В живота си съм срещал много и различни хора. И немалко от тях съм запомнил заради любимите им фрази. Един от тях бе и учителя ми по леярство в механотехникума. Той често ни казваше:  „Лабаво нема – изпуснеш ли момента метала отива на кино!“

Години по-късно установявах неведнъж, колко прав е бил човека. Не се ли възползвах своевременно от появила се възможност тя отлиташе безвъзвратно и облагодеталстваше някой друг. Поради отнесеност, най-обикновен мързел или прекалено самочувствие пропусках срокове, не бях прецизен в документи, подценявах случайни, но перспективни контакти. Резултатът бе, че си отиваха от мен очарователни дами (за ужас на днешни либерали-демократи така и не смених ориентацията си!), губех шансове в конкурси за професионално израстване, не приемаха документите ми за участие в различни проекти – просто бях пропуснал  срока…

Днес заради развихрилата се пандемия от Ковид-19 много хора са в състояние на постоянна и задълбочаваща се тревожност, на истински страх от утрешния ден. И са прави – експерти от най-реномирани организации не престават да ни предупреждават за идваща икономическа катастрофа, че и глад, който ни носи коварният вирус. Нещо повече – една несъмнено авторетитна медия, каквато е The Economist публикува обстоен анализ под страховитото заглавие: „Икономическите прогнози са твърде розови!“ А това, според нейни експерти може да ни струва много скъпо. Те припомнят едно правило, отдавна забелязано от социални психолози: повечето хора избягват да приемат лоши новини и са склонни да ги игнорират. Но розовите прогнози, правени не само от различни правителства, но дори и от представители на Международния валутен фонд и Световната банка могат да се окажат опасни, ако не само властимащи, но и обикновени хора ги използват за да ръководят поведението си. Прекаленият оптимизъм е следствие на непсобността да се вижда реалността и истинският спад в икономиката, обобщава The Economist.

Да разчитаме на властите да ни подобрят качеството на живот е признак на стопроцентова наивност и инфантилност. Така може да бъде определена и убедеността на много хора, че свалянето чрез протести на някоя и друга фигура от сегашния елит, ще промени нещо в устремената към неизвестността наша държава. Но в интерес на истината точно протестите потвърждават верността на правилото „печелиш, ако се възползваш от очерталата се възможност“. Шепа хора, ловко манипулирайки с човешки емоции за броени месеци си докараха пари, за които протестиращите могат само да си мечтаят. Те разбраха, че определени олигарси (а се говори и за посолство на една могъща държава!) са готови незабавно да отделят  сериозни финансови ресурси, за да разклатят статуквото и така да си отмъстят за създадени им неудобства от управляващи. Но не само това: тарикатите  откриха и как да решат проблема – като се възползват от обоснованото негодувание на хиляди хора от сегашното управление. И ги изкарат на улиците и площадите за радост на техните „спонсори“.

Да умееш да забележиш възможността и незабавно да се възползваш от нея е подход, който винаги е бил печеливш. Допускам, че датата 11 септември 2001 г. все още ви говори нещо. Тогава терористи унищожиха кулите-близнаци в Ню Йорк. Е, има и други мнения, че това е направило правителството на незабравимия Джордж Буш-младши, за да има повод да нахлуе в Афганистан и Ирак. Но в случая не ни интересуват версиите, кой изпрати самолетите и как така те взривиха небостъргачите, след като архитекти се кълнат, че това няма как да се случи при подобен сблъсък. Нас ни занимава въпроса дали е възможно от една подобна, макар и трагична ситуация, да се направят пари.

Седем минути след първият сблъсък на самолет в Световния търговски център в Манхатън са продадени всички налични фотоапарати в района. Голямо търсене има и на маратонки, кецове и всякакви спортни обувки – хората са установили, че ще трябва да вървят пеша. Буквално за броени часове пазара е залят с всякакви изображения, напомнящи за вече несъществуващите „близнаци“. Асортиментът от сувенири, свързани със злокобната за Америка дата непрекъснато започва да расте. В действие влизат кукли, чинии, пепелници, фланелки и др. За всеки вкус се предлага нещо. Обичате децата? Тогава си купете серия детски рисунки на тема „Денят, който промени света“. Кукла на полицай с надпис „Полицейско управление на Ню Йорк (New York City Police Department – NYPD)“ на гърба също е сред хитовете на пазара. Но, ако искате можете да се снабдите и с миниатюрни копия на сринатите в атентатите кули близнаци на Световния търговски център. Можете да си купите и игли за вратовръзка с изобразени на тях кули, както и ризи с надпис „Отиде си, но не е забравен“.

Отломки от Световният търговски център – мазилка, стъкла, дограма и др., събрани в първите часове след началото на спасителните операции, незабавно започват да се предлагат по интернет. На пазара се появяват и над 100 произведения на изкуството, които изобразяват търговския център. Метално копие на двете кули с височина 10 см светкавично е продадено за 225 долара. Картина на вече рухналата сграда е купена за 250 долара. Картичките с кулите близнаци се продават за по 4.50 долара. В първите дни след атентата две фирми пласират свръхизгодно за тях и над 600000 национални флага в различни размери.

От датата 11.09.2001 г. се облажиха и собствениците на стоманолеярна. Тя била на ръба на фалита, когато станал атентата в Ню Йорк. Момчетата оценили възникналата възможност и адекватно реагирали. С последните си пари закупили голямо количество стомана (вторични суровини) от мястото на взрива. И светкавично  започнали от нея да правят паметни медальони с изображението на Световния търговски център и надпис „11 септември 2001 г.“. Но понеже били печени се сетили да изработят и сертификат, в който се посочвало: металът, от който са изработени медальоните е от самия Световен търговски център. Определили и цената за един брой – 29.95 долара.

Дали може от това да се спечели? Вероятно се шегувате – та фирмата за броени седмици продава над 6 милиона от тези сувенири. И постига скромната печалба от някакви си около 180 милиона долара!

Великият  китайски  пълководец, стратег и мислител Сун Дзъ (544-496 г.пр.н.е.) ни е оставил и тази мисъл: Възможностите се умножават, когато бъдат уловени! Векове по-късно ние откриваме, че той наистина е прав. В наш интерес е не само да търсим и намираме очертаващи се възможности, но и своевременно да се възползваме от тях.

За да живеем – дори и във време на пандемия от коронавирус, спокойно и без страх за утрешния си ден.