Яхтите са един от върховните символи на богатство, статус и власт. Но точно те, разположени в Монако и на други престижни кътчета в света,  една от друга по-големи и луксозни, са сред главните виновници за екологичните проблеми. Богатите не се задоволяват с една кола, къща, вила, вертолет – те се увеличават заедно с растежа на богатството им. Появяват се и частните самолети и така те още повече замърсяват природата.

На това мнение е Якоб Палингер, което той защитава в своя интересна публикация в австрийският Der Standard. Всекидневникят е известен и с това, че е първият немскоезичен вестник, който през 1995 г. предложи на читателите си и онлайн-версия. Особено популярен е сред най-образованите немскоговорящи читатели в света.

Der Standard цитира Oxfam – неправителствена организация, която работи в над  90 държави.  Тя  е установила, че най-богатият процент в света, а това са около 80 милиона души с доход от над 172000 долара годишно, с начина си на живот е отговорен за около 15 на сто от глобалните емисии на въглероден диоксид  (CO2)!  Точно този дял от човечеството отделя два пъти повече парникови газове, отколкото най-бедните 50 процента от него. Начинът на живот на богатите нанася огромна вреда на околната среда и е едно от главните препятствия в борбата с промените на климата.

Анализите на Oxfam сочат, че всеки супербогат произвежда средно 30 пъти повече парникови газове на глава от населението, отколкото всеки друг гражданин в света. А най-големият проблем е, че докато повечето обикновени хора са готови да намаляват емисиите си през следващите години, то делът на богатите в глобалните емисии ще продължи само да расте. Те нямат никакво намерение да се отказват от любимите си играчки и занимания.

Der Standard се позовава и на друго ново проучване за начина на живот на 20 милиардера, сред които са и основателите на Amazon Джеф Безос, на Tesla Илон Мъск, на Microsoft  Бил Гейтс и др. Оказва се, че с начина си на живот те изхвърлят в атмосферата над 8000 тона CO2 годишно! За сравнение: на един обикновен австриец се падат средно около 7 тона емисии на въглероден диоксид  годишно.

Особено много замърсяват природата техните яхти – те произвеждат около 7000 тона въглероден диоксид всяка година. Но освен да се разхождат с тях, богатите обичат и да летят  с частните си самолети и вертолети, да се возят в много мощни автомобили и т.н., поведение, което замърсява осезаемо природата и непосредствено вреди на климата.

Der Standard напомня  за интересната идея на белгийския философ Ингрид Робейнс. Тя предлага така, както има граница на бедността, да бъде въведена и граница на богатството. Това означава след определено количество всички пари, които човек би получил, да се изземват и отиват в полза на бедните слоеве от населението и за адаптиране към измененията на климата. Този подход, наричан лимитаризъм, оправдава намесата на  държавата за изземване на част от свръхбогатството и пренасочването му към просперитета на всички. В момента подобна политика се провежда в Китай.

Но на Запад тази идея е обект на остра критика от страна на политици, интелектуалци, медии и др., чиято основна дейност е да обслужват точно най-богатите. Един от основните техни контрааргументи е, че ако се въведе лимитаризъм  ще се унищожи стимула да се прави повече за повече просперитет и богатство. В резултат на това данъчните приходи ще паднат като цяло и социалният просперитет ще се свие.

Der Standard изтъква, че в крайна сметка проблеми като изменението на климата са дълбоко свързани със социалното неравенство и несправедливост. И обобщава публикацията си с мнението на Ингрид, че от гледна точка на екологичната криза „някои консумира твърде много“.

Да допускаме, че най-богатите не са наясно за това, как с начина си на живот замърсяват природата и вредят на климата, е най-малкото наивно. Ноам Чомски – учен и общественик, който в света определят като „най-важният жив интелектуалец“, в свое интервю за медията Truthout споделя, че на богатите е известно как стоят нещата. Няма смисъл да се наставлява собственик на нефтен комплекс за това, че неговата дейност разрушава общности и унищожава околната среда и климата ни, изтъква Чомски. Той знае много добре това, както разбира, че ако ограничи стремежа си към печалба и започне да се грижи за природата, то ще се окаже на улицата. А някой друг ще заеме неговото място. Чомски е убеден: организираното човешко общество е заплашено от унищожаване от екологична разруха, появила се най-вече заради богатите.

По данни на Оксфам състоянието на осемте най-богати хора в света (Джеф Безос, Бил Гейтс, Амансио Ортега, Уорън Бъфет, Карлос Слим, Марк Зукърбърг, Лари Елисън, Майкъл Блумбърг) се равнява на това на 3,6 милиарда души. Едно на сто от най-заможните хора владеят повече богатство, отколкото цялото население на Земята. По-малко от 1 процент от богатството на Джеф Безос (което е около 187 милиарда долара) се равнява на целия бюджет за здравеопазване на Етиопия – държава, в която живеят 105 милиона души. В същото време броят на гладните на планетата стремително расте – рязко са спаднали доходите на над 40 на сто от работещото население в света. Милиони хора сега са на ръба на гладната смърт. А истинските шокове тепърва предстоят – те ще дойдат с глобалната инфлация, очертаващата се все по-дълбока продоволствена криза, с поскъпването на енергията…

Резултатите от проучването на Оксфам, наречено „Вирусът на бедността“, Матю Спенсър – директор в  тази организация коментира така: „Начинът, по който са организирани икономиките ни води до това, че богатството във все по-голяма степен и все по-несправедливо се концентрира в ръцете на малцината привилегировани, докато милиони хора едва преживяват“.

„Добрата новина“ от тази тенденция е, че обикновените хора на планетата ще консумират все по-малко, следователно ще замърсяват и природата още  по-малко. За разлика от богатите, които и без това се отнасят хищнически към света, който ги заобикаля. Не само с начина си на живот, но и с практиките, които прилагат за да увеличават непрекъснато богатството си. И затова точно те са и главните виновници за екологичните проблеми, за промените в климата.

Но в света, в който ни изпратиха, цената за решаването им ще плащат не богатите, а пак ние, обикновените хора.