Корумпира ли се родния университет?
Днес той е една от най-често споменаваните организации в родното публично пространство. От една страна заради разговорите по повод дипломите на едни „харвардски възпитаници“. От друга – заради участието на университетски ректор в надпреварата за кандидат-президент. А не на последно място и защото започна новата учебна година в него.
Университетът винаги е бил на особена почит в България – та в него се подготвят кадри, много от които утре ще са на ключови позиции във властта. От качеството на неговата дейност в много голяма степен зависи просперитетът на цялото ни общество.
Но има сериозен проблем: родният университет все повече се отдалечава от представите на повечето от сънародниците ни за него. Основната причина за това е, че той все по-плътно следва случващото се в университетите на Запад и най-вече в САЩ. Преподаването на знания и правенето на научни изследвания все повече се обсебват от извратена „политическа коректност“ и „ценностите“ на ЛГБТ-идеологията.
Точно, както това сега се случва с американския университет – от най-престижния до невзрачния. За това разказва публикация в една от водещите американски медии – The Wall Street Journal (WSJ). Неин автор е Лорънс Краус – физик-теоретик, професор в Университета на Аризона, президент на фондацията Origins Project Foundation. Заглавието на неговата публикация характеризира пределно ясно ситуацията в американския университет: „Идеологическа корупция на науката“. Представата ни се допълва и от подзаглавието на статията: „В американските лаборатории и университети духът на Трофим Лисенко изведнъж се събуди.“
Авторът пише, че през 80-те години на миналия век е млад професор по физика и астрономия в Йейлският университет (едно от най-известните в САЩ висши учебни заведения, член е на Бръшляновата лига на американските университети). По това време неговите колеги от точните науки са се подигравали на липсата на обективни интелектуални стандарти в хуманитарните науки. Последните са твърдели, че всяко обективно познание е само външен вид и то е увредено от идеологически предразсъдъци поради расата, пола или икономическото господство на едни над други.
Бяхме убедени, че това никога не би могло да се случи в точните науки, освен може би при диктатури – та преди езика на господство и потисничество беше ограничаван до списания по „културология“, пише Лорънс. Но днес много ръководители на университети са приели той да управлява техните дисциплини и да цензурира различните възгледи. Езикът на господство и угнетяване премахва преподаватели от лидерски позиции, стига опонентите им да заяват, че техните изследвания подкрепят „системното потисничество“. Американското физическо общество (APS), което представлява 55000 физици по целия свят, „се ангажира с изкореняването на системния расизъм и дискриминация в академичните среди и науката“. Известното научно списание Nature публикува статия, озаглавена „Десет прости правила за изграждане на антирасистка лаборатория“. В Мичиганския държавен университет преподаватели организираха протестна кампания срещу вицепрезидента по научните изследвания, физика Стивън Хсу. „Престъпленията“ му се състоят в провеждане на изследвания в областта на изчислителната геномика, т.е. проучване как човешката генетика може да бъде свързана с когнитивните способности. Протестиращите ги нарекоха „евгеника“ (възгледи и практики в генетиката, които целят да подобрят генетичните качества на група хора). „Политически коректни“ негови колеги го обвиниха, че изследванията му за статистиката на полицейски разстрели не подкрепят ясно твърденията за техните расови пристрастия. И президентът на университета принуди Хсу да подаде оставка.
Изтъкнат канадски учен се застъпи за оценяване на научните постижения въз основа на реални заслуги, както и против наемането на учени на равна основа, ако това би довело до „дискриминация на най-достойните кандидати“. За това той беше осъден от заместник-ректора на университета, припомня Лорънс. А неговата статия за изследванията в областта на органичния синтез беше премахната от уебсайта на списанието. Двамата редактори, участвали в тази публикация, бяха уволнени.
На италиански учен от международната лаборатория CERN, където се намира Големият адронен колайдер, беше наредено да отмени планирания от него семинар за статистическия дисбаланс между мъже и жени във физиката. Той бе принуден и да напусне позицията си в лабораторията, защото си позволи да заяви, че ако има неравенство между мъжете и жените във физиката то не е задължително да е свързано със сексизъм във физиката.
А група студенти по лингвистика създадоха публична петиция с искане психологът Стивън Пинкър да бъде лишен от членство в Лингвистичното общество на Америка за извършено престъпление. Той е туитвал статия от The New York Times, която те не одобряват.
Научният прогрес страда всеки път, когато науката е корумпирана и става жертва на идеологията, изтъква Лорънс. Точно това се случи в нацистка Германия, където се осъжда „еврейската“ наука или с репресиите срещу генетиците, които подема украинския агроном Трофим Лисенко. Но същото го е имало и в САЩ през 19 век, когато в биологията господстват расистки възгледи. То властва и в епохата на маккартизма (40-те и 50-те години на миналия век, наречена е на името на сенатора Джоузеф Маккарти – тогава масово се обвиняват и преследват хора в Америка, без реални доказателства за извършени от тях престъпления). Изтъкнати учени, като Робърт Опенхаймер (американски физик-теоретик, известен като „бащата на атомната бомба“) са подложени на жестоки преследвания за своите политически възгледи.
Идеологическата корупция в науката води до нейния упадък. Блокира се провеждането на необходими, но в момента непопулярни изследвания. Стига се до бягство от дискусии и самоцензура. Факт е, че сега цели области на науката в Америка се ликвидират – като изучаването на раси и различията между половете например. Учените в тях се уволняват, лаборатории и институти се закриват. Мракобесието заплашва и естествените науки, включително математика, физика, астрономия, пише Лорънс.
А на въпроса защо повечето учени не защитават науката от това нарастващо агресивно нашествие на посредствеността, отговорът е те се страхуват! И имат съвсем основателни причини за това: всяко несъгласие се преследва и цензурира, уволняват се водещи преподаватели и учени – за това е достатъчно само някой да започне да твърди, че техните изследвания подкрепят несправедливото потисничество. Учените не се решават да спорят с ръководството, защото виждат какво се случва с тези, които си позволят да го направят. Те знаят, че ще бъдат лишени като изследователи от финансиране, ако не са в състояние да впишат работата си в „политкоректния климат“.
Ако си мислите, че всичко това няма място в университета на днешна България, то жестоко се лъжете. На сайта аз вече коментирах случая с известен наш учен-социолог, който беше подложен на истинска агресия от страна от преподаватели и студенти и то точно в Софийския университет. Причината – донос на студенти от бързо растящата и в този наш университет, благодарение на грижовни асистенти, доценти, че и професори общност на „политически коректните“. А ректорът, който сега се готви да играе ролята на обединител на нацията, незабавно прекрати договора с учения.
Днес в родния университет стремително нараства броят на преподаватели и студенти, които са убедени, че точно техния начин на мислене е единствено правилният, чист и превъзхождащ този на всички останали. И една от ключовите предпоставки за да направиш научна кариера сега у нас, е да демонстрираш, че владееш „новоговора“ на извратената „политическа коректност“ и си дълбоко предан на американските либерални „ценности“. Това е най-съществена предпоставка за да си осигуриш така желаните научни степени и звания.
А на въпроса корумпира ли се идеологически родния университет подобно на американския, отговорът е „да“. На този процес е даден старт и той стремително се разраства.
Това означава, че бъднините на прекрасната ни Татковина едва ли ще са „светли“…