Предстоят ни парламентарни избори на 4 април. След промените, настъпили у нас със смяната на социализма с капитализъм, те ще са десети (ако не  броим тези за Велико народно събрание, проведени през 1990 г.).

Изборите идваха, а в резултат на тях в родното Народно събрание влизаха добре познати и малко на брой  непознати лица. Само дето надеждите за качествени промени, с които огромната част от избирателите поемаха към пунктовете за гласуване, така си и оставаха неосъществени. Вместо  да „са слуги на народа“, депутатите се грижеха единствено за собствените си интереси и за тези на родната олигархия. Благодарение най-вече на ресурсите на която те се оказваха и в парламента.

Едва ли ще е по-различна ситуацията и след сегашните десети парламентарни избори. Само един много голям наивник би допуснал, че след тях в парламента ще влязат изключително наистина честни и почтени хора. Там те ще приемат нови закони и правила, чрез които да изкоренят корупцията и злоупотребите с власт. В резултат на това ще възтържествува справедливостта, ще намалее социалното неравенство и тенденцията към задълбочаващо се обедняване ще бъде обърната. Младите ще бъдат сигурни за своята професионална и социална реализация утре, а мигриралите в чужбина ще се завърнат в родината си.

Всичко това просто няма как да се случи. Защото не народните избраници, а най-богатите и у нас на практика коват законите, определят за какво да се харчи бюджета, кои да са министрите, посланиците и т.н. За това има създадени различни схеми, но една от най-ефективните е лобирането (от англ. Lobby – вестибюл, коридор, кулоар). През 19 век „лоби“ е бил наричан коридора, в който представители на влиятелни групи са пресрещали депутати от Камарата на общините на Англия. В разговори с тях те са им влияели, за да приемат решения в интерес на представлявани от тях хора и групи.

Оттогава много вода е изтекла, много неща са претърпели дълбоки изменения, но не и лобизма. Ако нещо в него днес е различно, то това е размера на парите, с които разполагат лобистите – хората, чиято професия е да купуват депутати: те са много, много повече в сравнение с миналото.

Манди Смитбъргер – директор в неправителствената организация „Проект за държавен контрол (Project on Government Oversight – POGO), разкрива в американската медия The Nation, как работят днес тамошните лобисти. Тя е интересна за нас, защото моделът на работа на родния парламент копира този на американския Конгрес. Според Манди ключови конгресмени, които работят в комитети, задължени да контролират как се харчат милиардите за военни цели например, получават пари за предизборните си кампании от производители на оръжия. Естествено, точно те защитават ентусиазирано интересите им в Конгреса, след като бъдат избрани за депутати. Практиката на „политическо инженерство“,  пише тя, помага да се подкупват депутати от двете партии, представени в американския Конгрес. Благодарение на лобистката дейност сред законодателите, се реализират невероятни финансови злоупотреби. Така, ако пластмасов капак на унитаз за военен самолет е струвал 640 долара през 1983 г., днес той се купува от Пентагона за над 10000 долара. Ползвайки услугите и на корумпирани депутати компанията  TransDigm получава свръхпечалба от 9400 на сто само от един металически болт с дължина от  12,7 мм. И т.н.

В последните години у нас се разразиха серия скандали с родни богаташи. От тях може да научим как селективно властта ги преследва, когато станат неудобни за нея – отказват да си плащат на който трябва например. Но излязоха на бял свят и други истини: за това, как се променят в полза на олигарси действащи закони и нормативи, как се получават  изгодни държавни поръчки, назначават се посланици, дават се разрешения за съсипване на цели райони и т.н. Оказва се, че технологията на лобизма в най-грозните му форми отлично е усвоена от най-богати нашенци и обслужващи ги депутати. И тя работи безотказно при хора, които преди четири години ние, техните избиратели, сме изпратили в парламента.

Проучване на общественото мнение, проведено от американския изследователски център  Pew Research Center в 16 европейски страни, сочи: болшинството българи са убедени, че днес те живеят по-зле, отколкото при социализма. Доволни от настоящето са 27 на сто, но недоволни – 71 на сто. Широко разспространено е мнението, че елитите са спечелили повече от промените през последните 30 години, отколкото обикновените граждани. Само 25 на сто от анкетираните в България споделят разбирането, че интеграцията ни с Европа е засилила икономиката на страната ни. Повече от половината българи смятат, че икономическата ситуация днес е много по-лоша отколкото при социализма. Изследователи от Pew Research Center коментират, че хората, които са живеели при социализма като цяло имат по-негативен поглед върху посткомунистическата ера не само в България, но във всички бивши социалистически страни. В интерес на истината, същото проучване показва: забогателите след падането на социализма са много по-склонни да казват, че промените след 1989 г. са оказали добро влияние в страната.

Парламентарните избори на 4 април нищо няма да променят – социалната система е толкова прогнила за последните три десетилетия, че може да я спаси единствено радикалната и смяна. Нещо, което родните олигарси няма да позволят – това ще означава да се откажат от резиденциите си, яхтите, островчетата… От глезотии, като трепане на антилопи или  леопарди в Намибия и Южна Африка за по над 100000 евро за еднократен лов например. И да слязат на земята при нас, простосмъртните, дето едва свързваме двата края със заплата или пенсийка.

Единственият резултат от десетите по ред парламентарни избори, ще е по-нататъшно укрепване на съществуващото статукво. Корупцията, шуробаджанащината, злоупотребата със служебното положение, некомпетентното управление ще ни съпровождат и в следващите четири години. Прекрасната ни Татковина по критерии като качество на живот, образование, медицина, социална политика и пр., ще продължи да се намира там, където е сега.

На дъното на Европа.