От медиите стана известно, че полицията  е арестувала за кратко финансиста и политик Мартин Заимов при паметника на Съветската армия в столицата. Причината е, че той се е oпитвaл дa зaмaжe cъc cпрeй чacт oт пocвeщeниeтo „Нa cъвeтcкaтa aрмия ocвoбoдитeлкa oт признaтeлния бългaрcки нaрoд“. Той обяснява своите действия за омаскаряване на паметника така: руската армия „не ни е освободила и няма как българският народ да бъде признателен“.

Русия незабавно и основателно реагира. Нейната официална  информационна агенция ТАСС коментира отказа на прокуратурата в България да образува наказателно преследване  срещу Заимов – според прокурора негово право било да изразява политическа позиция. ТАСС припомня, че паметника на Съветската армия нееднократно се е подлагал на нападения от вандали. Руското посолство в България е изразявало възмущението си от подобни вандалски акции, обръщало се е към властите с молба да осигурят ефективна охрана на монумента, обаче действията  срещу него продължават със завидна регулярност.  Експерти смятат, че решението на правоприлагащите органи, които признават опита за покушение срещу паметника за политическа акция, ще предизвика нови атаки, обобщава ТАСС.

Остро реагира и Руското посолство у нас. Но в неговото изявление се подчертава и следното: „Особено съжаление предизвиква фактът, че този циничен акт е извършен от внука на изтъкнатия български антифашист, Герой на Съветския Съюз Владимир Заимов, загинал в годините на Втората световна война в борбата си с кафявата чума“.

Генерал Владимир Заимов е съзнателен противник на участието на България на страната на хитлеристка Германия по времето на Втората световна война. Затова той се свързва с военното разузнаване на Съветската армия и започва да му сътрудничи. След разкриването му е разстрелян на 1 юни 1942 г. от фашистката власт в България. Същият ден в знак на почит към него съветската артилерия спира стрелбата за една минута по целия Източен фронт. А Радио „Москва“ обявява: „Българи на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов!“ На 30 май 1972 г. той посмъртно е награден с най-висшата степен на отличие, давана в СССР  за изключителни заслуги за съветската държава  – Герой на Съветския съюз.

Честно казано за мен наистина е странно поведението на внука на легендарния български генерал,  още повече, че той демонстрира негативизма си към СССР и Русия не за първи път. Възможно обяснение за неговото русофобство  поне за мен може да бъде намерено и в противоречието, съществуващо в семейството, в което е израснал – за това ни подсказва Уикипедия. Убеден съм, че  за да бъде изпратена неговата майка Клавдия в средата на миналия век в Женева и   дълго време да  живее и работи към  Световната здравна организация там – освен несъмнено високите и професионални качества и  ерудиция, важна роля е изиграл и факта, че тя е дъщеря на генерал Заимов. В тази несъмнено симпатична и много приятна за живеене държава през 1962 г. се ражда и Мартин. Но за разлика от неговия дядо-съветски разузнавач, баща му е на другия идеологически и политически полюс. Майкъл Голдсмит е щатен, кадрови офицер от британската служба за външно разузнаване – Ми-6  (Secret Intelligence Service, SIS/Military Intelligence MI6), работещ под прикритието на жураналист. Заради антисоциалистическа дейност е  бил изгонен от Чехословакия през 1960 г.

Опитите да бъде  унищожен паметника на Съветската армия, открит през 1954 г. и изразяващ наистина признателността на българския народ към приноса на СССР за разгрома на хитлеро-фашизма, водят началото си от 1990 г. Оттогава до ден днешен родни  „демократи“ са извършили много хулигански и откровено вандалски акции против него. През 1993 г., когато те се ширят в столичната община, е взето решение за неговото премахване. През 2011 г. той е разкрасен в стил на американски комикси от група „демократично мислещи художници“. През 2011 г. „седесарите“ в столичния общински съвет отново  искат да се срине паметника.  Странното е, че към тях тогава се присъединяват  и едни образи от ВМРО-БНД.

Всички тези опити безславно се провалиха. Но явно прозападните среди у нас сега  са заразени от лудостта, обхванала най-вече САЩ и Великобритания да се рушат паметници. Те отново се групират и активизират чрез социалните мрежи за нападения върху паметника на Съветската армия. Сред основните мотиви за това очевидно е  и нестихващия им мерак да бъдат забелязани в публичното пространство и така да понатрупат дивиденти за бъдеща политическа кариера. Вероятно, като вземем предвид и най-новата антируска истерия, която сега ескалира Запада под диригентството на американските „демократи“, подобни акции могат да им осигурят и нелоши финансови грантове  от западни фондации.

Всеки има право на свое мнение, включително дали да харесва или не едни или други държави. Но има граници, които не бива да бъдат прекрачвани. За Русия всеки акт на агресия срещу неин паметник по света е крайно оскърбително. И тя основателно и адекватно реагира.

Възможно е някой да си помисли, че всичко това е твърде маловажно, за да му се обръща внимание – та къде по-значим е проблема с взривно растящите цени на тока например. Само, че не си задава въпроса дали към тях нямат отношение  и поругаването на паметника на Съветската армия, растящата русофобска политика на българските власти, особено на т.н. „партии на протеста“.

Отговорът е: между цените на тока и натрапването от властимащи  на русофобство има  непосредствена връзка! Достатъчно е да видим, колко струва цената на природния газ за Сърбия и Унгария. Две държави, които водят – за разлика от България, мъдра, независима политика, основана на уважение и взаимоизгодно сътрудничество с една от най-могъщите държави в света – Русия. А после да ги сравним с тези за нас.

И американците могат да са позитивен пример понякога. Дори в условията на несекващи санкции срещу великата славянска страна  техни компании  увеличават бизнеса си с Русия. Така най-ново проучване на Американската търговска камара в Русия (AmCham) и Ernst & Young  показва, че реалните преки инвестиции на компании от САЩ в Русия са над 96.05 милиарда долара! Готвят се да стартират нови проекти в Русия в близко бъдеще над 84 на сто от американските компании, а за 73.5 на сто от тях Русия е не просто обикновен, а стратегически пазар. Американските предприемачи критикуват санкциите срещу Русия на тяхното правителство, защото те „поставят американския бизнес в неравностойно положение в сравнение с компании от други страни и създават риск за репутацията“, сочат авторите на проучването. Но най-шокиращото от него е извода, който експертите правят: „официалната статистика подценява действителното ниво на икономическите отношения между Русия и САЩ“.  Данните за двустранните инвестиции, събрани от изследователите, всъщност са  9 пъти по-високи в сравнение с официалните твърдения! За американските бизнесмени, когато може да се печели добре от сътрудничество с Русия, всичко друго минава на заден план.

Възможно е финансистът Мартин Заимов да е запознат с резултатите от това много интересно проучване. Но може и да ги е пропуснал, ангажиран с изразямането – и то по един, меко казано нецивилизован начин, на „политическата си позиция“ относно паметника на Съветската армия.

В наш интерес, обаче, е добре да помним, че и заради подобни неадекватни действия  срещу паметници на  Русия на разни образи, както и заради безразличието към тях на овластени политици, висши чиновници, на правосъдието, медиите, академичната общност и др.,  стандарта ни на живот определено ще се влошава.

А за много наши сънародници и самото оцеляване ще е под въпрос.