Много топлите връзки на медиите на популярния у нас олигарх Иво Прокопиев с фондацията „Америка за България“ отдавна са публична тайна. Ще ви припомня, че тази организация наследи  Американската агенция за международно развитие (United States Agency for International Development – USAID), която дълги години работеше в страната ни за създаване на корпус от ревностни привърженици на Америка. Става дума за същата тази USAID, която западни анализатори определят като „хуманитарната агенция на ЦРУ“. Сещайки се за тези връзки може да разберем, защо т.н. медиен кръг „Капитал“ е сред водещите сега в кампанията у нас за демонизиране на Русия и героизиране на нацисткият режим в Украйна.

В принадлежащият към групата вестник „Дневник“ се появи  коментар, озаглавен:  „Пропаганда или журналистика – мълчанието на Съвета за електронни медии“. Но преди да изразя мнението си за него, ще си позволя малко „лирично“ отклонение. Авторът на публикацията – Светлана Божилова,  познавам  добре. Повече от три десетилетия работехме заедно във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ „Св.Климент Охридски“. Но вижданията ни за света, за доброто и злото, за миналото и настоящето, винаги са се разминавали кардинално. В интерес на истината точно на нея аз съм и задължен за това, че още в зората на родната „демокрация“ тя ми показа, що за образи ще са нейните носители. Тогава аз бях  сравнително млад доцент, а тя много по-млад начеващ асистент. За разлика от нея аз не бях ентусиазиран фен на образите, които скачаха по разни площади и искаха да режат главите  на такива като мен. Като практикуващ журналист преди 1990 г., бях  посетил редица западноевропейски държави и  имах реална представа за предимствата и недостатъците на Запада. Бях написал и няколко книги за технологията на промиване на мозъците на хората по света, осъществявана от мощната манипулативна система на Америка. Появата ми във ФЖМК, след като спечелих обявен конкурс за доцент, вбеси новопръкналата се „демократка“ Божилова, както и няколко нейни съмишленици. Тогава това ме изненада – та точно във ФЖМК  преподавател по времето на социализма можеше да стане само човек, доказал не просто лоялност, а истинска преданост към управляващата БКП! Кандидатите за работа в него задължително се проверяваха от секретните служби и градският комитет на БКП – та във ФЖМК се подготвяха „бойци на идеологическия фронт“, които влияеха на мисленето на милиони!

Днес си обяснявам случилото ми се с неистов стремеж на групата асистенти във ФЖМК да докажат преданост, но този път към овластените представители на „победилата демокрация“. За това те се нуждаеха и от „геройски подвиг“ – да не  допуснат във ФЖМК човек, който мисли не просто неправилно, но и опасно. Мотивът, с който групичката, оглавявана от Божилова  поиска официално да бъда изгонен от ФЖМК бе, че човек с моите ценности уронва престижа не само на факултета, но и на целия СУ. За огромно тяхно съжаление, те не успяха – закона бе на моя страна, подкрепиха ме и повечето от тогавашните колеги-преподаватели. Но днес съмишлениците на Божилова  властват във ФЖМК. И затова не се изненадвам от многото време, което сега се отделя в него  за обучаване на бъдещите журналисти как да се борят с „руската дезинформация“. Както и  за всевъзможните усилия да им се втълпяват „правилни демократични и евроатлантически ценности“.

Но да се върнем към публикацията, която привлече вниманието ми от страниците на в. „Дневник“. Авторката, следователно и вестника, който е напечатал нейните редове, е дълбоко възмутена от недостатъчната активност на медиите у нас за демонизиране на Русия. Според нея причината за това са членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), както и политиците, които са ги избрали – като медийни регулатори са назначени хора с неправилно мислене и недостатъчна суровост, за за изпълняват  ролята си на истински цензори.

Съгласен съм, обаче, с оценката на авторката, когато пише: „Повече от месец и половина СЕМ не се произнася по казуси, свързани с отразяването на войната в Украйна, с публикуването на недостоверна информация и неверни твърдения и интерпретации, с езика на омразата, с вербалното и реално насилие, които заливат родния ефир.“ Тук тя е абсолютно права: чудовищна дезинформация се лее от най-големите наши медии, публично се омаскарява лидера на една от най-мощните държави на планетата, прави се всичко възможно за да се раздухва омраза срещу Русия и да се героизира нацисткият режим в Украйна.  Но СЕМ мълчи. Нещо повече: той не  уволнява мълниеносно  дори онези малцина непродажни журналисти, които не следват линията на новите  управляващи  „партии“ у нас – Еврокомисията и САЩ.

Но парадоксът е, че  самата Божилова също публикува неверна информация. В Буча бе извършено действително  престъпление, но от украински неонацисти. Въпреки това  целият Евросъюз лицемерно и цинично се обедини около лъжата, сътворена от пиар-екипа на президента Зеленски, ръководен от Алексей Арестович: трагедията е дело на „руския окупатор“! Единственият почтен политик в тази странна общност, в която – за съжаление, изпратиха и нас, се оказа Виктор Орбан. Той направи онова, което всеки честен и уважаващ себе си човек в подобна ситуация  ще поиска от Зеленски – да предостави  доказателства за обвиненията срещу Русия за Буча. Но точно тях   шута, станал президент на Украйна по волята на съдбата и на Америка, няма и не може да има, защото случилото се е трагичен спектакъл, специално организиран за нуждите на информационната война срещу Русия!

Авторката или не знае, или съзнателно скрива, че точно в западни медии се появиха множество публикации, които поставят под съмнение официалната американска и европейска интерпретация на „случаят Буча“. Да не говорим пък за митовете за „унищожените  от руски военни“ украински градове. Достатъчно е човек да прояви интерес към несекващите артилерийски обстрели на мирните градове и села на ДНР и ЛНР от страна на украинските военни, за да разбере, кой всъщност е престъпника. Вярно,  руснаците също имат вина – затова, че  подцениха  потенциала на западната пиар-общност да изкривява истината, да дезинформира и така да  манипулира световното обществено мнение.

А да не говорим за обвиненията на авторката, че Петър Волгин „разгласява фалшивата новина за завладяване на българския кораб в Мариупол от украинската армия“. Да се твърди подобна глупост е все едно да се казва на бялото черно: корабът бе превзет от украински неонацисти от полка „Азов“ и бе освободен не от „герои на Украйна“, а от руски бойци.

С целият си коментар авторката, а с нея и вестник „Дневник“, ни внушават: необходими са драконовски мерки срещу другомислието и още по-жестока цензура!  Остава скоро да поискат спешно да бъдат създадени концлагери и всички онези, които не са съгласни с лъжите на Запада и  марионетките му у нас, да се пратят там.

Невероятно наглата, цинична и тотална дезинформация на общественото мнение, започната след началото на руската операция в Украйна, очевидно е насочена към това да превърне страната ни в подобие на „хиената на Европа“, както британския политик Уинстън Чърчил бе нарекъл Полша. В нея преди броени дни бе приет закон „за особени мерки за защита на националната сигурност“. С него не само се ожесточава преследването на осмелилите се да имат различно мнение за събитията в Украйна, но им се налагат и драконовски санкции – замразяват се парите им и всички други активи. А всеки несъгласен с официалната теза се внася в специален списък на „лошите поляци“.

У нас властите вече създадоха групи, които  анализират публичното пространство за да откриват несъгласните с налаганата от Запад политика спрямо Русия. Появиха се, подобно на полските и  „черни списъци“ на „неправилно мислещи“ наши сънародници.

Едва ли е необходимо да ви представям Нешка Робева – треньор, хореограф, човек с  огромен принос в световната художествена гимнастика. На 15 април тя писа в страницата си във Фейсбук точно за новите списъци, които вече се правят  у нас. Съставят ги „правилномислещите, непримиримите“, тези, които „набързо и удобно смениха „комунистическата полиция на мисълта“ с демократичната такава. Е, разликата е само в това, че тогава пишеха доносите си тайно, а сега им се дава поле за изява във всички „независими“ медии… И без неудобни въпроси за миналото им…” Знаменитата треньорка искрено и честно  разказва за това, в което днес „демократи“ и „евроатлантици“ превръщат прекрасната ни Татковина.

Но овластените русофоби у нас имат много сериозен проблем: въпреки тоталната им манипулация преобладаващата част от населението иска не НАТО, а Русия за съюзник. Проучване на световно известният американски  Pew Research Center,  проведено сред  населението на 19 държави, 16 от които са членки на НАТО (другите са Швеция, Русия и Украйна) показа: точно в България е най-висок относителният дял на хората, които предпочитат засилване на отношенията ни с Русия, но не и със САЩ! Става дума за огромен социален капитал,  който великата славянска държава има у нас и може да разчита на него. Независимо дали това се харесва или не на овластени западни марионетки и обслужващите ги манипулатори, включително и от академичната общност.

Разрастващото се мракобесие в България, репресиите срещу другомислещите, които тепърва ще се увеличават, едва ли ще имат устойчив успех. По-скоро тези, които се опитват да ги наложат, ще бъдат изхвърлени от коридорите на властта.

Макар, че истинските причини за това ще са неизбежните резултати от абсурдната им политика – мизерията и глада, които летят вече към нас.