Живеем в нелеки времена. Имахме късмета да ни навести и  пандемия от коронвавирус, която обърка много неща в привичното ни всекидневие. Тя породи и  растяща инфлация, която допълнително обезценява и без това невисоките доходи на по-голямата част от нас, простосмъртните. Закриват се работни места, несигурността в утрешния ден устойчиво расте. А това неизбежно се отразява и на психиката ни – експерти отбелязват рязко увеличение на тревожноста у все повече хора, на депресиите. Не са малко и тези от нас, които са се отчаяли и не виждат никакви перспективи за себе си в утрешния ден. А това няма как да не се отрази и на поведението ни: много от нас избягват всякакви рискове, опитвайки се с всички сили да съхранят позицията, на която се намират най-вече на работното си място. Те просто се страхуват да не се провалят. Но така правят една от големите грешки в своята професионална и социална реализация.

Учени от Келогската школа по управление на Северозападния университет и от Чикагският университет решиха да проверят защо едни хора успяват, а други – въпреки, че работят не по-малко от тях, се провалят. Те изследваха трудещи се  в три области – стартиращи компании, наука и сигурност. И така стигнаха до извода, че провалът е твърде важна предпоставка за всеки успех, независимо от какъв характер е начинанието на човека. Но при едно съществено условие – какво е отношението му към него.

Различията в крайните резултати на победителите и губещите се обосновава най-вече с техния подход към провала. Онова, което обуславя успеха на човека, е доколко той се е учил от предишни неудачи и е вземал предвид тези знания в бъдеще. Ако ги е подценявал или напълно игнорирал, както и ако е имал твърде малко неуспешни опити, то той трудно ще постига целите си, твърдят учените. За тях провалът е полезен с това, че можем да узнаем, кое  работи и кое не. Това ни позволява да внасяме своевременно необходимите корекции в действията си.

Хората, които не успяват обикновено влагат и много повече ресурси – на време, труд, средства. Но усилията им са напразни, защото те не  намират време да осмислят, какво трябва да променят в поведението си.  Те правят твърде много излишни, ненужни действия, защото  не са се поучили от грешките си. Оказва се, че ние успяваме, когато работим умно, а не трудно; когато се фокусираме върху това, което трябва да подобрим, а не  да променяме всичко.

Други изследователи, които изучават възхода на различни компании, са направили едно любопитно откритие: техните лидери са уволнявали най-често служители, които рядко грешат. За тях да не се проваляш в това, което правиш означава да имитираш дейност, да не работиш активно и енергично. Хората, които избягват да поемат разумни рискове тъпчат на едно място, а в условията на динамични промени в света, на увеличаваща се комплексност на протичащите процеси, на ожесточаваща се конкуренция  това  гарантира най-малкото застой в работата на всяка компания. Да не си креативен, т.е. да избягваш да генерираш идеи, защото непознатото носи рискове, е най-сигурният път към загуба на конкурентоспособност.

Темата за отношението ни към неуспеха е от ключово значение, защото в този свят всеки сам е ковач на съдбата си. Един от любимите ми философи – Конфуций (551 – 479 г.пр.н.е.) ни е оставил много точен критерий за да различим мъдрия човек от глупака: „Мъдростта разчита само на себе си, а посредствеността – на всички останали“. Напудрените и лицемерни приказки за свобода, демокрация, устойчиво развитие и т.н. няма как да скрият горчивата истина: социалното неравенство стремително се увеличава, елитите насочват общественото богатство в свои интерес, а не в полза на милионите простосмъртни. Реално загрижени за реализация на потенциала, скрит във всеки от нас сме единствено самите ние. Печелим, ако не се надяваме на някое величие да ощастливи живота ни, а сами решаваме съдбата си. Когато сме активни, а не пасивни. И  сме уверени в своите способности – не е възможно да постигаме целите, които си поставяме, ако това качество на характера ни липсва. Но за да имаме така необходимото ни доверие към самите нас, то не трябва да се страхуваме от провала.

Легендарният Джак Ма, основател на най-голямата онлайн платформа на планетата – Алибаба, точно го е казал:

– Може да имаш много проблеми, но докато те не са те убили, трябва да ставаш и да започваш отново. Не чакай събитията да станат благоприятни за теб, просто действай, ако искаш да успееш. Ако имаш идея, страстно си увлечен от нея и се бориш за реализацията и то ти ще успееш. Ако сам не се предадеш имаш шанс. Да се предадеш е най-големият провал!

Най-добрият подход към неуспеха е възприемането му като важен етап от собственото ни саморазвитие. Все едно, че сме имали среща с авторитетен консултант, който ни е обяснил, че не вървим във вярната посока. Когато така подхождаме към неуспех, който ни е навестил, ще осъзнаем ползата от него – установили сме безперспективността на подхода, който досега сме следвали. И сме разбрали нещо ново, неизвестно за съответния проблем. Когато сме с подобна нагласа ние оставаме открити към света и затова сме в състояние да се възползваме своевременно от други възможности, които се появяват винаги. Един мъдър римлянин – Сенека, е казал преди повече от 2000 години: зад всяка трудност се крие и възможност!

Историята неведнъж е доказвала: най-добрите решения са предшествани от множество неудачи. Единственият начин да не се провалим е да не опитваме – не грешат само онези, които нищо не правят. Но точно подобен подход е най-голямата грешка, която човек може да допусне в живота си.

Сред много мъдри сентенции на американският писател Марк Твен (1835-1910) е и тази:

-Ако смяташ, че можеш, то ти ще можеш. Но, ако мислиш, че не можеш, то ти си прав!

Да вярваме в себе си, да поемаме обмислени рискове, да сме наясно накъде вървим е най-сигурният начин да постигаме и мечтите си.