Ако проявим интерес ще узнаем, че най-плиткото и най-континенталното (по отдалеченост от Атлантическия океан) море  в света, е Азовско море. Дълбочината му не надвишава 14 метра, като средната му дълбочина е около 8 метра.  Разположено е край бреговете на Украйна и Русия, като дължината му е 380 км, а широчината – около 200 км.

Сега под дъното на това море експерти на  „Росгеология“   започват да търсят прясна вода.  Окончателният доклад с резултатите от тяхната дейност по изучаване на подземните води на Азовско море,  трябва да е готов до февруари 2022 г.  Експертите предполагат, че под морето има запаси от прясна вода с обем до 100 милиарда кубика, като добивът на възможни обеми от питейна вода се оценяват от 500 милиона до 1.2 милиарда кубика годишно. Но с по-точна информация за подземните водохранилища на Азовско море, те ще разполагат в началото на юли т.г. Ако там бъде открита вода, то тя ще бъде извличана по технологията за добив на нефт и ще бъде прехвърляна в руската част на Северо-Кримския канал.

Русия е една от малкото държави на планетата, която въобще няма проблеми с питейната вода – тя притежава 20 на сто от нейните световни запаси. В Крим, обаче, ситуацията е далеч по-сложна. В миналото Украйна е осигурявала до 85 на сто от неговите потребности от питейна вода. Тя е идвала от  Днепър (четвъртата по дължина река в Европа) по Северо-Кримският канал. Но през март 2014 г. всичко се променя: Крим се върна в състава на Руската Федерация след проведен референдум. За присъединяване към Русия тогава гласуваха 96.77 на сто от избирателите на Крим и  95.6 на сто от жителите на град Севастопол. Своят избор населението на полуострова направи съвсем  демократично, като участва в гласуването в съответствие с международното право и Устава на ООН.

Озлобени от  този избор на жителите на Крим, дошлите на власт в Украйна „демократи“ (благодарение на организирания и ръководен от САЩ държавен преврат!), спряха електричеството и водата на кримския полуостров. Предназначената за жителите на полуострова течност те започнаха да изливат в морето. И така реално нарушиха основни човешки права на над 2.3 милиона души.

Впрочем твърде любопитна на този фон е позицията на Организацията на обединените нации (ООН). Още през май 2020 г. Русия официално се обърна към върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет, която е бивш президент на Чили. Три месеца по-късно от ООН са потърсили допълнителна информация относно водната блокада на населението на Крим. Русия незабавно  я е предоставила и от своя страна е поискала от ООН да осъди действията на Украйна, която продължава да недопуска вода в Крим. Но и до ден днешен реакция от страна на ООН липсва. А тя би могла да застави украинските власти да прекратят водната блокада на Република Крим. Излиза, че „независимата“ ООН, щаба на която продължава да е разположен в САЩ, прилага двойни стандарти и то точно, когато става дума за нарушаване на човешки права… При това според руски експерти, като спира водата за кримския полуостров, Украйна създава предпоставки и за реална екологична катастрофа  в собствената и Херсонска област.

Проблемът с прясната вода на кримския полуостров се изостри и заради силната суша там в последните години. Това доведе и до въвеждане на режим за подаване на вода в някои райони на Крим.

Руското правителство сега работи по комплексен план за осигуряване на сигурно водоснабдяване на полуострова. За това са предвидени около 50 милиарда рубли. Много важна роля за разрешаване на проблема има руското военно министерство, което разполага с модерна технологична база и съответни ресурси за строителство. Армията за кратко време изгради водопровод, с който съедини две големи водохранилища в Крим –  Тайганското и Симферполското. Автоматизирана помпена станция с производителност от 600 кубика в час  подава по него вода. При изграждането му особено внимание е било отделено на запазване на красивата природа. Руски военни строители построиха и съоръжения на река Белбек, които позволяват на денонощие да се икономисват до 50000 кубика вода. Изцяло е реконструирана мрежата за водоснабдяване и са построени нови участъци на Северо-Кримския канал, който се намира на руска територия. Завършени са  25 км от нов водопровод, предстои да бъдат изградени още 30 км при много труден терен. Строят се нови помпени станции и се ремонтират резервоари за чиста вода.

Обсъждат се и зони, където да бъдат изградени в случай на необходимост заводи и съоръжения за обезсоляване на морска вода. На тази идея Украйна реагира крайно негативно: нейният външен министър Дмитрий Кулеба заяви, че страната му ще използва всички възможности за да блокира строителството на съоръжения за обезсоляване на морска вода, в „окупираният от Русия“ Крим.

Но това просто няма как да се случи. Русия притежава свои собствени и ефективни технологии за обезсоляване на морска вода  още от времето на Съветския съюз.  През 1972 г. съветски специалисти са построили в град Шевченко (сега Актау) в Казахстан, на брега на Каспийско море, АЕЦ с реактор на бързи неутрони. Той е решавал две задачи –  снабдявал е региона с електрически ток и с прясна вода (20000 кубика за час). Това е първата в света АЕЦ  с подобни функции. Сега специалисти от „Роскосмос“ помагат на Казахстан с разширяване на неговите мощности за обезсоляване на морска вода. Задачата е да се увеличи производителността на завода два пъти и тя да достигне до 40000 кубика на час.

Цялата хидротехническа система на Крим, останала от съветско време,  при управлението на Украйна е била напълно занемарена. Сега към нея в Русия се отнасят много сериозно и отговорно. И са абсолютно уверени, че скоро ще решат проблема с осигуряване на Крим с питейна вода без участието на Украйна Нещо повече: създаваната система за осигуряване на питейна вода за жителите на кримския полуостров, ще позволи на страната в бъдеще да изнася не само газ и нефт, но и вода, която да продава на нуждаещи се държави. А техният брой само ще се увеличава.

Украинските „демократи“  не спират с опитите си да навредят на населението на Крим – в конкретния случай с продължаване на водната блокада. Украйна планира да построи и нов язовир на 107-я километър на канала и така да изключи, каквато и да е възможност да попадне вода в Крим. Впрочем стената на Северо-Кримския канал, построена от Украйна за да спира водата, е заплашена от разрушаване – както всичко друго в тази страна.

Но не намаляват и надеждите на Украйна да си върне полуострова с военна сила. Неслучайно военният и бюджет за 2021 г. е 5.93 на сто от бруто-вътрешния продукт на страната или почти 10 милиарда долара. Това е с 8.6 на сто увеличение спрямо 2020 г. – най-големият неин военен бюджет откакто тя е станала независима държава.

Само по себе си подобно отношение от страна на украинските власти убедително показва, че на тях  им е напълно безразличен живота на милиони хора на полуострова. Заслепени от ненавистта си към тях, те не могат да приемат реалността –  че Крим винаги е бил  и ще бъде руски.

А това вече е сериозен  проблем: ако Украйна продължава да нагнетява ситуацията може и да изчезне като държава въобще от географските карти.