Задавали ли сте си въпроса откъде идва интернета? А как банките съумяват да изпратят пари на другия край на света? Или по какъв начин военното министерство на САЩ (Пентагона) дава команди на стотиците си бази, разположени в различни държави?

Много е вероятно да си мислите, че в нашето високо технологично време за тези цели се използват спътници. И ще сте прави – те наистина помагат да се транслира  разнообразна информация. Само, че става дума за незначителен дял от нейният оборот. Истината е, че преобладаващата част от всевъзможните съобщения, послания, нареждания и пр., пристигат по кабели. По тях тече 99 на сто от  трансокеанският трафик на данни, в това число финансови операции, електронна поща, социални мрежи и най-вече военна комуникация, отбелязва  медията  Forbes (САЩ). Кабелът е не само по-евтин, но осигурява и далеч по-качествено предаване на данни с голяма пропусквателна способност. Един пример: сигналът от Лондон в Ню Йорк  подаден по подводен кабел стига осем пъти по-бързо, отколкото, ако е излъчен по спътник.

А най-важните кабели лежат по дъното на морета и океани. Експерти определят общата дължина на подводните оптични кабели на над милион км. Само финансовите транзакции, които всеки ден преминават по тях са за над 10 трилиона долара!

Сега една от най-актуалните теми, която вълнува не само  военни, но и политици в САЩ и на Запад, е растящата стратегическа уязвимост на техните подводни кабели за комуникация. Американски конгресмени заявяват за „заплахи“ от страна на Русия и Китай към подводните кабели, посредством които се осъществяват телефонни и интернет-връзки. Тази тема се разглежда в доклад на Комисията по външни отношения към горната камара  (сената) на американския Конгрес, който е посветен на трансатлантическото сътрудничество на САЩ и Европа. Отбелязва се, че в дългосрочна перспектива Китай ще е в състояние да използва подводните кабели за създаване на система за следене на американски подводници и на други обекти, представляващи интерес за него. В докладът се посочва, че внушителният подводен флот на Русия може да се присъединява към тези кабели или да намира уязвими и труднодостъпни техни участъци, за да ги прекъсне в случай на конфликт. Като доказателство за това докладът цитира цитира публикация на американският вестник  The New York Times от 2015 г. В нея се разказва, без да се посочват доказателства, че руски разузнавателни кораби са използвали дълбоководни апарати в близост до известна кабелна линия до източното крайбрежие на САЩ. Пентагонът се опасява, че в случай на възникване на конфликт между Америка и Русия то тя е в състояние да повреди разположените по океанското дъно оптични кабели, от които така силно зависят правителствата, икономиката и гражданите на западните държави, посочва  The New York Times.

Това, че действително на Запад се тревожат за подводните си кабели, потвърждава и една друга информация. На  17 септември 2020 г. немската медия ntv.de съобщи за специално създаденото ново подразделение на НАТО за защита на транспортните и комуникационни пътища между САЩ и Европа (JFCNF). То е разположено в град  Норфолк в американският щат Вирджиния и е под командването на вицеадмирал Андрю Луис. Неговите задачи са да патрулира Атлантическият океан. То  допълва новосъздаденото командване в Улм в Баден-Вюртемберг (JSEC), което отговаря за транспортирането на войници и въоръжения в Европа.  JSEC в Улм разполага с около 270 офицери и войници, които в случай на криза ще бъдат увеличени до 600. Планираният брой на персонала за JFCNF в САЩ е около 150 жени и мъже. В НАТО са убедени, че руските подводници могат да прекъснат оптичнии кабели между САЩ и Европа, чрез които протича и интернет комуникация. Атаките от този вид могат да бъдат част от хибридна война – смесица от открити и тайни военни действия. До септември 2021 година и двете подразделения трябва да бъдат приведени в пълна бойна готовност, посочва ntv.de.

Себастиен Роблин припомня в The National Interest, че всъщност майстори в подслушването и прекъсването на подводни кабели са точно американците. Още преди повече от 120 години, по времето на испано-американската война САЩ прерязват кабелите, които свързват Мадрид с испански постове във Филипините, Пуерто Рико и Куба. Транс-океанските кабели също са прерязани от воюващи страни по време на Първата и Втората световни войни. Тогава подводниците за пръв път се изявяват в ролята на унищожители на кабели. Днес  USS Jimmy Carter е една от трите построени супер-модерни подводници клас Sea Wolf, която специално е модифицирана за изпълнение на такива мисии.

Според Себастиен истинската цел на руските военни е насочена към тайната кабелна мрежа DoDIN на Пентагона. Те биха могли чрез нея да деактивират ключови комуникационни възможности по време на криза. Той припомня, че случайно прекъсване на този кабел през 2008 г. е блокирало операции на американски безпилотни летателни апарати над Ирак за няколко дни. НАТО поддържа и подводна мрежа, наречена Система за звуково наблюдение (SOSUS) за следенето на движението най-вече на руски подводници. Ако тя бъде увредена това неимоверно ще улесни действията им.

Според него днес Русия разполага с голям брой мини-подводници, ориентирани към специални операции. Някои от тях са базирани на океанографският изследователски кораб „Янтар“. Той е разузнавал за подводни кабели, разположени до Куба, край Турция, до американската база за подводници с ядрени балистични ракети в King’s Baby, Джорджия и т.н. Според Себастиан руските военни са не само в състояние да събират полезна разузнавателна информация, но и да предприемат атаки срещу избрани кабели.

В това той е прав – Русия днес е единствената държава в света, която е в състояние да се подключва към дълбоководни кабели, включително и да ги уврежда, ако се налага. Само нейният военноморски флот разполага с уникални атомни дълбоководни станции (АДС), най-известната от които е   АС-31 «Лошарик». Те работят с подводници-носители, като БС-64 «Подмосковье» например. АДС имат опори за „кацане“ на морското дъно и манипулатори за работа с кабели. С тях те могат да монтират подслушващи устройства, да контролират и срязват кабелите там, където повредата много трудно може да бъде отстранена. Мини-подводниците са в състояние да лежат на дъното няколко седмици, след което те се връщат в отсек, разположен на дъното на техният носител.

Всички АДС са разположени на  Колският полуостров и са част от 29-та бригада за подводници. А това съединение влиза в състава на свръхсекретното Главно управление за дълбоководни изследвания, което е пряко подчинено на министърът на отбраната на Русия. Посредством него руските военни имат възможност да следят трансатлантическите системи за предаване на данни, кабелите, системите от ехолоти SOSUS, които са на пътя на подводниците на Северния флот в Атлантика. А дали го правят – това вероятно само Сергей Шойгу знае.

Няма по-надеждни канали за комуникация между Европа и САЩ от подводните кабели, твърдят експерти. Те са много по-сигурни от спътниците – на тях им е достатъчен  ядрен взрив в космоса за да престанат да работят. Докато подводните кабели могат  да бъдат повредени само чрез пряко механично въздействие. Ако това се случи за броени секунди се парализира напълно работата на противника – той няма да е в състояние да ръководи войските си, да координира действията си. И не само това – престават да работят всички изградени информационни системи.

САЩ и НАТО  в различни свои военни доктрини и изявления на всевъзможни лидери непрекъснато подчертават, че Русия е техният основен враг. Впрочем сега те все по-често определят като такъв и Китай. Не е трудно да предположим, че ако те си позволят да нападнат Русия, то нейният мълниеносен отговор ще включва не само атака срещу стратегически обекти и военни спътници на САЩ и НАТО, но и прекъсване на подводните им кабели.

И тогава със сигурност всичко в света ще спре да работи. Дори и интернета вероятно няма да го има…