Много харесвам един великолепен американски филм, който се появи преди повече от две десетилетия (през 1997 г.) – „Да разлаем кучетата“ на режисьора Бари Левинсън. В него играят и двама от любимите ми актьори – Дъстин Хофман и Робърт Де Ниро.  Създаден е по романа „„American Hero“ на Лари Бейнхарт. С няколко думи ще ви припомня сюжета: предстоят президентски избори в САЩ, а проучванията на общественото мнение за популярността на президента стремително падат. Екипът от негови съветници решава да отвлече вниманието на обществеността от обвиненията към президента за сексуален тормоз към ученичка. За тази цел пиар-експерт и кинопродуцент осъществяват кампания за манипулиране на тълпата. Появява се информация за терористи от измислена албанска група, които заплашват американците. Непрекъснато по телевизията се въртят кадри за хуманитарна криза в Албания. Съобщава се, че там е заловен от терористите и американски командос и т.н. В създадената невероятна психоза президентът обявява война на Албания, в която американците побеждават. И никой не си спомня вече за неговият сексуален тормоз…

В интерес на истината по подобен, но напълно реален сценарий през 50-те години на миналия век Едуард Бернайс манипулира общественото мнение в САЩ. Негов клиент е американската United Fruit Company (ЮФК). А задачата, с която той се справя блестящо, е да подготви американците да одобрят преврат в Гватемала, организиран от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. В тази държава ЮФК при управлението на диктатора Хорхе Убико, реално владее над 95 на сто от банановите  плантации. Компанията не плаща данъци и мита, управлява пристанищата на страната, нейният транспорт, има собствена полиция и пр. Но на 20.10.1944 г. в Гватемала избухва въстание и диктаторът, поставен на власт от САЩ, е свален. През 1951 г. на изборите за президент в Гватемала е избран Хакобо Арбен Гусман, който незабавно национализира земите на ЮФК и ги раздава на над 100000 безимотни бедни селяни. Тогава ЮФК наема Бернайс, за да и помогне да си върне богатствата в Гватемала. А него не случайно го наричат „бащата на манипулацията“: Бернайс осъществява перфектна кампания за промиване на мозъците на американците. На негово разположение са и най-влиятелни американски политици, които притежават акции на ЮФК – като братята Джон Дълес (държавен секретар на САЩ) и Алън Дълес (директор на ЦРУ) по това време.

Бернайс, който е племеник на бащата на психонализата Зигмунд Фройд знае, че тълпата не се влияе от разумни аргументи. И затова залага на нейните страхове. Малката Гватемала, с население от около 10 милиона души, е представена на американците като страховита заплаха за демокрацията на 30 пъти по-голямата и въоръжена с ядрено оръжие тяхна страна. Организирани са посещения на американски журналисти в Гватемала, които са инструктирани да разказват за хуманитарната катастрофа в тази страна и за комунистическата заплаха, която идва от нея; създадена е фалшива информационна агенция (Middle America Information Bureau), която залива американските медии с лъжи, как Гватемала става база за нанасяне на удари  по САЩ от съветски подводници; за населението на Гватемала започва да работи специална радиостанция, която разпространява слухове вътре в страната и т.н. За Бернайс истината няма никакво значение – важна е илюзията за правдоподобност. Когато общественото мнение е форматирано в нужната насока, банди, въоръжени от ЦРУ нахлуват в Гватемала и поставят на власт преданият на САЩ полковник Кастильо Армс. Избити са над 10000 гватемалци, над 8000 влизат в затвори, над 80 на сто от населението на страната изпада в невероятна мизерия. Но целта е постигната –  контролът над Гватемала отново е върнат в ръцете на United Fruit Company.

А изразът „Да разлаем кучето“ (To wag the dog) означава съзнателно да отвлечем вниманието на другите от съществен, важен въпрос  към незначителен. Но точно той попада в центъра на вниманието на хората и затъмнява, скрива наистина значимото събитие.

Защо си спомних всичко това? Ами защото няма нищо ново под Слънцето. Линдзи Греъм (р.1955 г.) е виден американски политик, юрист, председател е на сенатската комисия по съдебната система. Дълги години е работил и за американските въоръжени сили, полковник е от запаса. Известен русофоб, г-н Греъм тези дни демонстрира и ненавистта си към Китай. Той стана един от най-цитираните американски политици заради свое интервю в популярният телевизионен канал Fox News. В него г-н Греъм призова Америка „най-сурово да накаже“ Китай за Covid-19. Политикът изтъкна, че за смъртта на хиляди хора и за стремително растящата безработица в САЩ е виновно не американското правителство, а Пекин. Ето защо не само не трябва да се връщат заемите, които САЩ е взел от Китай, а китайците да се принудят да платят всички щети, които е понесъл САЩ от коронавируса.

Г-н Греъм има за какво да е разтревожен. Короновирусът вече отне живота на над 20000 американци, а десетки милиони направи безработни, затъващи в мизерия. Кризата с пандемията демонстрира, че най-могъщата капиталистическа държава – САЩ, всъщност е безпомощна и дезорганизирана. А здравеопазването и е под всякаква критика! За да се защити системата и властимащите от неизбежното негодувание на населението, е нужно да се превключи вниманието му в друга посока. Като се спретне малка победоносна война – срещу Венецуела с мотива за борба с наркотрафик например. Или да се посочи виновник за разгарящата се драма в САЩ с Covid-19. И затова сега в американското публично пространство с всеки изминат ден се увеличават обвиненията за съпричастността на Китай към пандемията. Целенасочено се  употребява не името, което му даде Световната здравна организация – Covid-19,  а изрази като „китайският вирус“, „вирусът от Ухан“ и т.н. Внушава се, че Китай е сътворил и разпространил в САЩ и по света коронавирусът.

Американецът Лари Романов е консултант по мениджмънт и бизнесмен, сега е гост-професор в университета Фудан в Шанхай. Медията Global Research публикува любопитен негов материал, който твърди: Covid-19 е произведен точно в САЩ. Професорът припомня публикация в авторитетният американски вестник The New York Times от началото на август 2019 г., в която се съобщава: центровете за контрол на заболяванията (the US Centres for Disease Control – CDC) на  САЩ са затворили лаборатории на Институтът по инфекциозни болести на американската армия във Форт Детрик, разположена  в щата Мериленд. Причината е, че те не са спазвали стандарти за биологична опасност при боравене със смъртоносно опасни „агенти и токсини“ (институтът изучава микроби и вируси и в качеството им на биологическо оръжие) –  липсват гаранции, че няма изтичане на патогенни микроорганизми. Според CDC те имат „потенциал да представляват сериозна заплаха за общественото здраве, здравето на животните или растенията или за животински или растителни продукти“.

Пак в The New York Times в края на месец август 2019 г. се появява публикация за тайнствена епидемия на неизвестно белодробно заболяване в САЩ. Когато тя излиза в Америка има вече 215 заразени с него, но на 1 октомври 2019 г. пациентите с неизвестното белодробно заболяване вече са 1080 в 48 щати и Вирджинските острови. Включително има и починали хора. Причината за случващото се не е установена. През септември 2019 г. на Хаваите са били инфектирани и японски граждани, които никога не са били в Китай – оказали са се заразени скоро, след като е било регистрирано изтичане от Форт Детрик.

А на Световните военни игри, проведени в Ухан от 18 до 27 октомври има голяма делегация от американски военни, сред които е и служител на медицинският институт за инфекциозни заболявания на американската армия във Форт Детрик (USAMRIID). От чуждестранните военни има хоспитализирани в Ухан заради неопределена инфекция.

Лари Романов е убеден:  единствената възможност за произход на коронавирусът са САЩ и той най-вероятно е „избягал“ от Форт Детрик. Той припомня, че само в периодът между 2005 и 2012 г. в САЩ е имало 1059 случая на откраднати или изпуснати от секретни лаборатории смъртоносно опасни патогени.

Дали нещата стоят точно така, както ги пише Лари Романов, едва ли ще узнаем скоро. Но не е изключено той да се окаже прав и косвено доказателство за това е разлайването на кучетата, което сега се случва в американското публично пространство.

И най-вече в демонизирането на Китай – процес, който набира с всеки изминат ден все по-високи обороти в САЩ.