Дим, който ни убива
Ние, българите, сме на първо място в Европейския съюз по дял на пушачите на глава от населението. Статистиката твърди, че повече от половината от мъжете у нас и над една трета от жените пушат. При това – редовно, всекидневно. Повечето от тях пропушват като тинейджъри. При пушачите на възраст между 10 и 14 години преобладават момчетата, но в групата на 15-19 годишните лидери са вече момичетата.
А най-стряскащото е, че на повечето от тютюнджиите не им пука за това, че пушенето носело рискове за здравето им. Нещо повече: много от хората, които за нищо на света не биха се разделили с цигарите вярват, че те съвсем не са толкова страшни, колкото се твърди.
И в интерес на истината те са прави. Цигарите наистина не са опасни – те са смъртоносно опасни! Токсичните вещества в дима им, са убийствени за клетките на организма. Те му даряват арсен (отрова за плъхове), ацетон (лакоочистител), бензен (използва се при производството на бензин), бутан (има го в пестициди), кадмий (в акумулатори), въглероден оксид (отделя се при автомобилните газове), формалдехид (ползват го в моргата за обработка на трупове), олово (трови кръвта), фенол (съдържа се в пластмасата)…
Затова не е за учудване, че съществува пряка връзка между всекидневното пушене на цигари и сърдечносъдови заболявания, болести на дихателната система, рак. А това са основните причини, поради които най-вече умират преждевременно наши сънародници.
Наскоро Daily Mail съобщи за интересно проучване на учени от университета Вандербилт. Те са анализирали данни за здравето на 8700 души за период от 50 години. И така са установили, че от хората, които са пушили една и повече кутии цигари дневно в продължение на 20 години, 70 на сто са били приети в болница със сърдечен пристъп. Причината е, че химическите съставки в цигарите способстват за образуването на опасните тромби. Учените са установили и колко години са нужни на организма, за да се изчисти от следите от пушенето и да се предотврати развитието на инсулт: около 16 години след спиране на цигарите.
Това, че хората са решили да си отидат много по-рано, отколкото природата им е отредила, от този прекрасен луд свят, в края на краищата си е техен избор. Проблемът е в друго – те тровят нас, непушачите.
Британски изследователи доказаха, че здравето на хората, принудени да вдишват чужд никотинов дим – на работа, в заведение, на спирката, у дома и т.н., е реално застрашено. Пасивното пушене (когато непушач вдишва цигарени отрови) повишава у тях с 60 на сто риска от страшната исхемична болест на сърцето. Само във Великобритания този тип нежелано пушене убива 12000 души всяка година. От натрапен чужд никотин всеки ден на работното място умират трима човека.
Особено опасно е, когато родители пушат в близост до децата си. Пасивното пушене в детска възраст увеличава риска от рак. В Германия бяха проведени продължителни проучвания сред около 18000 майки и 42000 деца с рак на дробовете. Учените установиха, че децата на пушещи майки, са показали повишен риск от заболяване от рак на дихателните пътища, от рак на носа, на дробовете, пикочния мехур, както и от рак на бъбреците. Всички тези рискове са породени от една единствена причина: пасивно пушене, независимо, кой от родителите пуши.
Масово е разпространена представата, че пушенето на открито е безопасно за непушачите, защото тютюневия дим бързо се разсейва от вятъра. В Станфордския университет бе направено интересно проучване. Учените си поставиха за задача да проверят влияе ли цигарата, изпушена на открито на непушача, който е в съседство.
Оказа се, че уличните пушачи убиват и хората, които са до тях. Ако непушач е на разстояние половин метър от пушача и ако последния изпушва на открито две цигари за един час, то негативното въздействие на цигарения дим върху непушача е същото, което той би получил, ако седи в закрито и задимено помещение. Спасението на непушача е да се отдалечи поне на 3 метра от пушача.
Натрапеното вдишване на отровния дим заради пушещи хора, е причина за сериозни проблеми със сърдечно съдовата и респираторната системи, за появата на рак у непушещи.
Френският писател Жан де ла Брюйер (1645-1696), е казал, че няма нищо друго, което хората тъй много да желаят да запазят и за което тъй лошо да се грижат, както собствения им живот.
Това, че думите му продължават да са актуални и в нашата дигитална епоха, ни доказват хората с цигара в устата…