Наскоро срещнах позната дама, която не бях виждал доста отдавна. Поговорихме за това-онова, стана дума и за нейния син. Оказа се, че невръстното хлапе, което помнех, вече е двуметров десотокласник. А на въпроса ми, с какво се занимава, дамата въздъхна:

-С глупости… Чудя се, как е възможно човек от нищо друго да не се вълнува, освен от смартфона си и рапърски идиотизми!
Това за обсебеността на днешните хлапета от смартфона, ми бе твърде познато. Но името на “много популярната музикална група”, както тя я определи и която слушал нейния син, нищо не ми говореше. Стана ми любопитно и когато се добрах до компютъра си, реших да потърся в мрежата текстове на нейни песни. Жената се оказа права – т.н. “музика” на поредните тинейджърски кумири, се оказа невероятно нашествие на вулгаризми и цинизми. Слушайки я, хлапетата обогатяваха речника си с думи и фрази, като “дрогирам”, “изроди”, “Лапай го к…о лапай до гърло”, “ваште п…и са ми във колекция”, “пипам грубо”, “Пуерто Рико, тя го лапа за пико”, “п…..е се кефат на такива като нас”, “Белия дявол не пипам само го шиткам”, “Малки минети правят дети на амфети”, “Интензивен, продуктивен е нашият живот! Садистичен, наркотичен…”, “Друсам, бачкам и не спирам тва е моя код!”, “Аре празни джоба, оставам ви със стикове.. от затвора движим с най-гадните типове!” И тем подобни словесни красоти.
Едва ли си даваме сметка, че рапари и чалга-звезди създават ужасяваща музикална среда, в която денонощно са потопени огромната част от тинейджърите, младите хора, а и техните родители. Дивашките текстове в последните три десетилетия, се носят отвсякъде – от дискотеки и апартаменти до профучаващи автомобили. Безсмислени, абсурдни, грозни слова, които огромната част не само от подрастващите, но и техни родители, възприемат като апотеоз на духовността.

Най-страшното, обаче е, че те далеч не са безопасни за човешката психика – те настаняват в подсъзнанието на волно или неволно слушащите ги модели, единствено достойни за подражание: светът е гаден, всички жени са от улици с червени фенери, дрогата е прекрасна, а парите са единствената ценност, за която си струва да се живее. Другите са боклуци и затова не трябва да се доверяваш на никого, чукай и бягай, мами доверчивите и граби от тези, които имат. В живота успяваш само, ако си безскрупулен, нагъл егоист, зъл, жесток, коварен, дори садист. Ако си безжалостен, безчувствен, невъзприемчив към емоциите на обкръжаващите те.
В тази музикална среда героите са бандити и наркодилъри, а единствено възможните и ефективни средства за постигане на целите в живота, са далаверите и насилието. Чалгата и бандитския рап неусетно, но сигурно промиват мозъците на подрастващите, които и без това не са кой знае колко натоварени. За да ги превръщат в социално отчуждени, безотговорни, озлобени хора, единствената цел на които е да си осигурят пари за един несекващ поток от удоволствия. В истински интелектуални и емоционални дебили.
И това не са разсъждения, изсмукани от пръстите ми – за съжаление, потвърждават ги множество източници. Така проучвания по Програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA) показват, че качеството на образованието в българските училища е трагично. Средните постижения на нашите ученици са изключително ниски и продължават да летят надолу. Именно българчетата имат най-слабите постижения в основните умения в Европа. Точната ситуация спокойно може да се определи, като несекващ процес на интелектуална и емоционална дебилизация на новите родни поколения.
Вярно, България има немалко умни, талантливи деца, които показват блестящи резултати и печелят златни медали от най-престижни международни състезания. И тези деца няма да имат никакви проблеми с бъдещата си реализация – техните места в реномирани университети и крупни компании, вече са запазени.

Но зад тези единици стои една огромна, доминираща група от техни връстници, пред които не се очертава успешно бъдеще. И една от причините за това са внушенията, всекидневно натрупвани в главите на милиони български деца от “музиката”, която те слушат. И на която искрено вярват и буквално възприемат, защото са лишени от каквото и да е критично мислене.
Проблемът е много по-сериозен, отколкото изглежда. Утре, когато тези деца излязат на пазара на труда, там ще се търсят точно противоположни качества: способности да се разбират другите, да се уважават разликите в начина, по който те усещат нещата. В психологията това се нарича емпатия (от гръцки – “вчувстване”). Става дума за възприемане на субективните преживявания на други хора, за съпричастност към техните проблеми.
В продължение на близо две десетилетия учени от два университета – Пенсилванския и университета Дюк, са наблюдавали деца от детската градина до постъпването им във ВУЗ. Те са търсели отговор на въпроса, кои точно навици ще им помогнат да бъдат успешни и да бъдат приети в престижни университети. Оказало се, че това съвсем не са овладяваните знания в училище, а социални и емоционални навици, умението да управляваш своите емоции и поведение. Децата, които са ги притежавали два пъти повече са били приемани в университет, те са имали и най-големи шансове да се устроят на добра работа на възраст до 25 г.
Но децата, които са изпитвали трудности в общуването си, не са умеели да слушат и да разрешават конфликти, са доминирали сред тези, които не са завършвали гимназия и не са постъпвали в университет. Те най-често са имали и проблеми със закона, употребявали са алкохол, цигари, дрога. Ключови за успеха на детето в живота се оказали способността да разпознава собствените си емоции и да управлява поведението си, самоконтрола, умението да се поставя на мястото на другите и да показва емпатия, комуникативни умения, способност да взема правилните решения.

Но това е от значение не само за професионалната кариера. Оказва се, че формирането у младите хора на качества, като човешка топлина, сърдечност, душевна доброта, има пряка връзка с тяхното щастие в бъдеще. Японски и американски психолози, ръководени от Кейко Отаке от университета Квансей Гакуин (Япония) установиха, че колкото повече добри постъпки ние вършим, толкова по-щастливи се чувстваме. Според учените тези, които изразяват своята благодарност, нежност, внимание, загриженост, отзивчиви са към другите хора във всекидневието, не само са оптимисти, но и физически се чувстват по-добре, усещат живота си по-хармоничен. Добрите хора живеят по-дълго и по-добре, заключават учените. Те имат по-добър имунитет и здраво сърце – когато човек прави нещо добро на други хора, то у него се повишава равнището на лимфоцитите, разширяват се съдовете, изработват се повече ендорфини. Когато проявяваме отзивчивост, ние изпитваме физическо облегчение, не се чувстваме самотни, а другите хора не предизвикват у нас неприязън. В организма ни се изработва хормона серотонин, който ни осигурява душевен подем и добро настроение.
Когато журналисти попитаха Нобеловия лауерат проф. Кристофър Симс, кой е най-големия проблем на човечеството, той отговори с една дума:

-Невежеството!
Тъпанарите не намаляват, а само се увеличават – възпроизводството им е в геометрична прогресия. Чалгата и бандитския рап ускоряват многократно този процес. И създават непрекъснато разширяваща се общност, която не само не е в състояние самостоятелно да мисли и да контролира собствените си чувства, но е и на светлинни години разстояние от това, от което се нуждае света. Затова пред нея има една единствена перспектива: да попълва т.н. безполезна класа – хората, от които много скоро, с идването на изкуствения интелект и роботите, никой няма да се нуждае.

А дали децата ни ще се окажат сред доминиращата група на тъпоглави наши съвременици или във формиращия се елит от умни, социално и емоционално интелигентни хора, които страстно са желани на пазара на труда, зависи най-вече от нас, техните родители. От това дали ще намираме време и ресурси да ги приобщаваме към истинската култура, да формираме у тях критично мислене, да ги научим да управляват своето поведение, да ценят и се съобразяват с чувствата на другите.
Ако съумем да направим това, може да сме сигурни в тяхното безоблачно бъдеще.