Учени и експерти от сериозни организации предупреждават за дълбоки промени, които предстоят да се случат на пазара на труда в новото десетилетие, в което навлязахме. Към неговият край повечето от сега познатите ни професии просто няма да ги има. След като анализира ситуацията в 46 държави и в над 800 професии, авторитетната консултантска агенция „Маккинзи енд Къмпани“ предложи два варианта на това, което предстои да се случи. При първият – оптимистичният, към 2030 година заради навлизането на най-новите технологии безработни ще се окажат около 400 милиона души в света. При вторият – песиместичният, излишни ще станат над 800 милиона души или една пета от днешните глобални трудови ресурси.

Дали ще се окажат верни техните прогнози ще разберем след десетилетие. Но със сигурност дълбоката трансформация, която предстои да се случи, ще постави и непознати досега изисквания към кандидатите за работа. Ако те не ги притежават в условията на рязко увеличената конкуренция на пазара на труда, то те няма да имат никакви шансове за професионална реализация.

Но какви качества трябва да развиват още от сега децата и младите хора, за да не бъдат отнесени от цунамито на промените, които скоро ще се развихрят по света и у нас? Този въпрос вълнува не само родители и хора, които сега излизат или им предстои да се появат на трудовия пазар, но и много изследователи, правителства, синдикати и др. И това е разбираемо: трудностите с професионалната реализация дават отражение на всяка област на живота – от здравеопазването до сигурността.

До интересни резултати достигна международен екип от учени. След като анализираха водещи и устойчиви тенденции, обусловени от развитието на най-новите технологии, те прогнозираха: идва „икономиката на емоциите“! Своите изводи учените правят върху основата на дейността, извършена от милиони работници в периодът 2006 – 2016 г. Всекидневните им работни задължения те са обобщили в три вида труд – физически, умствен и емоционален. Така е била установена ясно очертаваща се тенденция за наблюдаваното десетилетие: все по-важна за достигане на търсените цели става емоционалната интелигентност на човека. Тя все по-осезаемо влияе и върху размера на заплатата, която той получава: облагодетелствани се оказват не хората, които са с висок коефициент на интелигентност, а тези с развит емоционален интелект.

Става дума за умението да се самоконтролираш в конфликтна ситуация, да си съпричастен и да „разчиташ“ чувствата на другите (емпатия), да умееш да водиш диалог, преговори, да мотивираш и т.н. Да управляваш собствените си емоции, да слушаш, да си отзивчив, добронамерен към другите.

Компаниите вече започват все по-масово да използват алгоритми при различни изследвания, изчисления, анализи. Но хората са тези, които трябва да общуват с клиенти, партньори, медии, представители на властта, на различни групи за натиск и пр. Те трябва да се усмихват, да обясняват, да радват, да успокояват…  Затова потребността от работници и служители с богат емоционален интелект стремително расте.  Общителният, оптимистично настроен служител, способен да се ориентира в чувствата на другите, става все по-търсен и съответно получава и по-голяма заплата.

Но се оказва, че точно това безценно качество на човека – емоционалната интелигентност, е най-дефицитна на пазара на труда. Проучване на TalentSmart сред над един милион души показа: по-малко от една трета от хората днес са емпатични, възприемчиви към емоциите на другите, толерантни към различия. На огромната част – най-вече на младите хора, им липсва  точно емоционална интелигентност. Много от тях притежават технически сръчности, умеят да програмират, да работат с компютри, с 3D принтери, стриктно да изпълняват инструкции, но са безпомощни в общуването. Те не умеят да водят диалог, да излизат пред публики, да защитават проекти. Все повече млади хора се чувстват самотни, склонни са към самоизолация, изпадат в депресии, не са в състояние да се съсредоточават за повече от 8 секунди. Те трудно работят в екип, неуверени са в себе си и пр.

Това потвърждава и авторитетното проучване Global Talent Trends, осъществено от мрежата за делови контакти LinkedIn сред 5000 работодатели и експерти. За огромната част от тях – 92 на сто, сега най-търсени са хората, които имат развити способности за убеждаване на други, за създаване на контакти, за разрешаване на сложни задачи, които са пластични, гъвкави, адаптивни. Според експертите, осъществили това интересно проучване, за първи път се забелязва толкова силно изразена потребност от  емоционална интелигентност. А тя не се изгражда лесно, за разлика от техническите умения и знания – за нея се изисква много време и непрекъснато обогатяване и развитие, след като бъде веднъж формирана.

У нас 54 висши учебни заведения бълват всяка година хиляди дипломирани висшисти. Огромната част от тях, обаче, са функционално неграмотни – не са в състояние да прилагат това, което са научили за четирите или повече години (ако се добави магистратурата) утре в живота. Но още по-голям проблем е, че сред тях никак не са малко  тези, които спокойно може да наречем емоционални „инвалиди“. На тях никой не им е обяснил, колко важна е емоционалната интелигентност за бъдещата им професионална реализация в динамично променящата се социална среда. И, че чалгата например, която те боготворят, работи за тяхната дебилизация, а не за успеха им в живота.

Децата ни ще имат шансове за така мечтаната професионална реализация само, ако се ориентират отлично в емоциите на другите. Ако са в състояние да изграждат ефективни междуличностни отношения,  да изразяват и защитават позиция, да излагат мислите си, уверено да излизат пред различни публики, да водят диалог, да убеждават други в значимостта на проектите си.

В противен случай вероятността да се влеят в редиците на милионите излишни хора, които ще се появат неизбежно с масовото навлизане на алгоритмите и роботизацията в новото десетилетие, става все по-реална.