Диагноза: функционално неграмотен!
Новият наркотик, от който преобладаващата част от човечеството вече е тотално зависима, се нарича интернет. Където и да се намираме – на улицата, в превозното средство, в планината или на морето, сме заобиколени от хора, втренчени в мобилните си джаджи. Те страстно поглъщат образи, заглавия, истории, забавляват се с всевъзможни игри…
Несъмненно тези технологии са си истински вълшебства в сравнение с тези отпреди десетилетия.
Благодарение на тях днес ние можем да научаваме най-новото от всяка една област на живота ни. Да получаваме информация, която да намалява нашата неопределеност, защото точно това е нейната същност и предназначение. Да виждаме перспективи там, където другите забелязват само проблеми.
Но огромната част от нашите съвременици и най-вече хората под 20 годишна възраст – основни консуматори на дигиталните чудесии, нито стават по-осведомени, нито по-конкурентоспособни, нито по-креативни.
На планетата с ужасяващо темпо расте делът на невежите – хора, които не са в състояние да свържат смислено два факта и да направят изводи от това. Които не могат да имат собствено мнение, да разграничат истина от измислица, да предложат свежо хрумване, да излязат извън коловоза, в който се движат всеки ден.
Кристофър Симс е Нобелов лауреат за 2011 года (заедно с Томас Сарджънт) за своите изследвания на причинно-следствените връзки в макроикономиката. Той формулира най-големия проблем на човечеството в една дума:
– Невежество!
Въпреки ентусиазма от научния напредък нивата на неграмотност продължават да растат.
Проучвания в САЩ сочат, че грамотността на абсолвентите и абитуриентите стремително намалява – само една трета от тях са в състояние да прочетат сложен текст и после да го коментират. Една четвърт от американците не знаят, че Земята се върти около Слънцето. Британски колеги съобщават, че учениците губят навици за писане и предпочитат да поставят вместо думи смайлики – даже в контролни и изпитни работи.
По данни на германското образователно министерство около 7,5 милиона немци са функционално неграмотни. Всички те знаят азбуката, могат дори да прочетат текста, но остават на повърхността на прочетеното, защото не са в състояние да вникнат в него.
Тази истинска експлозия от необразованост, повърхностност и посредственост най-вече сред поколението Y – младите хора, израстнали с новите информационни технологии, не отмина България.
Десетки, а най-вероятно стотици хиляди днешни български деца, техни каки и батковци, дори майки и татковци, са функционално неграмотни. Доказателства за това периодично ни предоставя Програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Първият нейн етап бе реализиран през 2000-та година и оттогава се провежда на всеки три години. Главната задача на тази програма е да оценява (по четене, математика и природни науки), доколко подрастващите са подготвени за новата епоха, в която те ще се реализират.
Резултатите от безпристрастните проучвания на PISA у нас, са направо отчайващи.
Средните постижения на нашите ученици са изключително ниски и продължават да летят надолу. Точно българчетата имат най-слабите постижения в основните умения в Европа. Или другояче казано, огромната част от тях са функционално неграмотни.
Сред причините за това са хаоса в учебните програми, несериозното отношение на децата към учебните занимания, липсата на страст у тях за знания и непукизма на немалко родители към всичко това.
Сред хората, допринесли за истинската катастрофа в образователната ни система, особено ако я сравняваме с времето отпреди три десетилетия, са и всевъзможни властимащи образи, за които образованието не е сред приоритетите им – вероятно защото оттам може да се краде по-малко…
Епохата на третата индустриална революция ще запомним с определението “информационно общество”.
Но тя отмина – дойде времето на четвъртата индустриална революция, за която точното определение е “обществото на знанията”. На функционално грамотните хора, които са способни да търсят и намират оптимални подходи за решаване на непознати проблеми.
Неравенството на доходите в бъдеще ще се задълбочава още повече, но сред причините за това все по-голяма тежест ще има и тази – дали сме функционално грамотни или неграмотни.
Ако сме в първата група пред нас има реални шансове да подобряваме качеството си на живот. За съжаление, същото не може да се каже за влизащите във втората група. И това е разбираемо: когато едни знания и умения недостигат, дефицитни са, то търсенето им е огромно. Съответно и цената им се движи устойчиво и само нагоре.
Да си функционално грамотен означава да се интересуваш от много повече неща, освен от това да се нахраниш, напиеш и забавляваш.
Да си информиран за тенденции в различни области и така да си способен да гледаш на проблема от друга, необичайна страна. Да се интересуваш и от неща, които не привличат вниманието на други хора. Да имаш нагласата да се отказваш от известното и сигурното и да се стремиш да навлизаш в неизследвани области. Да си в състояние да разрешаваш сложни и нестандартни проблеми, критично да мислиш, да си креативен.Нищо не отлита толкова бързо и безвъзвратно, както времето. За днешните хлапета от началното училище 15 – 20 години са нещо безкрайно отдалечено, за да се терзаят с мисълта за това, какво би ги очаквало тогава. А би трябвало, защото по това време на планетата ще се появи една нова социална група: на безполезните хора. На тези, чиито повърхностни умения и знания няма да са нужни никому. На хората с диагноза “функционална неграмотност”.
Точно те първи ще бъдат отнесени от функционално грамотни роботи.
