н. Ако не бяха откраднати от нас чрез корупционни практики тези огромни суми, то  за здравеопазване щяха да се дадат три пъти повече пари, за образование – 6 пъти повече, за полицията – 20 пъти повече, за семействата с деца – 10 пъти повече и т.н. А над 2.5 милиона българи щяха да получават „европейски“ заплати.  

Но всичко това го няма –  България продължава да една от най-корумпираните държави в Европейския съюз. И няма никаква надежда тази порочна практика да бъде прекратена. Поне докато крадливите антибългарски партии като „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „ГЕРБ-СДС“, „ДПС“ са на власт.

За да не бъда голословен ще приведа само две заглавия от български сайтове. „Човек от журито и участник във фирма до Асен Василев взима 2,5 млн. лв. по Плана за възстановяване“ и „Фирми, свързани с Кирил Петков, Асен Василев, Васил Терзиев и Лорер печелят милиони от Плана за възстановяване“. Прочетете ги и ще разберете, че няма нужда от коментар…

Резултатът от всичко това е, че ние, обикновените българи, сме на последно място по удовлетвореност от живота в Евросъюза. Но пък сме първи по нещастие в тази обречена на скорошен разпад общност, в която ни вкараха „демократите.“ И едва ли някой ще се изненада, след като се запознае с тази печална картина,  която авторитетни европейски изследователски организации рисуват за страната ни, че точно ние – обикновените българи, живеем най-кратко сред всички останали жители на Европа.

Но върхът на абсурда е, че най-бедната държава в Евросъюза – прекрасната ни Татковина, вече е сред малкото негови членове с най-висок военен бюджет! Бившият съветски възпитаник, а сега върл „евроатлантик“ – военният ни министър Тагарев, с гордост заяви: през 2024 г. за първи път от десетилетия бюджетът за отбрана на България надвиши 2 на сто от брутния вътрешен продукт! Ситуация, която точно описва нашенската поговорка на гол тумбак чифте пищови…

Но защо по дяволите у нас така се развиват нещата, може да запита разгневен читател. Коя е главната причина да стоим на дъното на Европа без никаква надежда да се отлепим от него?

Обяснението на всичко това ни го е дал един мъдър евреин – Хенри Кисинджър (1923-2023), бивш съветник по националната сигурност на президента на САЩ, държавен секретар на САЩ, политолог, историк. На него принадлежи сентенцията: „Може да е опасно да си враг на Америка, но да си приятел на Америка е фатално!“

Главната причина да се намираме там, където сме и в състояние, което едва ли харесва на повечето от нас, се нарича Америка. За последните три десетилетия тя инвестира милиарди долари, за да ни направи своя раболепна колония. Създаде многохилядна армия от свои хрантутници и ревностни нейни послушници. Изучи ги в свои университети, квалифицира ги в различни обучителни програми, плаща им огромни суми чрез всевъзможни свои държавни и частни организации. И ги разположи на ключови места в коридорите на властта в прекрасната ни Татковина – от неголямата община до столицата, от големите медии до университетите ни. Те са не само в парламента и министерствата, но и в сферата на образованието, на  здравеопазването, културата, индустрията, армията… Те са навсякъде, където се правят политики и се вземат решения, от които зависи съдбата на нас, обикновените български граждани. Без значение е дали са бандити, мафиоти, мошеници, тарикати, тъпанари, дали са с харвардски дипломи или въобще без дипломи. Важното е да са предани на Америка и послушно да изпълняват нейните команди.

Кисинджър е прав: все по-дълбоката ни обвързаност с Америка, която следват и развиват нейните партии в парламента ни – „Демократична България“, „Продължааме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС, се оказва наистина фатална за обществото ни.

Доказват го фактите.

А когато те говорят и боговете мълчат!