Да живеем така, че да не ни се налага да ги търсим

Да живеем така, че да не ни се налага да ги търсим

Имам познати, които наистина вярват, че грижите за собственото им здраве, са задължение на здравеопазването. Те са убедени в това, защото редовно си плащали здравните вноски. Иначе хората си хапват и пийват, докато им е хубаво. Обичат чиниите им да са отрупани с мръвки, а и напитките на масата да са достатъчно. При тези жеги не са луди да се движат – предпочитат седенето под дебела сянка, а най-вече полягането с дистанционното за телевизора в ръка и изстуденото питие наблизо. Повечето от тях са с високо кръвно, но редовно си взимат хапчетата за него. Ако пък – недай си Боже!, срещнат някакъв дискомфорт, незабавно тичат при джипито.
Тези симпатяги далеч не са единствените в родната ни Татковина, които са убедени, че здравеопазването съществува, за да охранява здравето им. Те не могат да допуснат, че здравната система няма интерес те да са здрави – та тя печели, когато има достатъчно пациенти. А най-щастлива е, ако се реализира правилото на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече! Здравната система обслужва най-вече себе си – да е добре нахранена, да не скърца и да има несекващ поток от клиенти. Тя не е по-различна от всички други системи при капитализма: създадени за едно, неусетно те се трансформират в нещо съвсем друго – в машини за правене на пари.
Това е обяснението защо, когато отидеш на лекар вероятността да чуеш, че си здрав е минимална. Но е почти сигурно, че ще ти намерят някоя и друга болежка и ще ти изпишат куп лекарства. А преди да се разделят с теб, ще ти напомнят и от коя точно аптека да си ги купиш.
Държа да подчертая, че уважавам и ценя труда на лекарите и останалия медицински персонал. В условията на всевъзможен и нарастващ тормоз от разни дебили, които днес се възпроизвеждат в геометрична прогресия, мизерно платени (ако сравним заплатата им с това, което получават колегите им в други страни), да си вършат работата направо си е героизъм от тяхна страна.
На бащата на науката – Аристотел, принадлежи култовата фраза: “Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа!” Медицинските работници, така както и всички ние, не са съвършенни. И нищо човешко не им е чуждо. Включително и прилагането от тях на рутинни практики и средства, за които не е доказано, че наистина ефективно и без странични щети, ще помогнат на пациента да стане здрав.

Група учени от Орегонския университет за здраве и наука в Портланд, Медицинската школа на Мерилендския университет и Чикагския университет (САЩ), установиха близо 400 неработещи, но продължаващи често да се прилагат медицински практики и медикаменти. Всички те са признати за неефективни в резултат на специално проведени клинични изследвания, отбелязва изданието eLife.
Учените са приложили т.н. метаанализ – вторичен анализ на публикации за периода 2003 – 2017 г. в три от водещите медицински списания в света: Journal of the American Medical Association (JAMA), Lancet и New England Journal of Medicine(NEJM). От общо 7036 оригинални статии (2911 в JAMA, 2624 в Lancet и 1501 в NEJM), те са анализирали задълбочено 3017. Спрели са се точно на тях, защото те са били основани на т.н. рандомизирани контролирани изпитания. Така се наричат тестовете на различни типове интервенция върху пациенти. Те са основа на т.н. доказателна медицина, защото са с много ниска вероятност от появата на грешки. Благодарение на тях се получава твърде ценна информация за ефективността/неефективността на предписано лечение – открива се опасен страничен ефект от лекарство или процедура например. В изследваните публикации сърдечносъдовите заболявания са най-често срещаната медицинска категория, а медикаментите са най-разпространеният вид лечение.
Известно е, че при одобряването на един медицински продукт или процедура е необходимо да се направят клинични изследвания, за да се оцени тяхната ефективност. Но има проблем – немалко изследвания не са напълно “чисти”. Точно тук примерите за корупция, които поставят под съмнение безпристрастността на изследователите, се срещат много често. Възможно е и подбора на групите от хора, върху които ще се проверяват те, да не е оптимален – малък, нееднороден и пр. Освен това при изпитанията може да бъдат показани добри резултати, които никога повече да не се достигнат в практиката и т.н.

Е, учените са установили 396 методи на лечение, които продължават да се прилагат от лекари въпреки, че са доказано неефективни. Сред тях са изписване на сертралин и миртазапин при болестта Алцхаймер, компресивни чорапи при разширени вени за намаляване риска от тромбофлебит (дълбока венозна тромбоза), мамографски скрининг на всеки една-две години за жени между 40-49 г., добавки с витамин А за новородени, използване на зопиклон при инсомния (нарушения на съня), приспособления за непряк масаж на сърцето, катетеризация на белодробната артерия при застойна сърдечна недостатъчност, използване на защитни приспособления за профилактика на счупвания на бедрото, епидурално въвеждане на глюкокортикоиди при лумбална стеноза и др. Всички те, според учените, не следва да бъдат повече използвани от лекарите. Причината е не само във факта, че те не работят и са скъпи, но най-вече могат да създадат допълнителни физически, психични и емоционални вреди за хората. Пример за това е мамографията за жени на възраст под 50 години – не е доказана реалната полза от нея, твърдят изследователите. Но тя масово се прилага въпреки, че за много жени тя съвсем не от най-приятните процедури.
Впрочем изследователите признават, че след като е установена една неефективна практика, прилагана в медицината, е доста трудно да се убедят лекарите да се откажат от използването и.
Други проучвания, реализирани в Медицинската школа на Университета на Мериленд, определят като ненужни, но масово прилагани в медицината злоупотребата с антибиотици, кардиограма на сърцето за хора с нисък операционен риск, компютърна томография ангиография на дробовете (тя е предпоставка за раково заболяване на пациента!), ултразвуково изследване на сънната артерия (в 9 от 10 случая използването на този метод завършва с ненужни действия), агресивно лечение на рак на простатата, хирургическа операция при скъсване на менискус, трансезофагелна ехокардиография (допълнителните детайли, които лекаря може да види през хранопровода, не са от съществено значение) и пр.

Както навсякъде другаде, така и в здравеопазването има хора, които не спират да се образоват и информират. Но се срещат и други, които са убедени, че не им плащат достатъчно, за да го правят. И те продължават да назначават процедури, за които е доказана безполезността им и да изписват лекарства, които едва ли са необходими на пациента. По-същественото е, че за тях се плаща – от пациенти, от здравна каса…
Дали сме здрави не интересува никой друг, освен самите нас. Затова да разчитаме на медицината да се оправя с белите, които сами си причиняваме с начина си на живот, ще е меко казано наивно. А и добрите хора с белите престилки нито са всемогъщи, нито пък са безгрешни – те са като всички нас.
Ние имаме един единствен оптимален подход: да живеем така, че да не ни се налага да ти търсим.
Ако, разбира се, наистина искаме да сме радостни и живи.