Днес деца и родители имат празник: започва новата 2021-2022 учебна година. С нетърпение са очаквали 15 септември най-вече най-малките – тези, които за пръв път ще прекрачат прага на училището. Но определено се вълнуват и родителите им – та даден е старта на процес,  който до голяма степен ще  повлияе на съдбата на детето им в бъдеще. Защото училището не е просго сграда, в която  идват децата, а часове по-късно поемат обратно към домовете си. В него  те не само се научават да четат, пишат и смятат, но овладяват и ценности като самоконтрол, отговорност, сътрудничество, съпричастност, уважение към другите… Училището им помага да се изграждат като  личности, които успешно ще се реализират утре в обществото.

В състояние ли е, обаче, родното школо да изпълни надеждите на хилядите родители, чиито деца ще бъдат от днес първокласници?

В края на миналата година Евростат публикува данни, които показват: България е сред петте държави в Евросъюза със застаряващи учители (другите държави са Италия, Литва, Естония и Гърция). Над една пета от тях са на възраст от 50 до 54 г., други 20 на сто са между 55 и 59 г., а една десета са между 60 и 64 г. Срещат се и хора на почтената възраст над 65 години – те са около 3 на сто от учителския състав. Или другояче казано около половината от родните учители или имат вече стаж за пенсиониране, или скоро ще го придобият. Учителската професия остава и силно феминизирана – жените в нея у нас са 83 на сто.

В интерес на истината има и радващи данни – в последните години се увеличава делът на младите учители. Те са привлечени от увеличените заплати, от новите технологии, които вече навлизат и в нашето училище. Сега учител започва работа с начална заплата от 1260 лв. Средното възнаграждение на тази професия вече е  1750 лв. (при средно за страната 1500 лв.). И вече се забелязва промяна – средната възраст на българския учител намаля от 53 г. на 49 г. Повиши се и интереса към педагогическото образование в нашите университети.

Несъмненно тази тенденция за подмладяване на учителския състав е радваща. Особено, ако към училището се насочват млади хора,  които не само са компетентни, но са и  съпричастни към света на детето. Хора, които са привлечени не единствено от по-високата и сигурна държавна заплата, а и заради обичта си към тази дейност. И, които умеят да вдъхновяват децата, увлекателно да им предлагат знания, навици, умения, необходими им утре в живота.

Но не може да не се спомене, че родното училище продължава да има проблеми. Това доказват проучванията на  създадената от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Програма за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA). Първият и етап бе реализиран през 2000 г. И оттогава се провежда на всеки три години. Основната цел на програмата е да установи доколко децата са подготвени за новата епоха, в която те ще се реализират. Е, точно PISA разкрива, че „продукта“ на родното училище – неговите ученици, са на последно място в Европа по основни показатели. Проблемът е, че ако в ранна възраст детето не получи адекватно образование, то това прави много трудно обучението и квалификацията му след време, когато то порасне.

Вярно, училищното образование в света като цяло е в дълбока криза. Световният икономически форум (WEF) – международна неправителствена организация със статут на наблюдател към ООН, анализира подготовката на младите хора за бъдеща работа. И стигна до извода, че много съвремени образователни системи не предлагат навици, които са необходими за успешната им реализация утре. Училищата като правило са фокусирани на развитие на познавателни (когнитивни) умения в традиционни предмети. Докато изключително важни за бъдещата успешна реализация на детето се определят навици като креативност, умение комплексно да се решават проблеми, критично мислене. Както изтъкват експерти на WEF обезпокояващо е, че точно на тези навици и умения в съвременото училище не се обръща достатъчно внимание. Там се решават стандартни задачи, както това се е правело в продължение на векове. Изводът е, че самата концепция за образование се нуждае от преориентация. Светът става все по-динамичен, а това означава: на децата им предстои да сменят много работни места. Включително да овладяват професии, които днес не съществуват.

Наскоро и глобалният институт McKinsey (MGI) публикува интересен доклад, посветен на „трансформацията на навиците“. Основният извод в него е, че на преобладаващата част от хората им предстои да се учат цял живот. При една средна автоматизация към 2030 г. търсенето на физически труд ще спадне с около една пета, а на технически навици ще се увеличи с 51 на сто. Милиони хора по света ще трябва срочно да усвояват нови навици и дори да сменят професиите си.

В този първи ден на новата учебна година не е зле да си спомним и за ролята на родителите. Тя не се свежда само до осигуряване на храна и облекло на детето, но препдполага тяхното най-активни съучастие в учебния процес, съдействие на училището в неговата благородна дейност. За съжаление, твърде незначителен е делът на майките и татковците, които са подготвени за тази си социална роля. Повечето от тях са свикнали да пилеят времето си пред екраните – телевизионния и този на смартфона. При това не става дума единствено за желание да се помага в учебните занимания на детето – вездесъщата „масова култура“ и най-вече  чалгата така е промила мозъците на много от тях, че те не са в състояние да помагат на рожбата си в нейното увлекателно пътешествие в света на знанието. Ето защо те поверяват всичко това на учителите, често оправдавайки себе си с мисълта: та нали на тях за това им се плаща!

Когато първокласниците станат абитуриенти, светът най-вероятно ще е доста по-различен от сегашния. Роботите ще са навлезли повсеместно, изкуственият интелект ще е превзел нови работни позиции. И много от това, на което децата  са ги учили, ще е безвъзвратно остаряло. Но има знания, умения и навици, които ще са още по-търсени през 2033 г. Те трябва да могат да намират нестандартни решения, защото и бъдещето ще е разновидно, вариативно. Те ще се впишат безпроблемно в него, ако са научени да бъдат инициативни, да откриват подходи, които са различни от общоприетите. Да са с нагласата, че винаги съществуват и други гледни точки. Да са способни да вникват в същността на случващото се, да обмислят действията си и да са наясно за последиците от тях. Да са комуникативни и емпатични. Да са целеустремени, упорити, гъвкави, енергични, ентусиазирани. Да са се научили не на „правилното мислене“ – това, което е угодно на родни и чужди олигарси и на обслужващата ги кохорта от политици, медии, интелектуалци, неправителствени организации и пр., а как самостоятелно да мислят.

Ако всичко това получат в процеса на образованието си в родното училище, то те могат да не се безпокоят за бъдещето си.