През последните няколко седмици освен пандемията от коронавирус и изборите за президент в САЩ, вниманието на медиите по света бе приковано и към един район в Южен Кавказ: Нагорни Карабах (историческото му наименование е Арцах). Въпреки, че международно се признава за част от Азербайджан, той е под контрола най-вече на провъзгласилата се за независима Република Нагорни Карабах. През 1992-1994 г. за този район избухва война между Армения и Азербайджан, която довежда до гибелта на над 30000 души. Тогава победата е на страната на Армения, която на практика разширява и територията си.

Но на 27 септември т.г. Азебрайджан атакува Нагорни Карабах. В продължение на няколко седмици се водят кръвопролитни сражения между нейни войски и армията на Република Нагорни Карабах, подкрепяна от опълченци и доброволци от Армения.

Силите са неравни. За разлика от предишната война сега азербайджанската армия е добре подготвена и въоръжена. На нейна страна е Турция, чиито дронове  „Байрактар ТБ2“ изиграват решаваща роля за разгрома на въоръжените сили на Нагорни Карабах. В азербайджанската армия са включени и около 200 турски военни съветници, турски специални части (спецназ), както и доведени от Турция наемници от Сирия. Шансовете на арменците от Нагорни Карабах с тяхното остаряло въоръжение да спрат агресията са нищожни – единственото, което те могат да направят е да задържат врага, докато дойдат боеспособни войски от Армения. Но те така и не идват.

Още в началото на войната Русия призова Азербайджан и Армения да прекратят незабавно военните действия. Но това не бе направено – до последно премиера на Армения Никол Пашинян се надяваше на подкрепа от страна на любимия си Запад. Но нито САЩ, нито западноевропейските държави предприеха някакви мерки за да спрат кръвопролитието. Единственото, което те направиха бяха традиционни и нищо незначещи призиви за слагане край на насилието.

Ключова роля в преговорите за прекратяване на военните действия изигра точно Русия. През нощта на 10 ноември бе подписан договор за пълно спиране на военните действия на територията на Нагорни Карабах между Азербайджан и Армения. Това стана възможно благодарение на действията на руската дипломация и с личното участие на руския президент Владимир Путин. И така бе предотвратена очертаваща се катастрофа на Кавказ. Дори The New York Times, който най-малко може да бъде обвинен в позитивно отношение към Русия, отбелязва „геополитическата победа на Путин, който със своите посреднически усилия постигна мир между две републики, в миналото влизащи в състава на Съветския Съюз“. Според вестника Москва си остава най-влиятелният играч на Южен Кавказ.

В съответствие с подписаните съглашения на линията на съпирокосновеност на арменските и азербайджанските сили в региона, както и около пътя, който съединява Нагорни Карабах с Армения, ще се разположат руски миротворчески сили – 1960 въоръжени военнослужещи, с 90 бронетранспортьора и 380 единици автомобилна и специална техника. Те ще разделят азербайджанци и арменци и ще гарантират прекратяването на всякакви агресивни действия от двете страни минимум за 5 години.

Изпращането на руски миротворци в Нагорни Карабах реално спаси хиляди арменци от смърт, както и от опасността да загубят още повече територия, включително и столицата Степанакерт.

Войната между Азербайджан и Армения не е плод само на съществуваща от векове вражда помежду им. Задълбоченият анализ показва, че Запада и най-вече САЩ и Великобритания посредством специалните си служби,  се погрижиха той да пламне. Просто този конфликт е неразделна част от плана за съсипването на Русия, разработен от американският „мозъчен тръст“  RAND corporation  и наречен «Extending Russia. Сompeting from Advantageous Ground». Става дума за американска стратегия за изтощаване на Русия без директни военни действия. Предложенията са от блокиране на руски газови проекти до разширяване на военното присъствие на Америка в Европа, като инструмент за оказване натиск върху Русия. В нея се препоръчва да се оказва помощ с оръжие на Украйна, да се подкрепят терористите в Сирия, да се свали режима в Беларус, да се усложни присъствието на Русия в Молдова… И да се използват съществуващите противоречия в Закавказието, включително да се застави Русия да изразходва ресурси в Армения.

Според наблюдатели освен САЩ за разпалването на военният конфликт е съпричастна и Великобритания и конкретно нейната секретна служба Ми-6.  Арменската информационно-аналитична агенция Zham.am  публикува обширен материал, посветен на ролята на Великобритания във войната в Нагорни Карабах. Неговият автор – Севак Даниелян, задава няколко въпроса: кога Службата за национална сигурност на Армения ще започне да изучава всички британски грантови програми, реализирани в Армения; кога ще бъде публикувана мрежата от лица, тясно работещи с британското посолство; кога ще бъде разкрит реалният смисъл от дейността на обществените организации в Армения, които са финансирани от Лондон.

Войната в Нагорни Карабах показа до какви плачевни резултати може да доведе некомпетентността на хора на властови позиции. Особено, когато те са се оказали там благодарение на „цветна революция“, организирана с парите най-вече на небезизвестния Джордж Сорос. Неин продукт е и самия премиер Никол Пашинян, който след 2018 г. направи всичко по силите си за да демонизира Русия. Включително неведнъж демонстрира наистина оскърбително поведение и спрямо руския президент Владимир Путин. На ключови длъжности във властта са назначени арменци, подкрепяни от неправителствени организации, създадени с парите на Сорос (в Армения активно работят над 60 организации под егидата на т.н. „Открито общество“). Така началник на специалната следствена служба на Армения става брата на управляващия фонда на Сорос в Армения. Комисар по въпросите на диаспората става бивш кмет на американския град Глейдленд, който е получил премия за защита правата на ЛГБТ. Шеф на Службата за национална сигурност става 29 годишен арменец, който никога не се е занимавал с подобна дейност. В страната е закрита единствено останалата рускоезична програма на обществената телевизия, подготвен е законопроект за недопускане на руски телевизионни канали в местните мрежи и т.н. Създават се всевъзможни затруднения за работа на руски предприемачи в Армения.

Но достатъчни бяха десетина дни военни действия в Нагорни Карабах и Пашинян се преобърна на 360 градуса. Сега той се кълне във вечна дружба към Москва и в това, че единствено Русия може да е гарант за мира  в Кавказ.

Карабахската война е поредно доказателство, че е наивно да се очаква подкрепа от Запада. Единственото, от което той се вълнува са собствените му интереси. Нещо повече: руската информационна агенция РИА Новости цитира директорът на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Нарышкин, според който сега Запада прави всичко по силите си за да провали постигнатия мир в Нагорни Карабах. Засилва се манипулацията сред арменски и азебрайджански националисти.  На арменците се внушава, че постигнатия мир е поражение за тях, а на азербайджанците – че Кремъл им е откраднал победата, когато са били на една крачка от превземането на Степанакерт. Според Нарышкин действията на Запада са свидетелство за това, че „САЩ и техните европейски приятели както винаги решават своите задачи за сметка на интересите на обикновените хора, този път на азербайджанци и арменци“.

Впрочем и в Армения, както и у нас прозападните и русофобски ориентирани групи далеч не отразяват нагласите на преобладаващата част от населението. Така най-ново проучване на агенцията „Ем Пи Джи“, която е ексклузивен член на Gallup International в Армения показва: почти 85 на сто от арменците смятат Русия за съюзник на своята страна, докато на противното мнение са само 11.6 на сто. Само 5.8 на сто от арменците приемат САЩ за приятелска държава. От анкетираните 79.6 на сто заявяват, че одобряват военна и политическа подкрепа от Москва. Аналогична подкрепа от Франция ще приемат 14 на сто от арменците, от Иран – около 7 на сто, от САЩ – 5 на сто, от Германия – 0.4 на сто и т.н.

Георг Хегел (1770-1831) – бележит германски философ, е достигнал и до следният извод: „Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога нищо не научават от историята и не действат съгласно поуките, които биха могли да се извлекат от нея“. Не само арменското и азербайджанското, но и нашето собствено развитие през последните три десетилетия доказва, колко прав е той.

А това като нищо може да ни доведе в бъдеще и до поредна национална катастрофа.