Списание Foreign Policy е основано в края на 1970 г. от  Самюъл  Хънтингтън (1927-2008) – световноизвестен учен, професор в Харвардският университет, автор на концепцията за сблъсъка на цивилизациите. Прави го в сътрудничество с американският дипломат и инвеститор Уорън Маншел. Днес Foreign Policy се е разраснал до медийна група (The FP Group), която включва освен списанието още ForeignPolicy.com и проекта FP Events. Само сайтът се посещава годишно от над 103 милиона души от цял свят.

В това влиятелно издание се появи през март тази година твърде интересният анализ на Стивън Уолт – професор по международни отношения в Харвардският университет. Той е озаглавен „Смъртта на американската компетентност“. В него авторът твърди, че пандемията от Ковид-19 окончателно ще помрачи репутацията на САЩ като държава, която знае как да прави нещата ефективно. С носталгия проф. Уолт си спомня за времето, когато САЩ имаха най-голямата  икономика в света, най-добрите университети и изследователски центрове и територия, благословена с изобилни природни ресурси. Тези характеристики в крайна сметка са и позволили да създадат и поддържат мощни военни сили. САЩ са разполагали с подкрепата на множество съюзници, но най-вече е имало доверие в нейната компетентност. Когато други държави вярват, че американските служители знаят какво правят, е по-вероятно да последват примера на Съединените щати, подчертава проф. Уолт. Репутацията на компетентност става множител на критична сила – тя засилва представата за Америка като място, където хората знаят как да си поставят амбициозни цели и да ги реализират успешно. В света Америка се е възприемала като страната с  единствено жизнеспособният модел за подражание.

Но през последният четвърт век САЩ сами пропиляха тази своя репутация на страна, ръководена от компетентни лидери, отбелязва проф. Уолт. Той посочва списък с прегрешения, сред които са и президентството на Бил Клинтън и Джордж Буш-младши, скандалите с Enron и Madoff, провалът с овладяването на бедите, причинени от урагана Катрина през 2005 г. и урагана Мария през 2017 г. И още войните в Афганистан и Ирак, интервенциите в Либия, Йемен, Сирия и другаде, разпадането на Уолстрийт от 2008 г.  и т.н.

През цялото време, подчертава проф. Уолт, пропагандата на САЩ е внушавала, че това е най-великата държава в света, с най-способните служители, най-добре управляваният бизнес, най-сложните финансови фирми и най-добродетелните лидери. Но истината е точно обратна и причините за това са многобройни, пише проф. Уолт. Една от тях е високомерието и самодоволството, обхванали Америка. Друга е отказът на хората да бъдат отговорни. Това може да се види в много университети например, където преподавателите имат малко стимули да оценяват сурово лошите знания и където се отделя много повече внимание на спортните отбори, отколкото на истинските академични постижения. Това доказва и скандалът с приемът на деца на богати родители и на големи донори в елитни университети за сметка на отхвърлянето на талантливи млади хора.

Днес в САЩ  изпълнителните директори управляват лошо компании като Boeing, но след това ги напускат с многомилионни „златни парашути“. Висши служители в администрацията на Джордж Буш и хор от външни мажоретки лъжат страната и водят тъпа война в Близкия изток, но никой от тях не понася наказание за това. Фирмите от Уолстрийт действат чрез комбинация от алчност, безразличие и измами, но никой после не е разследван, камо ли пък да бъде преследван. Украсени генерали се провалят в битки, които управляват от дистанция, но след това ги назначават в корпоративни бордове и на влиятелни позиции като уважавани специалисти. Почтеността и всеотдайността остават без награда, докато неуспехът не носи наказание. А, когато това се случва, компетентността неизбежно страда.

Процесът на гниене в днешна Америка е широко разпространен, отбелязва проф. Уолт. И, ако не се обърне тази тенденция, глобалното влияние на САЩ ще продължава да намалява. Хората по света няма да приемат идеите или съветите й така сериозно, както в миналото.

Той прогнозира, че след като COVID-19 приключи, американците вероятно ще открият с огорчение, че други гласове – като тези от Пекин, ще бъдат далеч по-уважавани. И светът ще бъде много по-различен от този,    който американците са свикнали да обитават, пише проф. Уолт. За него сегашната криза би трябвало да напомни на достатъчно американци, че наличието на компетентни и надеждни хора на ключови ръководни длъжности наистина е важно. И, че търсенето на отговорност от хората за корупция, шуробаджанащина или некомпетентност, е от съществено значение за ефективните публични политики. Хората преди всичко трябва да искат държавата да бъде ръководена компетентно и да разполага с квалифицирани и всеотдайни лидери, а не те да бъдат избирани поради личната си лоялност или таланта си на мошеници.

А тези дни на темата за властващата некомпетентност на Запад  се спря и друг популярен  автор – Патрик Армстронг. Той е бил анализатор в канадският Департамент за национална отбрана, както и съветник в канадското посолство в Москва. В изданието на Strategic Culture Foundation се появи негова статия, озаглавена „Епитафия за Запада“ (припомням, че в превод от гръцки „епитафия“ означава слово, поставено на  надгробната плоча на починал човек).  В нея Армстронг  стига до извода, че прословутата „американска мечта“ вече я няма. Производството на САЩ е изнесено в Китай, изчезнала е и американската изобретателност – iPhone без бутони не е на същото ниво като Apple 1. Американската мечта, че децата ви ще бъдат по-добри  от вас, се срина: децата, смазани от неплатими дългове и нулеви часови договори, сега се крият в мазето ви, пише Армстронг.

За него това, което сега се случва с лидера на Запада, се реализира и в другите западни държави: перспективите и за тях са лоши, нестабилни и отчаяни. А основните причини това да се случва, са непреставащите войни и разходите, които водят до много дългове. В резултат Западът е загубил своята „магия“.

Армстронг сочи един от абсурдите, на които сме свидетели. През октомври 2019 г. Индексът на глобалната здравна сигурност (Global Health Security Index – GHS) прави оценка на страните по света за тяхната готовност да посрещнат евентуална епидемия или пандемия. Той класира САЩ и Великобритания като двете най-добре подготвени държави: първата е с резултат 83,5 на сто, а втората – 77,9  на сто  (световната средна стойност е изчислена на 40,2 на сто).  Тъй като GHS индексът е дело на Запада, едва ли е  изненада, че в неговата класация на първите 15 държави влизат девет-членки на НАТО и двама най-близки съюзници на САЩ.

Но пропагандните миражи са едно, а реалността – съвсем друго нещо. Минава една година и се оказва, че САЩ са на първо място, а Великобритания на пето, но по смъртност от коронавирус (данните са за 14 ноември). „Авторитарни държави“ като Китай  (на него GHS  дава едва 48,2 на сто) и  Русия (44.3 на сто) се справят повече от добре, особено на фона на тотално провалящият се Запад.

За Армстронг пандемията от коронавирус доказва: твърденията и очакванията за компетентността на Запада трябва да се поставят под съмнение. Стана очевидна липсата на планиране и наличието на пълен управленчески хаос. Той привежда пример с носенето на маски за лице: през февруари те не са задължителни на Запад; през март – помагат, но не, ако са хирургични; през април – полезни са, но само за здравни работници и пациенти с положителен тест. Днес те са задължителни за всички. Нима това не е свидетелство за некомпетентност? И точно тя днес на Запад е на първо място, а нейният основен източник е корупцията, която е вградена в самата същност на западната политическа система. Случайно ли главният изпълнителен директор на Pfizer продаде акции точно в деня, когато се появи съобщението, че компанията му има ваксина, пита Армстронг.

Подозирам, изтъква той,  че в Китай и Русия за да вземат двама по-добри изпълнители, компетентността е често срещаният първи избор. За него Западът е загубил своята магия. И той предлага на надгробният и камък да се постави следната епитафия:  Компетентността винаги е била на второ място!

Некомпетентността е заразителна: Запада я прихваща от Америка, а ние – от тях. Но, когато тъпотата и невежеството бъдат овластени – от най-ниските равнища в коридорите на властта до нейните върхове, последиците са неизбежни: прекрасната ни Татковина вече три десетилетия лети надолу  по всички показатели. И най-вероятно дъното на пропастта тепърва предстои да срещнем. Поредно доказателство за това е управленческият хаос, който властимащите демонстрират в противодействието си на пандемията от коронавирус.

Най-голямата ни грешка, чието начало поставихме преди три десетилетия бе, че възприехме Запада и най-вече Америка като единствено достойният и перспективен модел за подражание.

Оказва се, че сме сбъркали: той съвсем не е на Запад – на Изток е.