За „революционно изобретение“ на предприемчиви британци съобщават авторитетни медии, като The Independent, The Daily Mail, The Guardian, Wired Magazine и др. В случаят не става дума за така модни области, като изкуствен интелект, роботи, нанотехнологии и пр., а за нов тип седалка на тоалетна чиния. Нейната основна задача е да накара седналият много бързо да се изправи и да напусне богоугодното заведение. Необичайният дизайн на унитазът вече получи подкрепа от страна на Британската асоциация за тоалетни (British Toilet Association – BTA). Предвижда се скоро да започне нейното разполагане в тоалетни на фирми, офиси,  гари, бензиностанции, кафенета, барове, ресторанти, киносалони, търговски центрове и пр.

Махабир Гил, който е измислил този продукт казва, че идеята за него му е дошла, след като е открил работници, спящи в тоалетни. А така също и от раздразнението, което го обхваща винаги, когато е принуден да чака на дълги опашки в обществени тоалетни. За разлика от хоризонталната седалка, която дава възможност на човека да седи приятно и дълго, то новият унитаз е  наклонен с 13 градуса надолу. Това води до свръхнатоварване на краката, на  човек му става неудобно и той е принуден да не се заседява в тоалетната.

Новата седалка за тоалетна чиния има една основна задача: рязко да ограничи времето, което хората могат да прекарат върху нея. Проучване на агенцията  Protecting.co.uk  сред 3500 души във Великобритания установи: британските работници и служители прекарват твърде много време в  тоалетната. В Лондон например, те се заседяват в нея средно по 28 минути и 35 секунди! За работодателите това означава загуба на пари, които иначе техните служигели би трябвало да им ги спечелят. Заради многото време, прекарвано от тях в тоалетна, те губят всяка година средно по 1533,60 паунда – пари, които наемните работници биха им донесли, ако се трудеха непрекъснато. Като цяло продължителните почивки на служители и работници струват на британската икономика около 4 милиарда лири всяка година. Времето, прекарвано в тоалетната е непродуктивно и носи само загуби за работодателя – те печелят, ако то рязко се съкрати. А на новата наклонена седалка човек ще се почувства нещастен и ще поиска по-бързо да напусне тоалетната. Оценките на StandardToilet – фирмата, която ги произвежда са, че новото изобретение ще доведе до 25 на сто намаляване на времето, прекарвано сега в тоалетна.

Необичайната седалка е само част от многобройният арсенал, който днес използват работодатели, за да контролират сурово своите служители и работници. Във Великобритания компанията Healthmatic монтира датчици, които събират данни за посетители и номерата на обувките им в тоалетни. А после ги продават на различни фирми, които се интересуват от броя на хората и прекараното от тях време в тоалетните. В САЩ компанията Enlinced монтира камери за наблюдение на помещения, както и идентификатори за топлина и сензори в мебели. Тяхната задача е да събират данни за движението на хората. Така всеки работодател има ясна представа, колко често неговите служители напускат работното си място или са в тоалетната.

Благодарение на изкуствен интелект днес работодателите в реално време узнават дали конкретен служител се труди съвестно или имитира дейност и какъв е точно неговият принос в  печалбата им. Така алгоритъмът  Veriato следи къде се намира служителят – колко време работи по поставената му задача, колко минути е прахосал, за да се нахрани,  пил е кафе, бил е в тоалетна и пр. Друг алгоритъм – Nudge Engine на фирмата Нити, събира и обработва информация за всеки сътрудник по време на работа. Подобна е задачата на алгоритъмът на немската компания 1aim, който в реално време следи и докладва на боса точно колко минути служителят е бил зает с работа, колко е загубил за хранене, за тоалетна.  Алгоритъмът Isaak на британската компания Status Today, също следи за поведението на служителите в работното им време – писане на имейли, влизане в социалните мрежи, посещение на тоалетна, хранене и пр. В паметта му са вкарани над един милиард действия, посредством които той определя приносът на служителя за производителността на труда във фирмата.

Компанията WaterSaver Faucet ограничава прекъсванията на работа за отиване до тоалетна до не повече от 6 минути на ден. Служители в кол центъра  Bellshill (разположен в Ланаркшър, област в Шотландия) подписват специален договор, който ги задължава да регистрират онлайн всяко отиване до тоалетната. При това им е позволено това време да не надхвърля един процент от работният им ден (до две минути). На работници на Amazon пък въобще не им се дава време да отидат до тоалетна по време на смяна и затова те ползват пластмасови бутилки.

Общо взето на повечето от работодателите им дреме, как се чувстват техните наемни работници. А истината е, че преобладаващата част от тях не просто не са щастливи от работното си място, но заради него имат сериозни здравословни проблеми.  Изследователи от САЩ и Дания установиха, че увеличението на производителността на труда само с 10 на сто води до нарастване на тежките производствени травми при жените с 6,4 на сто, на депресиите – с 2,5 на сто, а приемът на антикоагуланти (лекарства за лечение на кръвни съсиреци), се повишава със 7,7 на сто. Хоспитализацията им заради сърдечни пристъпи и инсулти скача с 15 на сто. Доказано е, че заради продължителен и непрекъсваем работен ден, хората се обричат на сърдечни пристъпи и инфаркти, на старческо слабоумие, на преждевременна смърт.

Разглеждането на времето, прекарвано от работници и служители в тоалетната като заплаха за интересите на работодателя, е изключително погрешно и опасно. Има хора със здравословни проблеми, които са принудени да прекарват повече време в нея. А, ако служители я използват като убежище през работния ден, то това по-скоро е свидетелство за неадекватна корпоративна култура, за големи натоварвания на тяхната физика и психика, а не за безотговорността им.

Изобретяването на наклонената тоалетна седалка е поредно свидетелство за това, че няма нищо ново под слънцето. Експлоатацията на човека, позната от векове, съвсем не си е отишла в нашата епоха на смартфони и социални мрежи. А и няма никакво намерение да си тръгва, защото тя е същността на тази социална система, в която преминава живота ни. Независимо как ще я наричаме – демокрация, пазарна икономика или просто капитализъм, тя съществува за да изсмуква силите на нас – наемните труженици.

Оказва се, че ние имаме едно единствено право, което никой не иска да ни отнема –  непрекъснато и все по-интензивно да се трудим. Като приемем при това, че увеличената производителност на труда ни въобще няма да се отразява на работната ни заплата.

Защото целта  е съвсем друга – да правим богатите още по-богати…