Изследване на Евре едва около едно на сто от разходите си за образование. За сравнение – над една пета от парите, с които разполагаме ежемесечно, даваме за храна и безалкохолни напитки и пак  толкова  за комунални услуги (ток, вода, парно и др.).  Транспортът  си взема от приходите ни 11.7 на сто, а здравето –  7.2 на сто. Горе-долу толкова отпускаме за отдих и културни мероприятия.

Откъдето и да го гледаме животът на повечето от нас, дето не сме имали късмета да се окажем сред олигарсите или техните пратеници в коридорите на властта, не е лесен. Истината е, че трудно свързваме двата края. С това повечето хора у нас вероятно ще обяснят и очевидната липса на интерес към сферата на образованието – то е на последно място в техните разходи.

Но няма да сбъркаме, ако допуснем, че в приоритетите на българското семейство са настъпили и сериозни изменения. Преди десетилетия образованието бе една от най-големите ценности, за което родители не жалеха пари. Днес то все повече минава на заден план. Резултатите от това са налице – оглупяването на нацията ни е факт.

Като човек, който над четири десетилетия работи като преподавател, имам и непосредствени впечатления за спада в образованието на новите поколения. С всяка нова учебна година в университа идват млади хора с все по-оскъдни знания в почти всяка област. Това не им пречи да имат завидно самочувствие за своята компетентност – за всичко.

Но има и друга причина за намаляващият интерес към образованието у нас – това е  реалността, в която преминава всекидневието на младите хора и техните родители. А в нея доброто образование, независимо от красивите приказки на всевъзможни „интелектуалци“ отдавна вече не е главният фактор, за да се реализираш в живота. Далеч по-важно е дали твоите близки имат нужните връзки или дали си успял да попаднеш в зоната на интереса на определени „групи за натиск“ (фондацията на Джордж Сорос например). Точно, както е казано в поговорката – „Ако имаш вуйчо владика ще станеш поп“.

Оттук и растящото отчуждение от образованието на все повече хора у нас. Резултатът е, че се появиха поколения, които не четат, защото не могат да четат. Азбуката я знаят, но не са в състояние да вникнат в прочетеното – блокират на всеки що годе смислен текст. Хора с дипломи от наши и чужди университети, които всъщност си остават неграмотни. Но не малко от тях са открили начина, по който да попаднат в коридорите на властта и да ползват облагите, които те им предоставят: да навлязат в политиката. За това е достатъчно да вдигат, колкото се може повече шум в публичното пространство. А доберат ли се до властта, то те получават неограничен ресурс,  който им позволява да хвърлят прах в очите на другите и да си изграждат имидж на ерудирани и културни  персони.

Доказателство за това е факта, че във властта у нас  се появиха  хора, които са еталон за посредственост и  некомпетентност – от еколози до продавачи на козметика. Пример за трубадур на новото ни време е образ от компанията на „харвардските възпитаници“.  Ето само един откъс от негов „хит“, който носи на децата ни най-възвишени духовни и морални ценности:

Ето ги новите, бели звезди,

имате много красиви бради,

само да питам,не ми се сърди

пееш ли или некой пърди?

Иди в „Черешката“, и им сготви

мое’ изкараш и некви пари

Неколко глупости,  произнеси

за изненада  – се обеси.

Видеото в YouTube на този  невероятен „музикален“ продукт,  е видяно от над 16,5 милиона души! Допускам, че този впечатляващ брой  е сумата от многократни негови гледания от млади хора. Те най-вероятно са го и заизустили – та „песента“ за тях е върхът на човешката цивилизация!

Вярно,  и сред сегашните млади хора се срещат все още  личности с богата култура и критично мислене. Но те са твърде малко, за да бъдат забелязани в бодро крачещата група от очарователни, но тъпоглави момичета и момчета.

За деградацията на образованието като ценност няма да е честно да виним единствено младите хора и техните родители. Става дума за целенасочена политика, която вече над три десетилетия всевъзможни управляващи в страната ни следват. Благодарение на нея е налице размиване на ценности – на мястото на истинските се поставят псевдоценности. Непрекъснато  се внушава на подрастващите, че смисълът на живота е в това  да притежаваш и да консумираш. А всичко друго е без значение. Целта е да се формират  „деца на деконструкцията“, по точното определение на френският изследовател Пол Мелун. Това са хора егоисти, отнасящи се с презрение към миналото, устремени единствено към пазаруване – все повече и повече. Техните приоритети са ясно очертани: смартфона, видеоигрите, чалгата, наргилето, фаст фууда… Те не знаят какво искат, не разбират какво чувстват, не могат да вземат решения, апатични и безразлични са. Неспособни са да гледат в перспектива, да откриват и извличат от достигаща до тях информация добри идеи, да разбират прочетеното и да работят едновременно с твърдения, които си противоречат. Те не са в състояние да се ориентират в динамиката на това, което се случва и затова блокират пред необичайни предизвикателства. Не могат да обмислят действията си и да са наясно за последиците от тях. Върхът на културата за тях е чалгата и рапа. Хора, които по определението на Оскар Уайлд знаят цената на всичко, но не ценят нищо. Полуобразовани и вече пълнолетни граждани, които са убедени: светът им е длъжен, а не те на него!

Резултатът е, че много от тях вече са толкова глупави, че дори не могат да осъзнаят, колко са глупави. Те вярват, че могат да използват смартфона  за да намерят отговор на всеки въпрос, който ги занимава. И затова са убедени, че са достатъчно информирани и комепетентни. Но те не разбират, че без критично мислене не са в състояние да направят най-важното – да различат истинското знание от фалшивото, което доминира в интернет. За всичко това допринасят и невероятно тъпите послания, с които вездесъщата чалга и рапа пълнят главите им.

В днешното ни общество има немалко влиятелни групи, в чиито интерес е точно такива да са младите хора – бъдещи и вече настоящи избиратели. Колкото по-ограничени и невежи са те, толкова по-желани са за цинични и корумпирани политици, за алчни производители и търговци  и обслужващи ги манипулатори.

Проблемът е в това, че управлението на една държава не е чалга-концерт или телевизионно шоу, изпъстрено с очаквани от една посредствена публика популистки закачки с властимащи. То изисква други качества, които – поне засега новите управляващи не не ни демонстрират, че ги притежават.

За съжаление, все по-голяма част от сънародниците ни въобще не ги вълнуват знанията и уменията, наличието или липсата на управленчески опит у хората, които се настаняват в коридорите на властта у нас. За тях е важното те просто да са „готини“. Ситуация, която един роден – вече бивш премиер бе описал много точно:  вие сте прости и аз съм прост и за това се разбираме.

А винаги ще се намират виновници за все по-скъпия живот, за все по-дълбоката мизерия, за липсата на перспективи – коронавируса, някоя „авторитарна“ държава или просто лоши хора.

Единственото, което е от значение за феновете на „белите звезди“,  е купона да не спира!