Тяхната реклама сега ни атакува от отвсякъде. Образите им натрапчиво се въртят по телевизионни екрани, изскачат от смартфони, преследват ни от билбордове и всевъзможни други източници. Ласкаят ни: вие сте умни хора и за това ще гласувате само за нас, а не за лошите ни конкуренти. Но най-вече ни обещават: само ни се доверете и ще имате прекрасни бъднини!  Ако гласувате за нас ви чака двойно  увеличение на заплатите/пенсиите, а цените на всичко само ще намаляват. Вземем ли ние с ваша помощ властта, ще се появят и новите работни места, ще започнат незабавно да се строят детски градини, а майките с деца ги чакат невиждани добавки за тяхното отглеждане. От всевъзможни министерства, агенции,  институти, комисии и пр., веднага ще бъдат изхвърлени всички, замесени в корупционни практики. И занапред няма да се толерират, а сурово ще се наказват онези, които злоупотребяват със служебното си положение, които назначават на високоплатени служби роднини, приятели, любовници и др. Гласувайте за нас – хората, които ще управляват почтено и отговорно. Нашият  единствен  стремеж, за реализацията на който денонощно ще се трудим, е да направим вас, нашите избиратели, радостни и щастливи!

Ще сгрешим, ако предположим, че на подобни обещания никой няма да се „върже“. По-скоро е обратното –  тези сладки послания омайват днес стотици хиляди,  дори и милиони. Всички тези хора  вече са определили, кои са „НАШИТЕ“ –  т.е. правилните, добрите, тези, които този път няма да ги излъжат. На различни тарикати, гледащи ни от  екрани и плакати днес се доверяват млади и стари, образовани и неграмотни. Хора, които дори предполагат, че може да ги лъжат и други, които не могат допуснат, че това е възможно  да го вършат образи в костюми или  елегантни рокли.

А истината е, че ни мамят нагло, безцеремонно, гледайки ни право в очите. Новите политически играчи, които работещи за тях манипулатори сега агресивно ни пробутват, по нищо не се различават от така втръсналите ни се „муцуни“ от последните три десетилетия.

В  медиите бе публикувано писмото на бившият народен представител и настоящ кандидат от „Има такъв Народ“ (ИТН) Галина Иванчева. В него тя обяснява защо се оттегля от листата на партията за изборите. Оказва се, че в ИТН липсва каквато и да е демократичност, напълно е е забранено на членовете и да изразяват личното си мнение. ИТН няма  кадрова политика, както и никаква стратегия за развитието на страната ни. Налице е пълно разминаване между думи и дела. Ето и любопитен цитат от писмото на Галина Иванчева (публикувам го нередактиран, във вида, в който го е написала дамата): „Неуместното и недостойно поведение съществува и на местно ниво. Един прост пример: Непосредствено след избирането ми за народен представител, при мен дойде човек, който открито и без свян, а нагло и безпардонно ми заяви, че благодарение единствено на него аз съм влязла в Парламента и трябва задължително да му се отблагодаря, като го назнача за мой парламентарен помощник и му плащам всеки месец парична сума от предвидените за тази цел пари за всеки народен избраник, защото видите ли, той ме бил издигнал до тук…“

Не по-различна е ситуацията и с формацията „Продължаваме промяната“, която – ако съдим само по заливащите социалните мрежи нейни клипове, е хвърлила десетки милиони лева за промиване на мозъците на избирателите. В различни медии се появиха предостатъчно доказателства за претендиращите за „почтено управление“  нейни лидери – т.н. „харвардски възпитаници“. Някои от тях и аз вече цитирах на сайта ми. Но, ако съдим по появяващи се резултати от социологически проучвания това въобще не притеснява стотици хиляди хора. Вероятно си казват: та те са млади, приятни, образовани, знаят чужди езици, те не са като „другите“. И за тях те са НАШИТЕ.

Истината е, че при все-повече хора емоцията е заменила разума им, а критичното мислене на тях въобще им е непознато като вид дейност. Та трябва да си невероятен наивник, за да повярваш: спечелят ли  НАШИТЕ, ще настъпят така очакваните промени в живота ни! Та това просто е невъзможно да се случи – доказват го многото парламентарни избори, проведени след 1990 г. у нас. Сменяха се парламенти, правителства, а прекрасната ни Татковина продължава устойчиво да е закотвена на дъното на Европа по всички показатели (освен по корупция, шуробаджанащина и неработещо правосъдие – там си оставаме недостижими лидери, ако вярваме на различни изследвания).

Най-голямата беда на социалната система, в която ни вкараха, е невероятното социално неравенство, разделянето на обществото на малцина свръхбогати и милиони бедни. И за това пишат изтъкнати западни изследователи. Един от тях е френският учен Тома Пикети (роден е през 1971 г.), който доби световна известност с труда си „Капиталът в XXI век“. Той е резултат на продължили 15 години проучвания на двувековното развитие на неравенството при капитализма. Основният извод, до който достига Пикети, е: социалното неравенство е естествен и неизбежен резултат от капиталистическата социална система в действие!

Дани Родрик, учен от Харвард, предложи преди време интересно обяснение на случващото се в света на капитализма. Неговата „теорема на невъзможността“ обяснява защо всички надежди да се оправи живота ни в тази социална система никога няма да се сбъднат. А обещанията за икономическо развитие, с които си играят политици и обслужващите ги манипулатори, са нужни за да маскират задълбочаването на социалното неравенство. Съгласно „теоремата на невъзможността“ рисковете тепърва ще растат в света, ресурсите за реализация на що годе социална политика ще се съкращават, а социалното неравенство ще се разширява и задълбочава.

Впрочем дори Бил Гейтс – съоснователят на Microsoft и един от най-богатите хора в света написа в своя блог, че капитализма е несправедлив обществен строй. А най-сигурното доказателство за това, според самия Бил е факта, че той е собственик на много  милиарди долари   (според Forbes Гейтс има нетно състояние от 128,1 милиарда долара към април 2021 г.). Като се основава на изследване на US Census Gini,  мултимилиардерът посочва: днес разривът между бедни и богати е много повече, отколкото преди половин век.

Просто така си работи тази социална система – ражда шепа тузари и огромен брой едва свързващи двата края. Докато има капитализъм (ако това  понятие не ви харесва има и други, негови синоними –  „демокрация“, „пазарна икономика“, „неолиберализъм“ и т.н.), ще има задълбочаващо се социално неравенство. Ето защо да се надяваме, че  спечелят ли изборите НАШИТЕ,  джобовете ни ще се напълнят с пари, иззети от безбройните банкови сметки на родните  милионери и милиардери, е  смешно. А е  и абсолютно невъзможно – за да се случи това е нужна революция, която олигарсите няма да допуснат. Още повече, че те – за разлика от 1917 година, когато болшевиките в Русия идват на власт, днес притежават оръжие по-мощно от ядрена бомба: социалните мрежи, чрез които са в състояние да манипулират, саботират и да оглупяват милиони.

Благодарение на непрекъснато усъвършенстващата се  технология за „промиване на мозъци“ днес родните избиратели дори не си и помислят за подобно действие. Техните желания са ясни и персонални – обществото не ги интересува, както не ги вълнува и въпроса нужни ли са или не кардинални преобразования в него. Избирателите, готови да дадат незабавно гласа си за НАШИТЕ,  мечтаят да получават по 10-15 хиляди евро на месец, а по банки у нас и в чужбина да им отлежават по някои и друг милион евро (може и долари). Къщата им да е на три ката, с два басейна в двора  и  да е разположена недалеч  от гора. Естествено, в нейните четири гаража да са паркирани  нови  „беемвета“  (но може и мерцедеси, поршета, бентлита и други популярни марки). Те искат непрекъснато да пазаруват в молове, да почиват в Гърция и Испания, а децата им да учат в най-добрите университети на света, без да се притесняват за огромните пари, които трябва да дават за това.

В интерес на истината на тези мили хора нищо не им пречи с група тарикати да си спретнат по една партийка. Да си намерят щедри „спонсори“ (ако имат късмет и фондацията на Сорос току виж ги подкрепила) и после да започнат нагло да лъжат тълпите. Така шансовете им да станат депутати, министри, техни заместници или поне шефове на държавни агенции, започват да растат.

А, когато това се случи, то и мечтите им като нищо може и да се сбъднат.