Водят ли ни екоактивисти към екологични катастрофи?
На официалния сайт на Еврокомисията бе публикуван интересен документ. За ужас на екоактивисти този изпълнителен орган на ЕС стига до извода, че ядрените централи са все по-необходими. И признава, че те са също така екологични, както и алтернативните възобновяеми източници на енергия. А като такива се определят вятърната, слънчевата, водноелектрическата енергия, енергията от океаните, геотермалната енергия, биомасата и биогоривата. Те се приемат като полезни заместители на изкопаемите горива, тъй като допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове, за ограничаване на зависимостта от пазарите на изкопаеми горива, особено на нефт и газ.
Та въпросният документ е посветен на техническа оценка на ядрената енергия по отношение на особено важен показател – да не нанася вреди на хората и природата. И той буквално съсипва десетилетия разпространявани митове за атомната енергия от страна на екоактивисти по света и у нас. Експертите, които са го подготвили, са анализирали огромна информация – докладът е в обем от 387 страници. Това им е позволило да стигнат до главния извод: по екологичност на единица изработена мощност ядрената енергия превъзхожда всички други видове възобновяеми източници на енергия! Нещо повече: според отчета най-новите реактори имат много по-малка вероятност да причинят вреда на хората и природата в сравнение със слънчевите панели например. Добре регулираната ядрена енергия е напълно безопасна.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) е автономен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничества и развитие. А основната и задача е да предоставя информация за търсенето и предлагането на енергоресурси и енергийни услуги. Сега МАЕ публикува също твърде любопитен доклад за глобалното намаляване на емисиите на CO2 и търсенето на изкопаеми енергийни източници. Той е озаглавен „Ролята на критичните минерали в прехода към чиста енергия“. Експертите на тази авторитетна организация предупреждават, че е опасно да се бърза с реализацията на зелени стратегии, което днес се забелязва в редица държави. Според тях проблемът е в това, че колкото повече правителства искат да преминат към нови решения, толкова по-голямо става търсенето на полезни изкопаеми, особено на никел, кобалт, литий, мед и редкоземни елементи. МАЕ подчертава, че общите нужди на енергийния сектор от критични полезни изкопаеми вероятно ще се увеличи шест пъти до 2040 г. То ще зависи от това колко бързо правителствата ще действат, за да намаляват вредните емисии. Всеки преход към инсталации за възобновяеми енергийни източници незабавно и драстично ще увеличава натиска върху доставките на минерали. МАЕ дава пример с вятърна централа на сушата – тя се нуждае от девет пъти повече минерални ресурси от подобна електроцентрала, работеща с природен газ.
Сега много правителства си поставят за цел да намаляват емисиите и да увеличават инсталациите за възобновяема енергия, предимно от вятърна и слънчева енергия. Реалността, обаче, показва, че подобен ход ще е твърде сериозно предизвикателство, което ще изисква огромни усилия и ресурси, подчертава МАЕ. Няма как да се развива икономиката, ако не се увеличава и производството на редки земни елементи и критични минерали. Те са от жизненоважно значение за производството на батерии, магнити и други компоненти, без които не е възможно да се развива и икономиката на „чистата енергия“. Но с увеличаването на търсенето им ще става все по-трудно и осигуряването им.
Американската медия CNBC цитира изпълнителният директор на МАЕ – Фатих Бирол, според който „данните показват наближаващо несъответствие между засилените климатични амбиции в света и наличието на критични минерали, които са от съществено значение за реализирането на тези амбиции“. Ако възникващите проблеми в тази област не бъдаг отстранени, то глобалният напредък към бъдеще на чиста енергия, ще е много по-бавен и по-скъп. А и усилията за справяне с климатичните промени ще стават все по-проблематични.
„Зелените“ активисти апелират към развитие на електрически автомобили, но забравят за един голям проблем, свързан с тях: екологичното бедствие наречено литиевойонни батерии. Впрочем тях ги има и във всички преносими електронни устройства. Сега те все по-често се оказват в кофите за боклук. Хиляди тонове батерии от наскоро произведени електромобили вече затрупват рециклиращи компании в развитите страни. Нобеловият лауерат – японския химик и изследовател точно на този тип батерии Акира Йошино предупреждава, че те са огромен и не търпящ отлагане екологичен проблем. Излиза, че опасното невежество на екоактивисти и най-вече на т.н. „лидери на мнения“ от университетските среди, ни обрича на истинска екологична катастрофа.
Трябва да си даваме сметка, че необмислените, приемани въз основа не на трезв анализ, а под натиска на невежи и фанатизирани екоактивисти решения в областта на екологията, здравата ще ударят и по джоба ни. Немският вестник Die Welt пише, че мерките, които сега се предприемат под натиска на „зелените“ в Германия, ще повлияят негативно върху жизнения стандарт на обикновените германци. Най-осезаемо това ще се отрази на цените в супермаркета. Така един кг говеждо месо ще струва почти с 50 евроцента по-скъпо. Билетът от или до Майорка ще се увеличи с 26,25 евро. А за литър бензин ще се плаща с 8 евроцента повече и т.н.
Впрочем доколко е разумно да се доверяваме на „зеления нов курс“ показаха и събитията в американския Тексас през февруари тази година. Хората там останаха без електричество при изключително ниски температури. Те нямаха отопление, мобилна връзка, не работеха светофарите, катастрофираха коли, болници спряха планирани операции и т.н. Причината бе, че вятърните турбини замръзнаха. А виновни за това страховито бедствие се оказаха тамошните политици: вместо да използват природен газ, с който щата е богат, те заложиха на развитието на алтернативни източници на енергия.
Впрочем точно заради увеличаване на възобновяемите енергийни източници в началото на тази година се появиха сериозни проблеми и в доставките на електроенергия от Хърватия до Франция и Италия. Оказа се, че вятърната и слънчевата енергия при всичките им предимства имат и сериозни недостатъци. В конкретният случай това бе прекъсване на генерирането на ток. Пред информационната агенция Bloomberg ръководителят на комуникацията в австрийската компания EVN Стефан Зах заяви: „въпросът не е в това дали ще се случи затъмнение в някои европейски региони, а кога ще се случи“. Според него спиране на електричеството заради възобновяеми енергийни източници, е възможно дори и в страни с високи стандарти в сигурността на електрическите мрежи. Оказва се, че акумулаторите не могат да заменят инерционните турбини на електроцентралите, работещи на въглища, които поддържат мрежата. Те са полезни при кратки прекъсвания, но не са в състояние да обслужват милиони домакинства и промишлени съоръжения.
Друг е въпросът доколко сигурна е енергията от слънцето и вятъра. Германия сега е устремена да намалява нейното производство от ядрени централи и от въглища. Но в действителност тя получава много повече енергия точно от въглища, а не от вятъра по простата причина, че той не духа непрекъснато. А през зимата генерира нулева енергия от слънцето. При това то има лошия навик да залязва точно привечер, когато милиони хора се нуждаят най-много от електричество.
Германия ни показва докъде може да доведе неразумната стратегия за внедряване на „зелена енергетика“ в тамошната енергосистема. Проучване на световната консултантска агенция McKinsey, което цитира Forbes, стига до извода, че точно нейният преход към възобновяемите енергийни източници представлява значителна и нарастваща заплаха за икономиката и енергийното снабдяване на тази страна. Един от най-големите немски вестници – Die Welt, обобщи изводите от доклада на McKinsey с една дума: „катастрофа“.
Истината е, че всеки фанатизъм, включително и екологичният лесно превръща и най-доброто начинание в страхотен проблем. Ето защо е добре да помним една велика мъдрост, завещана ни от нашите предшественици преди хиляди години: последният и най-висш дар на човека от Боговете е чувството за мярка!