Родни депутати  усилено работят за превръщането ни в полицейска държава, подобна на  тази, описана от Джордж Оруел в знаменитият му роман „1984“. Поредна стъпка към това са готвените от тях ограничения в интернет пространството. След приемането им тяхната голяма мечта – да имат пълен контрол над мисленето ни и да наказват жестоко другомислието, става все по-близка до осъществяването и.

Естествено, депутатите са от двете  проамерикански партии у нас, вече прославили се с мракобесието си – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ (ПП-ДБ). Лондонският възпитаник Божидар Божанов, който бе  министър на електронното управление от ПП-ДБ, ни информира за подготвени от него и съмишленици  промени в Закона за електронните съобщения. С тях държавни органи ще имат свобода да  забраняват страници в интернет и достъп до интернет адреси. И както се казва в крилатата фраза  „Пътят към ада е постлан с добри намерения“, така и новият си мракобесен проект „демократите“ са опаковали в красиво звучащи фрази. Според тях той е необходим за борба с дезинформацията в онлайн пространството, за ограничаване на „системни рискове“. Специално създаден „наказващ орган“ ще налага ограничения на нарушителите. А Софийският районен съд в рамките на 72 часа от постъпването на иск от негова страна ще спира достъпа до съответните интернет страници или адреси.

Тук ви припомням, че програмистът, трансформирал се в политик от „Демократична България“ Божидар  Божанов (роден е през 1987 г. в Бургас и е  британски възпитаник – дипломирал се в Лондонския университет), отдавна се опитва да въведе „правилен“ ред в интернет пространството. Като министър на електронното управление той бе изградил в министерството специално звено за контрол и анализ на съдържанието на медии и социални мрежи. Появата му тогава Божанов обясни като част от стратегията за справяне с дезинформацията. Едва ли е нужно да ви напомням, че под този евфемизъм „демократите“, особено пък британските и американски възпитаници, разбират изключително „руското влияние“ в родното публично пространство.

Естествено, „блестящата“ идея за създаване на „министерство на истината“ едва ли е инициатива само на програмисти, превърнали се в политици. Очевадно е, че тя им е подсказана от техните истински господари. Неслучайно за нея се заговори веднага след като в САЩ се появи т.н. Съвет за борба с дезинформацията в структурата на неговото  Министерство на вътрешната сигурност (Department of Homeland Security – DHS). По този повод популярната американска медия Politico написа, че създаването на DHS  е поредно доказателство за безнадеждната информационна политика на президента Байдън. Защото наистина е абсурдно да направиш федералното правителство официален пазител на истината. Като създаде Съвет за управление на дезинформацията, администрацията на Байдън  си дава  правомощие да обявява някои неща за опасни или неприемливи, да ги маркира като дезинформация, да потиска оспорвана информация, да я заменя с „алтернативни факти“, изтъква Politico. И дава безплатен съвет на властимащите: „Ако DHS толкова силно се нуждае от проект за документи, то може да реши проблем, който е по-близо до дома: да създаде бюро за проучване и изкореняване на дезинформацията на правителството на САЩ.“

Факт е, че така любимата на демократи, либерали, соросоиди, глобалисти и подобни на тях образи Америка, чиито модел на управление те безпрекословно копират у нас, ускорено се превръща в полицейска държава. New York Post ни съобщи за нов документален филм на Динеш Д’Соуза – „Полицейската държава“. В него знаменитият режисьор и автор на бестселъри привежда факти, които свидетелстват за тази реална промяна. Америка днес  много напомня за  държавата, изобразена от Джордж Оруел в романа му „1984“. В САЩ се налага оруелско равнище на масово наблюдение, цензура и идеологическа индоктринация (натрапване, внушаване на идеи) на американците. New York Post  привежда и данни от прпоучвания, които показват: повече от две трети от американците са напълно съгласни с  това, че държавата им все повече се превръща в полицейска, която преследва и смазва всякакво другомислие.

Идеята на  ПП-ДБ е да се допълни „проекта на Министерския съвет в частта, която обхваща противодействието на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията”. Ето защо трябва да се създаде „наказващ орган“, който чрез съда да прекратява съществуването на „незаконно съдържание“ и дезинформация. Критериите, по които ще се определя кое попада в тях, естествено, ще ги решава ПП-ДБ. За по-сигурно те искат да привлекат в битката с другомислието и ДАНС – държавната агенция за защита на националната сигурност. С мощният ресурс, с който тя разполага, тя ще е в състояние бързо да идентифицира,  разобличава и представя „доказателства“ за сурово наказание на всички онези, които се осмеляват да изразяват „неправилни“ мнения в онлайн пространството.

За човек, който следи и е наясно с позицията на ПП-ДБ и техните съюзници от ГЕРБ-СДС и ДПС е пределно ясно, че става дума най-вече за борба с  „руското влияние“ у нас и елиминиране на растящите негативни настроения сред населението спрямо САЩ, НАТО и Евросъюза. С новият проект на американските партийки тази битка ще получи и законодателна подкрепа.

В интерес на истината действия за ограничаване на конституционните ни права, вече са налице, преди още проектозакона да е влязъл в парламента ни. Така по време на разходката си (с наши, на данакоплатците, пари!) в САЩ, финансовият министър Асен Василев се е срещнал и с ръководители на МЕТА (собственикът на Фейсбук). Той е поискал  настойчиво от тях помощ в битката на ПП-ДБ с  „руската дезинформация“. „Харвардският възпитаник“ е заявил, че България изразява дълбока загриженост от руската дезинформационна кампания, насочена към подкопаване на доверието в европейските институции, САЩ и НАТО.

Друг „титан на мисълта“ – военният министър Тагарев, ни обяснява как трябва да се борим с „хибридните заплахи“, идващи от Русия. Според него за тази цел следва да бъдат „включени всички държавни институции, включително служби за сигурност, контраразузнаване, финансово разузнаване, всички видове регулатори, които наблюдават и защитават конкуренцията и регламентират поведението на медиите, обществени и частни организации.“

И Министерството на отбраната (МО) вече прави всичко по силите си, за да привлече ентусиазирани борци с „руското влияние“ у нас. В това число и от иначе деполитизирания Софийски университет например. Така на сайта на неговият Факултет по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) е качена любопитна информация. От нея узнаваме за подписан „меморандум за сътрудничество“ между ФЖМК и директора на Информационния център на МО Владимир Миленски.  Сега освен овладяване на майсторлъка да се противодейства ефективно на онлайн дезинформацията и фалшивите новини (с източник Русия, естествено!),  бъдещите журналисти ще получават и практически умения от  „експерти в Информационния център“ на МО.

За това, от какъв характер ще са те никак не е трудно да си представим, като си спомним кой е Владимир Миленски – дясната ръка на Тагарев, също като него бивш комунист, а днес върл русофоб и „евроатлантик“. Миленски наскоро придоби особена популярност с изявлението си, че армията ни е пълна с руски агенти.

Конституцията на Република България (член 38, 39, 40 и 41) постановява: никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения; всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или  устно, чрез звук, изображение или по друг начин; печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура; всеки  има право да търси, получава и разпространява информация. По всичко личи, че мракобесниците от ПП-ДБ и съюзниците им от ГЕРБ-СДС и ДПС, точно тези наши свободи ги изваждат от равновесие. На тях им нужен тотален контрол над публичното пространство, защото тогава най-спокойно ще си въртят далаверите и шуробаджанашките си назначения например. Сега все пак има някакъв риск делата им да бъдат осветени и това да им създаде известен дискомфорт.

Затова може да сме сигурни: докато проамериканските ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС доминират в парламента ни, опасността да ни лишат и от правото ни на лично мнение и свободата да го разпространяваме, е повече от реална.