От няколко десетилетия професионално се занимавам с изкуството на публичната комуникация. Продължавам да имам силен интерес и към света на манипулацията – редовно следя научните изследвания в тази област. Но честно казано все още се изненадвам, когато срещам отхвърляне на очевидни факти. При това съм установил за себе си, че делът на самоуверените, повярвали безпрекословно на лъжите на всевъзможни манипулатори не намалява – той само се увеличава.

В това число и когато стане дума за Русия. От беглият преглед, който направих на някои от коментарите, появили се след последните ми публикации за тази велика славянска страна,  забелязах изразени немалко неграмотни, а и откровено злобни мнения. Наясно съм, че те са внушени на техните автори от медии, които те редовно следят и които незабелязано за тях моделират мозъците им. Публична тайна е, че най-големите у нас телевизионни и радиоканали, вестници, сайтове, са подложени на жестока цензура точно по отношение на руската тема. В техните редакции властва неписано правило: за Русия или лошо, или нищо. Тежко на журналист, който би си позволил да се изрази  позитивно за тази велика държава – вероятността да остане и без работа  никак не е малка.

Впрочем преклонението пред Запада и най-вече пред САЩ и игнорирането на Русия и славянството се внушава от масовата култура у нас, която е изцяло американизирана. За това голям е приноса и на родната образователна система – освен очевидното производство на бездуховност и невежество, тя все повече се превръща и в развъдник на русофобство.

Познавам немалко университетски колеги, които – много меко казано, с нескривано високомерие и презрение се отнасят към постиженията на Русия в науката например. Даже един от тях – професор, който бе и министър на образованието (за щастие за кратко), стана популярен на тази си длъжност най-вече с русофобските си изпълнения. В интернет още се върти клипа с едно от неговите изказвания при посещението му във врачанско училище, където той самоуверено заяви: Ломоносов не е никакъв учен!

За този професор-бивш министър едва ли някой ще си спомня след време. Докато Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765) е световно признат учен – физик и първият химик, дал определение на физическата химия, създал програма за физико-химични изследвания. Изследовател, поставил  началото на термодинамиката, астроном, открил наличието на атмосфера на планетата Венера, географ, металург, геолог, историограф, създател на уникални метеорологични и оптични уреди… И в същото време филолог, специалист по реторика, поет, художник. Бил е действителен член  на Санкт-Петербургската Императорска академия на науките, почетен член на Кралската Шведска и на Болонската академии на науките. По негова инициатива е основан Московският университет през 1755 г. Ломоносов – един класически пример за „универсален човек“  (от лат.  homo universalis), има наистина огромен принос за развитието не само на руската, но и на световната наука и култура. Не допускам, че въпросният колега не знае всичко това, но русофобските му вътрешни „филтри“ не му позволяват да приеме истината.

Хората, които като роботи наивно вярват и повтарят клишета, внушавани им от неграмотни политици и обслужващи ги интелектуалци и журналисти, хабер си нямат от реалното състояние на днешна Русия. В това число и от влиянието и върху икономиката на нашия континент например. Следвайки слугинската си роля на васали на САЩ, политиците в Евросъюза наложиха на Русия сурови санкции през последните няколко години. Тя несъмнено понесе щети, но за ужас на Запада много бързо се възстанови и продължава устойчиво развитието си.

Русия, естествено, върна „жеста“ и наложи ембарго на европейски експорт на селскостопански и други продукти. Последиците от това логично и правомерно нейно действие, обусловено от поведението на тъпоглави европолитици, дълго време ще чувстваме  ние, обикновените хора. То е една от причините за увеличаващата се бедност, безработица, проблеми в здравеопазването и т.н. в цяла Европа, в това число и у нас.

Ето и доказателството за това. Най-новите статистически данни сочат, че заради въведените санкции по отношение на Русия, приети по заповед на САЩ, Евросъюза досега е понесъл съвкупни икономически загуби от над 120 милиарда евро! Тази цифра е съпоставима със сумарният годишен военен бюджет на трите най-крупни икономики на Европа – Германия, Британия и Франция.

Дали си направиха изводи от тази колосална щета политиците, които ни управляват? Естествено, че не са – за тази работа се иска поне малко разум. И безсмислените антируски санкции на европейските държави пак са продължени. Това означава нови огромни загуби и задълбочаване на мизерията на милиони европейци, в това число и на нас, обикновените българи.

Друг е въпросът, че и кризата в Украйна, заради които бяха въведени санкциите срещу Русия, бе резултат от държавен преврат против демократично и законно избрания президент на страната Виктор Янукович. А той бе организиран и ръководен от САЩ и неговите европейски съюзници, ни припомня  редакционен коментар на американската онлайн-медия, издание на the Strategic Culture Foundation.  В резултат в Киев дойдоха на власт ултранационалисти, тясно свързани с неонацистки групировки. А  демонстрираната от тях ненавист към рускоговорящите общности в Украйна, доведе до референдум в Крим по въпроса за обединение на полуострова с Русия. Той се състоя на 16 март 2014 г. и в него участваха 83.1 на сто от жителите на Крим. От гласувалите на референдума  96.77 на сто пожелаха републиката да се влее в руската държава.

 Така, че е цинично да се обвинява Русия в нещо, към което са съпричастни непосредствено и  европейски политици. А обяснение защо е това ирационално противоречие, може да открием пак в коментара на the Strategic Culture Foundation. Той много точно е озаглавен „Антируските санкции на Европа – чудовищен акт на самоизтезание и отвращение“. В него се отбелязва, че диагнозата трябва да я постави  психиатър: политиците в Европа са възмутени от Русия, защото тя им напомня постоянно за независимост и достойнство, които на тях така очевидно не им достигат.

Древните са казвали: когато фактите говорят и боговете мълчат. Но това очевидно не се отнася за онези наши съвременици, които като папагали повтарят денонощно внушавани им пропагандни клишета. Техните – вече бетонирани от манипулаторите мозъци, отказват да приемат очевидни истини.

А това определено е вредно за тях – живота ни убеждава, че  проблемите на човека възникват не от това, което той не знае, а заради това, в което той  прекалено твърдо е уверен.